Решение № 134 от 02.10.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Ихтиман, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20251840200302 по описа за 2025 година

Настоящото производство първоначално е образувано въз основа на жалба от Х. Д.

С., ЕГН **********, действащ чрез адвокат И. П., против Електронен фиш Серия К № 6202345, издаден от ОД на МВР - София.

С жалбата са наведени съображения, според които оспореният фиш е незаконосъобразен и неправилен.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като се явява неговият процесуален представител, който оспопва електронният фиш. Наказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание, като в по-ранен етап от него е постъпила писмена защита, с която се оспорва жалбата. Районна прокуратура Самоков, Териториално отделение – Ихтиман не изразява становище и не изпраща свой представител.

Жалбата е допустима. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са представени конкретни писмени доказателства /обратна разписка или друго/, от които да е видно, кога и как е връчен електронният фиш. Такива писмени доказателства, удостоверяващи датата и начина на връчване на оспорения акт, не се съдържат и в административната преписка. Поради това съдебният състав приема, че жалбата е депозирана в срок. Само за пълнота трябва да се отбележи, че в разпечатка от АИС – АНД /лист 22/ е посочено, че фишът е съставен на 29.07.2022 г. и е връчен на 16.06.2025 г. В същото време върху жалбата е поставен входящ номер при ОДМВР – София от 25.06.2025 г., а от приложен плик по делото и по-конкретно от клеймото върху него е видно, че е изпратена на 19.06.2025 г., което идва да покаже, че ако си приеме, че действително съгласно приложената справка връчването е станало на 16.06.2025 г., то жалбата е подадена своевременно.

За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното:

Оспореният електронен фиш е издаден на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В него е отразено, че на 1

26.07.2022 г., в 09:12 часа на в община Костенец, АМ Тракия км 53.300, посока гр. Пловдив, при ограничение с пътен знак В-26 от 80 км/ч, с МПС Нисан Патрол, с регистрационен номер , е извършено нарушение на скоростта, установено и заснето с АТСС TFR1-M 504.

Отразено е, че разрешената скорост е била 80 км/ч, а установената такава от 101 км./ч, с което превишената скорост е от 21 км/ч. Посочено е, че собственик на автомобила е Х. Д. С..

От приложена към административната преписка справка за регистрация на МПС /лист 21 от делото/ е видно, че въпросното превозно средство е собственост на Х. Д. С..

Според правилото на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП /в редакцията й към момента на издаване на електронния фиш/ електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В настоящия случай въпросният електронен фиш, срещу който е насочена жалбата, съдържа всички необходими реквизити, посочени в текста на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /, поради което е редовен.

В текста на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е отразено какви са максимално допустимите скорости на движение в и извън населено място, а в ал. 2 на същия член е посочено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва с глоба от 100 лева, когато превишението е от 21 до 30 км/ч. Правилото на действащата към момента на издаване на електронния фиш норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушителя за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Съгласно легалната дефиниция, дадено в пар. 6, т. 65 от ДП към ЗДвП, „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г./ е посочено, че за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението.

Съгласно ал. 2 от същия член протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък.

Според чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя. В следващата ал. 2 е разписано, че в случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във 2 време на движение, електронни фишове не се издават. Съгласно ал. 3 на чл. 11 от Наредбата при контрол на скоростта с мобилно АТСС във време на движение върху заснетите изображения освен данните за извършеното нарушение се отразяват и данните за скоростта на служебния автомобил или мотоциклет.

В настоящия случай процесният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно действащата към момента на издаването му редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

В представения по делото препис от Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система /лист 20 от делото/ е посочено, че посоката на движение на контролираните МПС е от гр. София към гр. Пловдив, като е посочена и ограничената скорост в района от 80 км/час. В протокола не са попълнени графите „начало на участъка“ и „край на участъка“, което идва да покаже, че измерването е станало не по време на движение на патрулния автомобил.

Към административната преписка са приложени снимки, а така също и информация в табличен вид до тях /лист 19 от делото/, съставени във връзка с издаването на фиша. От снимките и от информацията в табличен вид до таях е видно, че на тях е заснето процесното превозно средство. Върху материалния носител на снимките, вдясно от същите, е отразено, че измерената скорост на моторното превозно средство е била 104 км/ч, ограничението е било 80 км/ч, а превишаването на скоростта е от 24 км/ч. В края на таблицата до снимките и в електронния фиш е записано, че наказуемата скорост е 101 км/ч, а наказуемото превишаване е 21 км/ч, като по този начин се установява, че е приспаднат нормативно регламентирания толеранс, каквото е изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. във вр. чл. 755, ал. 1, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /чл. 755 от наредбата, действаща към момента на извършване на нарушението, на която норма е аналогичен текстът на чл. 425, ал. 1, т. 2 от действащата към момента Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол/. За патрулния автомобил е отбелязана скорост 0, което също идва да покаже, че заснемането е станало не по време на движение на полицейския автомобил.

Именно поради обстоятелството, че заснемането е било по време, когато патрулният автомобил не се е движил, по аргумент от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. е допустимо издаването на електронен фиш.

По делото е постъпило писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ /лист 42 и следващите от делото/, ведно с приложение /чертеж/. В писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“ и приложението е посочено, че на АМ Тракия има ограничение на скоростта от 80 кч/час, което е въведено на км. 53+100 дясно платно, важащо за км. 53+300.

Действително, приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване посочва, че е валидно до 24.04.2020 г. В същото време, обаче, по делото е представен и препис от протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M с идент. № 504/07 от дата 10.02.2022 г. /лист 14/, в който протокол накрая е отразено, че системата съответства на одобрения тип. Именно въз основа на този протокол може да се направи извод, че използваното техническо средство за измерване на скоростта е било изправно.

Следва са се отбележи и това, че в електронния фиш е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В чл. 21, ал. 1 от посочения закон е отразено, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определени стойности на скоростта, като са показани тези стойности за отделните категории превозни средства в населено място и извън населено място. В чл. 21, ал. 2 е разписано, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. От прочита на двете норми е видно, че при сигнализиране /ограничаване/ на скоростта с нарочен пътен 3 знак и при неспазване на това ограничение, то нарушение се извършва на чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП, защото ограничение се поставя, именно когато скоростта следва да е различна /по-ниска/, от нормативно посочената по ал. 1.

В настоящия случай не е настъпила погасителна давност, каквито доводи се сочат в жалбата. Съображенията за това са следните:

С Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия се дава отговор на въпрос, касаещ давността относно изпълнението на наложено административно наказание, а не давността, отнасяща се до самото наказателно преследване. В мотивационната част на това тълкувателно решение изрично е посочено, че „разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.“ Също така в мотивационната част на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е посочено следното: „За целта е важно да се направи разграничение между погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира нарушителя и погасяването на възможността й да реализира правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. Макар погасителните основания и в двата случая да са сходни юридически факти (и по чл. 34 от ЗАНН, и по чл. 82 от ЗАНН), в първия те настъпват преди влизане в сила на правоохранителен акт, а във втория - след влизането му в сила, и имат различно правно значение - в първия случай компетентният орган губи възможността да реализира което и да било от правомощията си по правоотношението, а във втория - да реализира изпълнението на наложената санкция.“