Акт от 24.03.2020, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 84

Велико Търново, 24.03.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, VII–ми адм.състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

АДМ. СЪДИЯ:

ДИАНКА ДАБКОВА при участието на секретаря - В.Г.и прокурора от Окръжна прокуратура - СВЕТЛАНА ИВАНОВА разгледа докл***аното от съдия Дабкова адм. дело № 14/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/, във връзка с чл.74, ал.2 от закона за защита от дискриминация/ЗЗД/.

Образувано е по Искова молба вх. № 59/09.01.2020г. в АСВТ, подадена от името на П.И.П. ***, действащ чрез упълномощения ***окат.

За ответник по иска в ИМ е посочено

Министерство на вътрешните работи на Република България.

Предявен е иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000,00лв., претърпени в периода от 18.08.2016г. до 14.08.2019г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата на обезщетението.

Ищецът твърди, че вредите са причинени от осъществена спрямо него дискриминация от министъра на МВР по признака „възраст“, поради недопускането му до участие в конкурс за постъпване на държавна служба в МВР при действието на Наредба № 8121з-344/25.07.2014г.

Дискриминацията е установена с Решение № 104/09.03.2018г. на КЗД по преписка № 331, влязло в законна сила на 14.08.2019г.

Според твърденият на ищеца неблагоприятното засягане на неговата неимуществена сфера се изразило в преживени силни негативни емоции като яд, срам, тревога за изхода на спора; изпаднал в депресивни състояния; ограничил социалните си контакти; самооценката му станала изключително ниска; преживял и здравословни проблеми - започнал да вдига кръвно, постоянно го боляла глава и не можел да спи по цели нощи.

Поради тези съображения иска съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за вредите, причинени му от Заповед № 8121К-3260/18.08.2016г. на министъра, с която не е допуснат до участие в конкурс за държавна служба в МВР.

В о.с.з. ищецът се явява лично и се представлява от упълномощения ***окат, който пледира за основателност на иска.

Подробни съображения излага в писмена защита. Обръща вниманието на съда върху обстоятелството, че в резултат на дискриминационното отношение ищецът е променил поведението и характера си. Нарушено било душевното му равновесие и спокойствие, което потвърдили свидетелите. Нямало други фактори в живота на ищеца, които да предизвикат такива негативни емоции и такава промяна. Причината се кореняла единствено в дискриминационния акт на МВР. При доказаната причинна връзка и предвид вида и интензитета на негативните преживявания ПП счита, че справедливият размер на обезщетението е този, посочен в ИМ. Претендира за възстановяване на сторените по делото разноски. Възразява за прекомерностна тези, поискани от ответника при евентуално отхвърляне на иска.

Ответникът по иска –

Министерство на вътрешните работи на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва иска като недопустим, алтернативно като неоснователен, а евентуално като завишен по размер. Претендира да бъде отхвърлен като недоказан по съображения развити в писмен отговор на ИМ.

Счита, че доколкото се касае за възникване на служебно правоотношение не е налице административна дейност. Ищецът не е доказал настъпване на действителни и сигурни вреди, нито техния вид и интензитет. Влияние върху здравето му не е доказано с писмени доказателства. Неблагоприяните усещания от недопускането му до конкурса не са били с интензитет да повлияят на душевното му рановесие, защото е знаел за възрастовата граница предварително. За периода от 4 години, посочен в ИМ е имало други събития от житейски характер, които да променят емоционалното му състояние. Поради това оспорва и наличието на пряка причинна връзка между недопускането му до конкурса и описаните отрицателни емоционални състояния. Настоява, че дори мислено да се премахне поведението на органи и длъжности лица от МВР, то резултата пак е налице. В заключение счита размера на предявения иск за крайно завишен. Претендира разноски при благопирятен за страната изход в размер на 3 028,00лв.

Прокурорът дава мотивирано заключение за частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди. Счита за безспорно установен акта на дискриминация. Самата заповед на министъра за недопускане до конкурса е проява на административна дейност. Приема, че с разпита на свидетелите са доказани претърпени вреди, а дискриминационното отношение е от естество да предизвика описаните от ищеца негативни емоции. Доколкото интензитета на въздействие не е бил толкова силен, че да доведе до трайни изменения в емоционалната сфера на ищеца, приема, че не се налага изплащане на обезщетение в пълния претендиран размер. Предлага съдът да уважи иска отчасти.

По въпроса за правното основание на предявения иск и неговата допустимост съдът прие следното:

Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. Предявен е след като ищецът е установил факта на дискриминация пред КЗД, т.е. процесуалната предпоставка по чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. е налице. Дейността, при която е осъществен актът на дискриминация е административна. Издаването на нормативни АА е форма на административна дейност. В случая процесната заповед на МВР за условията на провеждане на конкурса е издаена въз основа и в изпълнение на закона/чл.156 от ЗМВР и Наредба № 8121з-344/25.07.2014г. за назначаване на държавна служба в МВР/, т.е. типична проява на изпълнителната власт/ на адм. дейност. Поради това искът за обезщетение, основан на влязлото в сила решение на КЗД е подсъден на административните съдилища. ВТАС е родово и местно компетентния съд.

Възражението за недопустимост на иска, направено от

ПП на ответника е основано на твърдението, че ищецът е кандидатствал за длъжност в ОД МВР Търговище, която структура е самостоятелно юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити както по ЗМВР, действал тогава, така и по сега действащия закон. Поради това, счита, че ответник както по материалното, така и по процесуалното правоотношение следва да е ОДМВР Търговище, а не министерството - МВР.

Съдът не сподели това виждане на защитата. В

ИМ е посочено като фактическо основание на търсената отговорност осъществен акт на дискриминация, установен от специализирания за това орган – КЗД.

Дискриминационният акт е Заповед № 8121К-3260/18.08.2016г., издадена от министъра на вътрешните работи, въз основа на Наредба № 8121з-344/25.07.2014г. за назначаване на държавна служба в МВР, видно от диспозитива на Решение № 104/09.03.2018г. на КЗД. Дискриминационното въздействие се е изразило в периода на действие на двата акта, до промяната на Наредбата в съответната част. Поради това без всяко значение е Протоколът на комисията, с който кандидата не е допуснат до участие в конкурса, нито пък обстоятелството, че вакантната длъжност е в рамките на ОД МВР Търговище. Настоящото производство е специално, видно от чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. и се съсредоточва само върху фактите и периода/18.08.2016г. до 24.03.2017г./, заявени пред КЗД и изследвани от нея. Установеното дискриминационно поведение е резултат на съвместното действие на двата акта на министъра. „След като решението на Комисията за защита от дискриминация установява проявите на нежелано и увреждащо правата на засегнатите лица дискриминационно поведение, други факти и обстоятелства извън посочените в това решение не могат да се разглеждат от съда, пред който се предявява иска за обезщетение. Вредите, чието обезщетяване се претендира, не биха могли да произтичат от актове и действия, необхванати от решението на комисията.” Виж в този смисъл Реш. по АД №12884/2018г. на ВАС.

Във връзка с горното следва ад се съобрази, че в случая в ИМ има отклонение в тази връзка. Посочен е по-дълъг период от този, визиран в Решението на КЗД, а именно: 18.08.2016г.-14.08.2019г. Поради това, исковата молба, свързана с онази част, касаеща периода от 25.03.2017г. до 14.08.2019г. е процесуално недопустима за разглеждане, т.к. КЗД не е установила дискриминационно отношение в този период, т.е. липсва абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на правото на иск по чл.74, ал.2 от ЗЗдискр. пред АС. В тази й част ИМ следва да бъде върната на ищеца, а производството по делото прекратено в същата.

Министерство на вътрешните работи е юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно чл.2, ал.2 от ЗМВР. Министърът ръководи дейността на министерството и го представлява. Той е органът от чийто акт е настъпила вредата. В тази връзка МВР е

ЮЛ, което отговаря на изискването на чл.205 от АПК. По тези съображения, съдът счита, че искът е насочен срещу надлежен ответник.

Съдът приема, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди срещу МВР е подаден от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Ищецът е засегнат от разпоредените с процесната Заповед последици. Правоспособен субект на гражданското право, носител на правото на иск, разполагащо с правен интерес да води процеса, т.к. спорът не е разрешен от съд със сила на пресъдено нещо. ИМ отговаря на формалните изисквания за реквизити.

Подадена е чрез лице с валидно учредена представителна власт. Изводът е, че са налице положителните процесуални предпоставки за разглеждане на иска, като липсват процесуални пречки за това, в допустимата му част.

Разгледана по същество, в допустимата й част, ИМ е частично ОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения по фактите и правото:

С доклада по делото съдът указа на ищеца, че в производството за присъждане на обезщетение за вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на основание чл.154, ал.1 от ГПК е длъжен да установи фактите, на които основава своите искания. Фактическият състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. в случая изисква да бъдат установени пред съда следните факти: осъществена спрямо ищеца дискриминация, в резултат на административна дейност; претърпени неимуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между осъществената дискриминация и претърпените вреди. В тази връзка, съдът указа на ищеца, на основание чл.171, ал.4 от АПК, че следва да представи доказателства за вида и интензитета на негативните преживявания и здравословните проблеми, които твърди да е преживял.

Във връзка с това разпределение на доказателствената тежест, ищецът ангажира писмени доказателства в хода на съдебното следствие, тези приложени към ИМ и е приложено в цялост АД № 3535/2018г. на АССГ, ведно с преписка № 331/2016г. на КЗД. Всички те не са оспорени от страните. Няма направени изрични признания на факти от никоя от страните. Не са четени определения за служебно известни на съда факти.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели в о.с.з. на 27.02.2020г. за обстоятелствата какви негативни преживявания е изпитал ищецът, техния вид и интензитет. С това приключи съдебното дирене и съдът счете делото за изяснено от фактическа страна.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид твърденията в Исковата молба, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1. Жалбоподателят П. към 09.09.2016г. е бил служител на младша изпълнителска длъжност в МВР при участък гр. Антоново при РУ гр. Омуртаг, ОДМВР Търговище.

2. Със Заповед №

8121К-3260/18.08.2016 г. министърът на вътрешните работи обявява конкурс за назначаване на държавна служба в МВР, в т.ч. в Областна дирекция на МВР – Търговище за вакантни изпълнителски длъжности, за които се изисква задължителна първоначална професионална подготовка. В т. 4.1. на заповедта като специфично изискване, е предвидено кандидатите да не са по – възрастни от 40 (четиридесет) години към датата на обявяване на конкурса. Уточнено е, че изискването не се прилага за кандидати – лица, работещи по трудово правоотношение в МВР и бивши служители на МВР.

3. П. подава Заявление вх. № 363000-11877/09.09.2016 г., за участие в конкурса, обявен с цитираната по-горе заповед. От протокол № 363р-14397/16.09.2016 г. се установява, че кандидатът не е допуснат до участие в конкурса поради това, че не отговаря на изискванията посочени в чл. 3, ал. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-344 от 25.07.2014 г. и т. II 4.4.4.1 от МЗ № 8121К-3260/18.08.2016 г./специфично изискване за възраст/, т.к. е преминал границата от 40 навършени години към датата на обявяваен на конкурса.