Определение № 2268 от 16.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2268 гр. София, 14.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20238002901070 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано по молба вх. № 10963/24.06.2024г. на Гаранционен фонд. С молбата се иска изменение на определение № 1723 от 21.06.2024г. по делото в частта на разноските, като присъдените на насрещните страни Е. И. С. и Ю. В. С. разноски за адвокат с ДДС за подаване на отговор на касационната жалба се намалят от по 7 000 лева на по 540 лева.

Според фонда присъдените адвокатски възнаграждения са прекомерни.

Страната се позовава на решение на СЕС по дело С-438/2022 и практиката на ВКС (определение № 1016 от 06.03.2024г. по ч.гр.д. № 4123/2023г. на ВКС, ГК, ІV г.о.).

Е. И. С. и Ю. В. С. оспорват молбата като неоснователна. Изрично подчертават, че делото се отличава с фактическа и правна сложност и това е видно от продължителността на воденото производство и сложността и спецификата на събраните доказателства и приетите експертизи.

Подадената молба за изменение на постановеното по делото 1 определение по чл. 288 от ГПК в частта на разноските е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването.

По същество на молбата настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая с определението от 21.06.2024г. по делото не е допуснато касационно обжалване на решение № 120 от 03.04.2023г. по в.т.д.

№ 728/2022г. на Апелативен съд – Пловдив в обжалваната от Гаранционен фонд част, при което на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК на насрещните страни Е. И. С. и Ю. В. С. са дължими направените във връзка с производството разноски – платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.

Относно тези разноски в претендирания размер от по 7 000 лева с ДДС касаторът Гаранционен фонд възразява, че са прекомерни (чл. 78, ал. 5 от ГПК).

Направеното възражение е своевременно. За търсения размер на разноските за адвокат страната е узнала с постановяването на определението от 21.06.2024г., при което е подадена молбата по чл. 248 от ГПК.

По същество възражението е неоснователно.

Адвокатско възнаграждение от по 7 000 лева с ДДС за всеки от ищците съответства на материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност и конкретно извършените от името на Е. И. С. и Ю. В. С. в касационното производство съдопроизводствени действия.

По-конкретно материалният интерес в касационното производство за всеки от ищците е висок - по 60 000 лева. Подадената касационна жалба на Гаранционен фондара е в голям обем, както е голям и броят на поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси в изложението (14).

Фактическата и правна сложност на спора по чл. 432, ал. 1 от КЗ е немалка и тя е предпоставена от тежестта на пътния инцидент, във връзка с който се търси обезщетение за претърпени вреди. Доказателство за това са събраните множество доказателства, включително експертизи, и продължителността на производството пред Окръжен съд – Стара Загора и Апелативен съд – Пловдив. За механизма на пътния инцидент са били изслушани автотехническа и допълнителна автотехническа експертиза, съдебно2 медицинска експертиза (първоначално, повторно и допълнително заключение), както и комплексна съдебна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, а до образуване на касационното производство делото е продължило над три години. Съответен на касационната жалба и изложението е бил и подаденият от насрещните страни отговор.

Съобразявайки решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), настоящият състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Както се посочи обаче, относно размерите на адвокатските възнаграждения в хипотеза на направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК са относими конкретните действия на адвоката с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, както и защитаваният интерес. В случая те съответстват на присъденото адвокатско възнаграждение. Възприетото от настоящия съдебен състав не е в противоречие с определение № 1016 от 06.03.2024г. по ч.гр.д. № 4123/2023г. на ВКС, ГК, ІV г.о., на което се позовава Гаранционен фонд. Съгласно възприетото в това определение при определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА материалният интерес не е водещ, а се съобразява фактическата и правна сложност на делото, както и конкретно извършената от адвоката работа.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 10963/24.06.2024г. на Гаранционен фонд по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото определение № 1723 от 21.06.2024г. в частта на разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4