Решение № 17354 от 09.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17354 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110125318 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗД Ф АД , с която е предявен осъдителен иск срещу „Ф“АД с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 760,61 евро, представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Автокаско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 24.08.2024 г. в гр. София , за което е образувана щета №**г. , в т.ч. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2025 г., до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86,ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 55,87евро за периода от 13.10.24г. до 30.04.25г.

Ищецът твърди, че на 24.08.24г. в гр. София на бул. ***“ е настъпило ПТП, причинено от водача на МПС с рег. № *** вследствие на което са нанесени вреди на МПС **“ с рег. №** собственост на Ц. П.. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП №**г., видно от който водачът на МПС с рег. №*** поради движение с несъобразени с пътните условия скорост и дистанция , удря спрялото пред него и изчакващо в колона на червен светофар МПС, което от удара се премества и удря спрялото пред него МПС с рег. №** като по последното са причинени материални щети.

Поддържа, че между ЗД“ФАД и собственика на увредения автомобил **“ с рег. № ** има сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, който е бил валиден към датата на процесното ПТП и във връзка с настъпилото застрахователно събитие в ищцовото дружество е предявена претенция под №**г., като въз основа на изготвените протоколи за оглед било определено и 1 изплатено застрахователно обезщетение в размер на 760,61евро. С изплащане на застрахователното обезщетение възниквало правото на застрахователя да се суброгира в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия застраховател по застраховка „ГО“ до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Към момента на ПТП гражданската отговорност на виновния водач била застрахована по застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключена с ответника.

С регресна покана ответникът бил поканен от ищцовото дружество да заплати обезщетението по щетата, като в законово определения срок плащане не последвало, поради което счита , че ответникът е изпаднал в забава и дължи и лихва за забава. Моли за осъждане на ответника да заплати претендираното обезщетение заедно с лихва за забава. Претендира и разноски за производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил марка „** ** с рег. № ***. Оспорва механизма на произшествието и обстоятелствата, при които се твърди да е настъпило процесното ПТП. Оспорва наличието на виновно поведение на водача на автомобил с рег. № *** като поддържа, че вината му не е доказана.Оспорва исковата претенция и по размер, както и акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Следователно, за възникване в полза на ищеца на регресното вземане по чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: наличието на сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и противоправното поведение на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество, са причинени имуществени вреди, за което застрахователно събитие застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение 2 застрахователят е изплатил на застрахования по имуществената застраховка или на трето лице, овластено да получи плащане, застрахователно обезщетение в претендирания размер, съответстващо на стойността на действителните вреди. Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване елементите от визирания фактически състав.

В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да установи положителния факт на плащане на обезщетението и възраженията, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч., възражението за съпричиняване. В тежест на ответника е в условията на обратно доказване да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

За безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата, че към датата на застрахователното събитие лек автомобил „** „ с рег. № *** е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника; както и че за увредения автомобил **“ с рег. № ** към датата на ПТП е имало валидна застраховка „Автокаско „, сключена с ищеца , въз основа на която ищецът е заплатил обезщетение за причинените щети по отношение на застрахования при него автомобил на сервиза, осъществил ремонта, на стойност 760,61 евро. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването на посочените факти за доказано по делото.

Спорен между страните по делото се явява механизмът на процесното ПТП, който се установява еднопосочно от приетия протокол за ПТП , останалите приобщени по делото писмени доказателства /уведомление за щета, опис на щета/, събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ц. П. и заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като достатъчно обосновано, обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се изяснява, че на 24.08.24г. около 10.00ч. л.а. ** с рег. № *** се движи по бул. **“ с посока от бул. ***“ и в района на кръстовището с ул. „Костенски водопад“ водачът реализира ПТП със спряло на светофар неизвестно МПС , което от удара се измества напред и реализира удар със спрелия пред него автомобил **“ с рег.

№ ** , като причинените по последния щети са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП , като средната пазарна стойност на щетите според експертизата е 1463,63евро .

С оглед на релевираните от ответника възражения и представени писмени доказателства относно физическото и психическо състояние на водача на автомобил „**“- Д. У. към момента на процесното ПТП, в това число и показанията на водача на увредения автомобил **“- свидетелят Ц. П. съдът намира, че не се доказва вината на водача застрахования при ответника а-л по 3 застраховка „ГО“, поради което липсва елемент от фактическия състав за уважаване на претенция по чл. 411,КЗ вр. с чл. 45,ЗЗД.

С оглед на ангажираните от ответника писмени доказателствамедицинска документация , както и предвид показанията на свидетеля – водача на а-л **“ с рег. № ** застрахован по застраховка „Автокаско“ при ищеца, може да се направи извод, че към момента на реализиране на процесното ПТП водачът на а-л „** ** с рег. № *** –Д. У. е претърпял „ мозъчен инсулт“ , което му състояние е в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Настоящият съдебен състав намира, че н е е налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, застрахован в ответното дружество, както и причинна връзка между това му поведение и настъпилите по процесния автомобил вреди. Съгласно трайната съдебна практика, почиваща на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, при ангажиране на деликтната отговорност на причинителя на увреждането, неговата вина се предполага. Следователно, налице е оборима законова презумпция, при която се обръща тежестта на доказване - или ответникът - застраховател следва да обори презумпцията за вина на делинквента. В случая съдът намира, че от ангажираните от страна на ответника писмени доказателства –медицинска документация за извършени прегледи и изследвания непосредствено след ПТП на водача Д. Уейнрайд/ л. 229-303 от делото/, както и от свидетелските показания на другия водач – Ц. П. , са ангажирани достатъчно доказателства в тази насока. Отделно от горното, не е налице ангажиране и на административно-наказателната отговорност на този водач , поради което съдът намира, че фактическият състав на непозволеното увреждане не е доказан, поради което за ответника не е налице основание за заплащане на платеното от ищеца застрахователно обезщетение .

Поради неоснователност на главната претенция , неоснователна се явява и акцесорната за заплащане на лихва за забава.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има единствено ответникът в производството, който претендира и доказва извършването на разноски в общ размер на 281,51евро , от които за депозит за експертиза в размер на 178,95евро, такса за съдебно удостоверение- 2,56евро и юрисконсултско възнаграждение , определено от съда в размер на 100евро, определено от съда съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правна помощ при съобразяване вида и обема на извършената дейност.

С оглед изхода на делото, на ищеца не се следват разноски за производството.

4

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ** ФАД с ЕИК ** срещу „Ф“АД с ЕИК ** иск с правно основание чл. 411,КЗ за заплащане на сумата от 760,61 евро, представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Автокаско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 24.08.2024 г. в гр. София , за което е образувана щета №**г. , в т.ч. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2025 г., до окончателното плащане, както и иска с правно основание чл. 86,ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 55,87евро за периода от 13.10.24г. до 30.04.25г.

ОСЪЖДА ** ФАД с ЕИК ** , да заплати на „Ф“АД с ЕИК ** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 281,51 евро – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5