Решение № 2557 от 25.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2557 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20241100113454 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Й. Ш., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *********, чрез адв. С. П. - САК, срещу Столична община, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца както следва:

-сумата от 26 000 лв., като част от общото вземане в размер на 150 000 лева (съгласно допуснатото изменение на иска с определение от осз, л. 136-гръб), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от деликт от 18.05.2022 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 18.05.2022 г. до окончателно плащане;

-сумата от 7 242,73 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от деликт от 18.05.2022 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 18.05.2022 г. до окончателно плащане;

Ищецът твърди, че на 18.05.2022 г., около 08.00 ч., се е придвижвал със своя велосипед по обозначена с жълта хоризонтална маркировка велосипедна алея в гр.София, кв."Овча Купел", находяща се в парково пространство, в близост до кръстовището между бул.”Овча Купел” и ул."Любляна". Достигайки до участък, който бил обхванат от неизрязана растителност /клони и храсти/, не успял да преодолее препятствието, загубил равновесие и паднал на земята, като си ударил дясно рамо и дясно коляно. Ищецът се изправил, но изпитал замаяност, последвана отново от падане и удар на главата в земята, вследствие което получил открита рана в областта на главата.

При проведени прегледи в Спешно отделение на болница „Военномедицинска академия“ били констатирани силна палпаторна болка в областта на двата крайника и болки при абдукция в дясно рамо, а в Клиника по неврохирургия - открита рана по окосмената част на главата. Назначено било рентгеново изследване на увредените крайници и черепа, като от рентгенографията на дясно рамо се установило прекъсване на контура в областта на анатомичната шийка с оформяне на зъбче, счупване на горния край на раменната кост 1

/хумерус/. Поставена била имобилизация на увредената раменна става с ортезна шина тип „Дезо“ за период от 30 дни. Лечението протекло в домашни условия посредством обездвижване на дясна ръка и рамо и прием на обезболяващи медикаменти.

Ищецът твърди, че на 10.06.2022г. първоначално определеният срок за обездвижване е бил увеличен с 10 дни. Така на 30.06.2022 г. имобилизацията била свалена. Тогава били констатирани ограничени болезнени движения в ставата. След това провел неколкократно прегледи и изследвания които констатирали:

На 13.07.2022г. - лезии в ротаторен маншон, ставен излив, костно-мозъчен едем в главата на раменната кост, суспекция на фрагментиран туб.майюс;

На 29.07.2022г. - излив в гленохумералната става, стеснено субакромиално пространство, парциална лезия и руптура /авулзия/ на сухожилието на мускулен супраспинатус;

-

На 05.08.2022г. - увреждане на ротаторен маншон на дясната раменна става.

Поради това на 12.09.2022г. е проведена оперативна интервенция на дясната раменна става на ищеца – артроскопия. На 14.09.2022г. ищецът е изписан и е назначена физиотерапия с указания за двигателен режим и продължаване на антитромботична терапия.

Въпреки проведеното лечение, физиотерапевтични и рехабилитационни процедури А. Ш. не се е възстановил в състоянието си отпреди злополуката, като са налице: ограничен обем на движенията на увредения крайник, болки в областта на дясно рамо, намален обем на мускулатурата на дясната ръка; невъзможност да натоварва крайника при работа с компютър, както и да вдига тежки предмети и др.дейности, с които преди злополуката се е справял с лекота. В резултат на увреждането ищецът твърди, че е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и емоционални страдания, вследствие причинената му травма, предприетото лечение, настъпилия битов дискомфорт, нетрудоспособност и промяна в социалния му живот. Пострадалият е бил в невъзможност да изпълнява служебните си задължения, значително е ограничил социалния си живот, преустановил е част от любимите си спортни занимания.

Освен неимуществени вреди, ищецът е претърпял и имуществени вреди в общ размер на 7 242.73 лева, представляващи разходи за лечение на претърпяната травма.

В законоустановения срок ответникът Столична община е подал отговор, с който е оспорил така предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва фактическия състав на процесния деликт. Оспорва и сочения от ищеца механизъм на настъпване на произшествието. Смята, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен. Прави възражение за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, уточнено с молба от 10.02.2025г. (л. 89), като твърди, че ищецът А. Ш. не е проявил внимание при движението си и поради това са настъпили вредните за него последици.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От показанията на свидетелката Р.М.П. (протокола, л. 137-138), се установява, че сутринта на 18.05.2022г. ищецът е карал колело в парка в кв. „Овча купел“ в гр. София.

Близо до кръстовището със старата баня А. Ш. е паднал от колелото си. По това време той е 2 бил сам и не е имало свидетел на падането.

По делото са представени снимки на велоалея с растителност, която обхваща и самата велоалея. Липсват данни, от които да се установи точно кога и къде са направени, поради което съдът приема, че същите не установяват релевантни за спора обстоятелства.

Няма нито гласни нито писмени доказателства, които да доказват твърдението, че снимките изобразяват именно мястото, на което ищецът е карал колелото си на 18.05.2022г.

От представената медицинска документация (л. 10-37), както и от заключението на вещото лице д-р Б. К. (л. 98-116), се установява, че в резултат на падането ищецът е получил фрактура в проксималния (горен) край на десния хумерус (раменна кост), открита рана в окосмената част на главата, както и контузия на дясното коляно. Фрактурата се квалифицира като прясна, закрита, трифрагментна фрактура на големия туберкулум и хирургичната шийка без дислокация на фрагментите. Вида на фрактурата предопределя и консервативния подход на лечение, изразяващ се в имобилизиране на засегнатия крайник с мека превръзка или ортеза за срок от 30-35 дни.

В резултат на фрактурата в проксималната част на дясната раменна кост, получена вследствие процесното непозволено увреждане, при ищеца са настъпили следните усложнения - руптура с нарушаване на функцията на два от мускулите на ротаторния маншон (т. supraspinatus и т. infraspinatus) и скованост на дясната раменна става поради развитие на адхезивен капсулит.

Първоначално съвсем правилно е било назначено консервативно лечение на фрактурата на десния проксимален хумерус, което е провеждано в амбулаторни условия със съответните етапни контролни прегледи, чиято цел е навременното установяване на вторична дислокация на счупването.

На втория месец след настъпване на процесната травма, поради продължаващи болки и ограничени движения в дясното рамо е била проведена магнитно-резонансна томография в Медицински комплекс „Доверие“ (13.07.2022г.), от която е установено наличието на увреждане на сухожилията на мускулите от ротаторния маншон. Същата диагноза е била потвърдена от повторно проведена томография шестнадесет дни по-късно (т.е. на 29.07.2022г.) в МДЛ „Спектър“ ООД. Диагностицирането на тези мекотъканни увреди е било причина за последващото оперативно лечение на ищеца. Извършена е минимално инвазивна артроскопска операция, изразяваща се в капсулотомия (за разкъсване на вътреставните сраствания), бурсектомия (отстраняване на субакромиалната бурса), лигаментотомия (прерязване на коракоакромиалния лигамент) и тенопластика на скъсаните сухожилия посредством два безвъзлови анкъра.

От заключението на вещото лице се установява още, че при неоперативно лечение фрактурите на проксималния хумерус без дислокация на фрагментите зарастват за период от около 45 - 60 дни в зависимост от възрастта на пациента. След него задължително се провеждат един или няколко курса на рехабилитация, които имат за цел да възстановят обема на движение в раменната и лакътна стави, както и силата на мускулите на мишницата и предмишницата. Целият период на възстановяване обикновено е от порядъка на 2,5 - 3 месеца в зависимост от силата на проява на изброените по-горе фактори, оказващи влияние на процеса на зарастване на фрактурата.

Обикновено след артроскопско възстановяване на разкъсванията на ротаторния маншон пациентите трябва да очакват, че могат да се завърнат към нормалното си ежедневие и работни задължения в рамките на 6 до 10 месеца след операцията, в зависимост от степента на увреждането.

Периодът за възстановяване на повърхностните увреди в областта на меките тъкани на човешкото тяло е в рамките на 14 до 21 дни при нормално протичане на оздравителните 3 процеси и липса на усложнения, което зависи от силата и интензитета на кинетичната енергия на травматичния агент и съответно степента и характеристиките на травмата.

След настъпване на процесния инцидент ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност двукратно за периода съответно от 18.05.2022г. до 31.05.2022г. и от 01.07.2022г. до 29.08.2022г., а след осъществяване на операцията, проведена в УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев“ ЕАД, е бил нетрудоспособен за срок от един месец.

Със сигурност може да се твърди, че болките и страданията на ищеца са били найсилни след получаване на фрактурата на проксималния хумерус вдясно и предприетото имобилизиране на крайника с ортеза, но в конкретния случай те са продължили да персистират почти непрекъснато до извършването на оперативната интервенция четири месеца след настъпване на процесния инцидент. Едва след това болките са започнали да намаляват по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма.

По време на възстановителния период физическият дискомфорт на ищеца се е изразявал основно в невъзможността да използва пълноценно десния си горен крайник поради ограничението в обема на движенията на раменната става. Това от своя страна е довело и до съответния битов дискомфорт. В периода, необходим за зарастване на фрактурата, както и след проведената операция, ищецът е имал необходимост от чужда помощ при извършване на следните ежедневни нужди: обличане и събличане на горната половина от тялото, къпане (след четиринадесетия ден, когато се отстраняват конците от оперативните рани), приготвяне на храна, както и на дейности, свързани с напускане на дома: пазаруване, шофиране и други

С оглед на факта, че самата фрактура е интраартикуларна и извършената оперативна интервенция е свързана с проникване в ставната кухина, може да се твърди със сигурност, че и в бъдеще ищецът ще чувства болки при по-сериозни физически натоварвания и при определени метеорологични условия (най-вече промяна в атмосферното налягане) и порезки температурни промени. Относно това, какви ще бъдат тяхната сила и интензитет не може да се даде отговор, тъй като болката е субективно усещане и при всеки отделен индивид се проявява по съвсем различен начин.

За изготвянето на заключението си по съдебномедицинската експертиза в ещото лице е извършило преглед на ищеца на 27.02.2025 г. При него д-р К. е констатирал, наличието на едва забележим белег от стара инцидентна рана в париеталната (теменна) зона на окосмената част на главата и три броя прави цикатрикси от стари оперативни достъпи в областта на дясното рамо със следните дължини: преден – 2,0 см; латерален (страничен) вертикален - 5,0 см и заден - 1,0 см. Всички те са зараснали първично, на нивото на околната кожа без хипер- или хипопигментация и без данни за възпалителни промени. Страничният белег се вижда най-добре, поради което може да се каже, че загрозява външния вид на пострадалия, особено ако дясното рамо е открито. Вещото лице не е констатирало наличието на отоци и съдово-неврологични смущения в дисталните отдели на горните крайници. При измерване диаметрите на двете мишници на ищеца не е отчетена обемна разлика.