Определение № 220 от 21.05.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. ХАСКОВО, 21.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Частно наказателно дело № 20265600200352 по описа за 2026 година Производството е по чл. 111 ал. 3 от НПК.

Образувано е по жалба на Р. Р. М. против Постановление от 25.02.2026 г. на прокурора от Софийската градска прокуратура, с което е отказано да бъдат върнати иззети веществени доказателства - 199 броя банкноти в купюри с номинал от по 100 лева на обща стойност 19 900 лева.

Недоволството от прокурорския акт е основано на продължителното задържане на вещите, на липсващото отношение на същите към предмета на делото и на представените от жалбоподателя доказателства, установяващи според него техния легален произход. В тази връзка се заявява, че банкнотите не са предмет на административно нарушение, нито са обект на претендирани от другиго собственически права. Оспорва се и обосноваността на постановлението, в което според жалбата отсъствали съображения, касаещи връзката между Р. М. и разследваната престъпна дейност, още повече че той не бил привлечен като обвиняем, а й не било отбелязано какви точно обстоятелства ще бъдат разкрити с помощта на въпросните банкноти. Не били очертани и предстоящите процесуални действия, които прокурорът планирал относно иззетите вещи, нито бил поет ангажимент относно срока на тяхното евентуално извършване, се посочва още в жалбата. Заключителният аргумент в нея е за прекомерност на процесуалната принуда, за неоправдано и 1 неограничено във времето засягане на правата на жалбоподателя, който претендира отмяна на поредния отказ на прокурора да върне иззетите от него банкноти.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице, което твърди засягане на лични имуществени права в предприето наказателно производство, в което не е конституирано като обвиняем или пострадал. Липсващата процесуална фигура не е пречка за защита на претендираното право, като контекстът на настоящата процесуална ситуация – отказ за връщане на иззети и приобщени по делото като доказателства вещи, обуславя приложимост на реда по чл. 111 ал. 3 от НПК. Тази разпоредба не предвижда срок, в който защитата срещу прокурорския акт следва да бъде предприета, поради което изследването на въпроса за редовността на жалбата от гледна точка на момента, в който съдът е бил сезиран, не е наложително.

Разгледана по същество жалбата е изцяло основателна.

Необходимо е проследяване на част от процесуалната хронология относно въпросните вещи – банкноти, а тя няма как да не предизвика извод за пълната несъстоятелност на атакувания прокурорски акт, защото:

Досъдебното производство е образувано на 13.03.2019 г. и след редица произтекли от закона преобразувания в структурите на разследващия и наблюдаващ досъдебен орган понастоящем то се води под № 13/2026 г. по описа на Националната следствена служба под наблюдението на Софийската градска прокуратура (пр. пр. № 17009/24 г.). Въпросните 199 на брой банкноти са били иззети на 20.09.2024 г. от жилище в ********, обитавано от Р. Р. М. и Р. Р. М.. Намерени са били в дървен шкаф с вратичка между сгънати хавлиени кърпи, както сочи съставеният протокол (л. 40 т. 73), в който банкнотите са подробно описани по номинал и сериен номер. Действието е извършено след предварително съдебно разрешение. Резултатите от претърсването и свързаното с него изземване са онагледени във фото-албум, с което е била изчерпана (поне досега) предприетата спрямо тях процесуална дейност. Няколко месеца по-късно (точна дата не се установява) Р. М. е поискал от прокурора връщане на вещите, като е поддържал обявеното още към момента на изземването основание за техния легален произход – получен 2 девидент от упражнявана търговска дейност. С постановление от 13.12.2024 г. прокурорът е отказал да уважи тази молба, аргументирайки необходимостта от задържането на вещите за нуждите на процеса и предстоящото назначаване на експертиза, която да установи истински ли са паричните знаци. Прокурорът се е позовал и на характера на престъпленията, предмет на разследването, обвързвайки вида на иззетото с фактите, които предстои да бъдат разкрити.

Отказът е атакуван пред Окръжен съд-Хасково, който с Определение № 40/22.01.2025 г. по НЧД № 32/2025 г. го е потвърдил. На 12.06.2025 г. Р. М. отново е поискал парите да му бъдат върнати (т.126). Последвало е Постановление от 25.06.2024 г. (в изписването на датата очевидно е допусната технически грешка), с което връщането не е разрешено. По повод постъпила жалба този прокурорски акт е бил проверен от Окръжен съд-Хасково в образуваното пред него НЧД № 591/2025 г., като с Определение № 348/23.07.2025 г. жалбата е била оставена без разглеждане, а производството по делото е било прекратено. Следва молба от Р. М., подадена на 17.10.2025 г. и разгледана от прокурора на 31.10.2025 г. Тя, също съдържаща искане за връщане на банкнотите, е била отхвърлена от наблюдаващия производството досъдебен орган. Постановлението от 31.10.2025 г. е била атакувано с жалба, входирана на 17.11.2025 г. в СГП. Тя, придружена от делото, е била изпратена в Окръжен съд-Хасково (ведно с молба за изменение на мярка за неотклонение от обвиняем) на 09.12.2025 г., а на 10.12.2025 г. е било образувано НЧД № 1082/2025 г., деловодно администрирано като производство по реда на чл. 111 ал. 3 от НПК. Жалбата е била преценена именно като предизвикваща съдебен контрол по правилата на посочената процесуална норма. Съдът се е произнесъл с определение № 530/16.12.2025 г.

С него е отменил отказа на прокурора да върне сумата 19 900 лева в „конкретни банкноти и номинали“ и е постановил връщането й на правоимащия Р. Р. М.. В мотивите си съдът е отбелязал, че поради липсата на данни относно начина, по който парите се съхраняват – в сейф или по банкова сметка, те следва да бъдат идентифицирани само като стойност.

На 26.02.2026 г. в СГП е регистрирана нова молба от Р. М., в която той е посочил, че по депозирано от него и входирано на 14.11.2025 г. искане, отново за връщане на банкнотите, липсва произнасяне. Ден преди това – на 25.02.2026 г., прокурорът е издал постановление, в което с идентични на изложените в предходните постановления мотиви и с бележката, че 3 банкнотите все още не са били подложени на експертиза, за четвърти пореден път е отказал да разреши връщането на коментираните веществени доказателства. Запознат ли е бил прокурорът с постановеното на 16.12.2025 г. съдебно определение, с което възможността вещите да бъдат отделени от делото е била окончателно обявена, е въпрос, чийто отговор е очевиден, тъй като копие от този съдебен акт е поставен в т. 129 (липсва номерация). Такъв е и отговорът на въпроса – възможно ли е било прокурорът да откаже връщане на банкнотите, след като съдът вече е разпоредил предаването им на лицето, от което са иззети, и следователно единственото легитимно действие след издаването на този съдебен акт е неговото фактическо изпълнение. Съвсем отделно от това, не може да не се отбележи, че разисквайки нуждата от банкнотите за целите на доказването, в издаденото на 25.02.2026 г. постановление прокурорът изобщо не е посочил по коя точно молба на Р. М. се произнася, след като положената в т. 131 непосредствено след сега разглежданото произнасяне, е била „напомняща“ и явно препращаща към друга, по-рано подадена. Но по-същественото в случая е явният антагонизъм между окончателния съдебен акт, указващ връщането на вещите и атакуваното с настоящата жалба постановление, с което на практика е препятствано изпълнение на съдебно решение, без какъвто и да е коментар на породените от него правни последици, част от които е неоправданото и лишено от правно основание задържане на парите след 16.12.2025 г.

Всичко изложено води до извода, че постановлението от 25.02.2026 г. е незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено. Независимо от това, произнасяне по искането за връщане на 199-те на брой банкноти не се налага.

Тези вещи следва да бъдат предадени на Р. Р. М. в изпълнение на Определение № 530/16.12.2025 г. по НЧД № 1082/2025 г. на Окръжен съд-Хасково.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 25.02.2026 г. на Прокурора от Софийската градска прокуратура, издадено по пр. пр. 17009/2024 г., с което не е разрешено връщането на веществени доказателства: парични средства – 19 900,00 лева в конкретни банкноти и номинали, иззети при претърсване на 4

20.09.2024 г. от жилищен имот, намиращ се в ********* и обитаван от Р. Р. М..

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 5