Решение № 7504 от 04.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7504 гр. София, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110150844 по описа за 2021 година

„/ЮЛ/” . е предявил против Н. В. П. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 30,78 лева, представляваща цена на далекосъобщителни услуги за периода от 22.11.2017г. – 21.12.2017г. съгласно договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер /№/, сключен между ответника и /ЮЛ/, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55182/2020г. по описа на СРС, 61 с-в.

Ищецът твърди, че между /ЮЛ/ и Н.П. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер /№/. На 22.05.2015г. абонатът сключил допълнително споразумение, с който му била предоставена за ползване мобилна услуга за мобилен номер ********** при условията на тарифен план /план/, с месечен абонамент в размер на 29.99 лева /с ДДС/ за срок от 24 месеца. На 01.12.2015г. абонатът сключил допълнително споразумение, с което променил условията за ползване на мобилен номер **********, избирайки условията на тарифен план /план/, с месечен абонамент в размер на 29.99 лева /с ДДС/ и добавил за ползване мобилна услуга за мобилен номер /тел./ при условията на тарифен план /план/, с месечен абонамент в размер на 15.99 лева /с ДДС/ и мобилна услуга за мобилен номер /тел./ при условията на тарифен план /план/, с месечен абонамент в размер на 23.99 лева /с ДДС/ за срок от 24 месеца. С допълнително споразумение от същата дата 01.12.2015г. абонатът се съгласил ползваните от него услуги да се включат в обща сметка, по клиентски номер /№/. На 20.12.2017г. абонатът сключил допълнително споразумение, с което продължил срока на предходното допълнително споразумение за срок от 24 месеца, като запазил избраните тарифни планове.

Въз основа на сключения договор за предоставянето на далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер /№/ от страна на /ЮЛ/ била издадена фактура № 1

1238623615/22.12.2017г. за периода от 22.11.2017 г. до 21.12.2017г. и за сумата от 31.30 лв.

/с ДДС/, от които: - за мобилен номер ********** за Месечен абонамент /план/ и приложимите към него отстъпки - 4.14 лева, сме - 0.36 лева; - за мобилен номер /тел./ за Месечен абонамент /план/ и приложимите към него отстъпки - 15,54 лева; - за мобилен номер /тел./ за Месечен абонамент /план/ и приложимите към него отстъпки - 3.97 лева, Мобилни разговори - 0.49 лева; - Такса за възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна поради неплащане 1.58 лева; - ДДС ставка 20% - 1.25 лева.

Дължимата сума била платима в срок до 01.08.2018г. Абонатът не заплатил мобилни услуги на стойност 31.30 лева, от които ищецът претендира сумата от 30.78 лева, представляваща дължимите за отчетния период месечни абонаментни такси.

Договорът бил деактивиран на 29.01.2018г.

Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г. с прехвърлител на вземанията /ЮЛ/, ЕИК /ЕИК/, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания /ЮЛ/.

Ищецът претендира присъждането на разноски, направени в заповедното производство и в настоящото такова.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в която оспорва основателността на иска. Счита претенцията за недоказана, включително поради недоказаност на предоставени далекосъобщителни услуги, за които се твърди, че не били заплатени от ответника. Навежда възражения и за липса на доказателства процесните вземания да са били предмет на договорите за цесия, на които ищецът се позовава, за да предяви иска си. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.

Претендира разноски в настоящото и заповедното производство.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи: възникването на облигационно отношение между /ЮЛ/ и ответника по посочения в ИМ договор за далекосъобщителни услуги и допълнително споразумение към него; че дружеството е било изправна страна по тях, т.е., че е осигурило достъп на абоната до договорените мобилни услуги, съответно - че му ги е предоставил; размера на претендираните вземания, както и прехвърлянето на вземанията по договорите от страна на /ЮЛ/ на /ЮЛ/ и съответно от /ЮЛ/ на ищеца с договори за цесия, за които ответникът е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършените прехвърляния на вземанията.

Ответникът е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по –горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на предоставените и ползвани далегосъобщителни услуги.

От представеното от ищеца допълнително споразумение от 22.05.2015г. към Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер /№/ се установява, че 2 между /ЮЛ/ и ответника Н.П. било постигнато споразумение, с което ищецът се задължил да предостави на ответницата за ползване мобилна услуга за мобилен номер ********** при условията на тарифен план /план/, с месечен абонамент в размер на 29.99 лева /с ДДС/ за срок от 24 месеца.

Видно от представеното по делото Допълнително споразумение от дата 01.12.2015г. условията за ползване на мобилен номер ********** били променени, като бил избран тарифен план /план/, с месечен абонамент в размер на 29.99 лева /с ДДС/ и добавена за ползване мобилна услуга за мобилен номер /тел./ при условията на тарифен план /план/, с месечен абонамент в размер на 15.99 лева /с ДДС/ и мобилна услуга за мобилен номер /тел./ при условията на тарифен план /план/, с месечен абонамент в размер на 23.99 лева /с ДДС/ за срок от 24 месеца.

Видно е от приложеното допълнително споразумение от същата дата 01.12.2015г., че абонатът се съгласил ползваните от него услуги да се включат в обща сметка, по клиентски номер /№/.

Видно от приложеното по делото допълнително споразумение от дата 20.12.2017г. страните се съгласили срокът на споразумението да бъде определено на безсрочно виж л. 6 от споразумението, най-долу/.

Видно е от приложеното от ищеца копие от фактура № 1238623615/22.12.2017г., че същата е била издадена от страна на /ЮЛ/ и касаела отчетен период за периода от 22.11.2017 г. до 21.12.2017г. Дължимата сума по нея била 31.30 лв. /с ДДС/, от които: за мобилен номер ********** за Месечен абонамент /план/ и приложимите към него отстъпки - 4.14 лева, СМС - 0.36 лева; за мобилен номер /тел./ за Месечен абонамент /план/ и приложимите към него отстъпки - 15,54 лева; за мобилен номер /тел./ за Месечен абонамент /план/ и приложимите към него отстъпки - 3.97 лева, Мобилни разговори - 0.49 лева; такса за възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна поради неплащане 1.58 лева; ДДС ставка 20% - 1.25 лева.

Наличието на посочените договорни отношения не са спорни и между страните.

Спорно е, обаче, предоставянето на услуги в процесния период.

В тази насока съдът ще посочи, че по делото не са представени никакви доказателства относно предоставянето и ползването на уговорените в процесните споразумения мобилни услуги. Копията на фактурата, представена по делото и извлечението по услуги, представлява на практика разпечатка от електронен документ, едностранно съставен от служител на /ЮЛ/ без подпис. Същият съдържа информация за начислена сума за мобилни услуги, а приложението към нея съдържа данни за отчетния период, за който се отнася начислената сума и отделните суми, относими към конкретните мобилни номера. Тези документи, обаче, както и детайлизираната справка на ползвани услуги не съдържат подпис на лицето, което ги е издало, а отделно представляват, както беше посочено по-горе едностранно съставен от служител на ищеца документ, който на практика удостоверява благоприятни за ищеца факти. Тези факти, обаче, се оспорват от ответника, поради което и 3 същите следва да бъдат установени от ищеца с обективни доказателства, каквито по делото не са представени.

Така, ищецът не ангажира доказателства за редовността на вписванията в счетоводните книги, а и от представените доказателства съдът не може да извърши преценката по чл. 182 ГПК, предвид на което не кредитира представените: копие на фактура, приложение към нея, извлечение от услуги и детайлизирана справка като доказателство за записаните в тях обстоятелства.

Редовността на водене на счетоводните записвания подлежи на доказване във всеки конкретен случай и същата не се предполага. Други относими към предмета на делото доказателства за надлежно изпълнение на договорните задължения от страна на /ЮЛ/ не са ангажирани.

При анализ на представените по делото и обсъдени по-горе доказателства съдът намира за напълно недоказани надлежното изпълнение от „/ЮЛ/” . като страна по облигацията, престирането на договорените услуги и получаването им от ответника. При изрично указана от съда доказателствена тежест за ищеца във връзка с чл. 154, ал. 1 ГПК, дължимото пълно и главно доказване от страна на ищеца не е проведено относно предоставянето на мобилни услуги и тяхната цена. Единственото представените в тази насока доказателства, коментирани по-горе – копие от фактура, приложение към нея, извлечение от услуги, детайлизирана справка, едностранно съставени от доставчика на мобилни услуги, са негодно да установят както престирането на услугата – включването на ответника в далекосъобщителната GSM – мрежа на „/ЮЛ/” ., така и ползването на същата, получаването от ответника на договорените услуги, и то в твърдения от ищеца вид и обем.

По изложените мотиви съдът приема за недоказано обстоятелството, че по силата на договорно задължение ответникът дължи суми за ползвани мобилни услуги, каквито се претендират съгласно издадената фактура.

Горния извод на съда прави безпредметно обсъждането на възражението за изтекла давност, но при все това принципно само ще посочи, че в конкетния случай не е изтекла тригодишната давност, доколкото сумите, които се претендират касаят фактура, издадена на 22.12.2017г. със срок на плащане 08.01.2018г. Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по заповедното производство, същото е подадено на 09.11.2020г., т.е. преди изтичане на тригодишната давност.

Що се отнася до извършените цесии относно конкретните задължения на ответника, първоначално между /ЮЛ/ и /ЮЛ/, а впоследствие и между /ЮЛ/ и /ЮЛ/, съдът счита, че тези факти се установяват на база представените от ищеца: Договор за прехвърляне на вземания вземания № 4600008855 от 16.10.2018г.; договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., както и извлечение от Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., касателно ответницата Н.П..

Тези доказателства, според съда сочат по безспорен начин, че ищецът /ЮЛ/ е придобило вземанията на /ЮЛ/ от ответника по процесния договор. В хипотезата на чл. 99 4

ЗЗД вземането преминава върху цесионера със самото сключване на договора за цесия и той става от същия момент негов носител, тъй като съобразно предмета на консенсуалния договор с постигането на съгласието по същия цесионерът придобива вземането в състоянието, в което се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му правааргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД.

В тази насока съдът само ще припомни, че уведомяването на длъжника по чл. 99, ал.

3 ЗЗД има значение единствено за действието на договора спрямо него в смисъл, че преди нотификацията /уведомяването/ същият може да изпълни и към цедента и да се освободи от задължението си, докато след надлежното му уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД валидното изпълнение ще бъде само това към цесионера. Уведомяването няма отношение към действието на договора за цесия между страните по него и прехвърлянето на вземането към новия кредитор. В този смисъл е и практиката на ВКС, застъпена в решение 40/13.05.2010г. по т.д. 566/2009г., Т.К. I ТО на ВКС, решение 1279 от 12.11.1996г. по гр.д. 29/1996г. на V ГО.