Решение № 66 от 13.01.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2932/2020
- Вид
- Решение № 66
- Подписан
- 13.01.2021
- В сила
- 13.01.2021
- Състав
- мл.с. Лазар Кирилов Василев, Наталия Панайотова Неделчева, Ирена Николова Петкова
Други актове по делото
- Определение № 3312 от 14.10.2020 · Лазар Кирилов Василев, Наталия Панайотова Неделчева, Ирена Николова Петкова
- Протокол № 1151 от 21.12.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 21, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за нормативните актове
РЕШЕНИЕ
№ 66 гр. Варна , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Ирена Н. Петкова
Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100502932 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 263706/01.09.2020г., депозирана от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от П.С.Я.Д.и Г.К., чрез адв.
Н.Б., срещу Решение № 3789 от 10.08.2020 г. , постановено по гр.д. № 14594 по описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 40 съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, ч е всяка от М. Т. М. с ЕГН ********** и А. Т. В. с ЕГН **********, не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление в гр. Варна 9009, „Варна тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик" № 258, сумата от: 1 352,43 лв. /хиляда триста петдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“ бл. 16, вх. 4, ет. 3, ап. 52, клиентски № 1100084152, абонатен № 0106606236 през периода 22.08.2017г. до 21.08.2018г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура № 0284398166/04.09.2019г. в размер на 2 704,86 лв.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебноделоводни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение . Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащия юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа 1 енергия, тъй като: безпорно между страните е налице облигационно правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало добросъвестно и точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия и е снабдявало с нея обект, собственост на ищците; на 21.08.2018г. е извършена проверка на СТИ находящо се в процесния имот; при самата проверка е извършено замерване с еталонен калибриран уред, чрез който е установена потребена енергия, отчетена в невизуализиран регистър 1.8.3. и 1.8.4. на СТИ; изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е извършена външна намеса в тарифната схема на електромера и съответно наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 036499 кВТч, а в регистър 1.8.4.
4663 кВТч; на 02.09.2019г. е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което е посочено точното количество неотчетена ел. енергия; на 04.09.2019г. е издадена фактура № 0284398166 на стойност от 2 704.86 лв.
Твърди, че показанията от регистър 1.8.3. и 1.8.4 е нямало как да бъдат визуализирани на дисплея на електромера и съответно видими за абоната, тъй като за процесния обект на потребление се отчитат само две тарифи – 1.8.1. и 1.8.2., като намира това за аргумент, че този тип вмешателство има за цел част от консумираната енергия да се отклонява в регистър, който не се визуализира, а при ежемесечното отчитане на показанията на СТИ няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в е невизуализирания регистър, доколкото това става само с помощта на специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.
Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.
В срока за отговор по реда на чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемите.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован чрез адв.
Милослава Лечева, поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и присъждане на сторените разноски в хода на производството, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна, в случай че същото е над минимално предвиденото в Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззиваемите, редовно призовани за същото съдебно заседание, не се явяват и не изпращат представител. С молба с вх. № 25942/11.12.2020 г. чрез процесуалния си представител адвокат Ирина Ангелова молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Молят за присъждане 2 на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 14594 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявен отрицателен установителен иск от М. Т. М. с ЕГН ********** и А. Т. В. с ЕГН ********** против „Енерго Про-Продажби“ АД за приемана за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че всяка една от ищците не дължи на ответника сумата в размер на 1 352,43 лв. /хиляда триста петдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“ бл.
16, вх. 4, ет. 3, ап. 52, клиентски № 1100084152, абонатен № 0106606236 през периода 22.08.2017г. до 21.08.2018г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура № 0284398166/04.09.2019г. в размер на 2 704,86 лв.
Ищците твърдят, че са клиент на "Енерго - Про Продажби" АД по партида с клиентски № 1100084152 и абонатен № 0106606236. Излагат, че при проверка на текущата си сметка в сайта на ответника са узнали, че от него се претендира сума в размер на 2 704,86 лв. по издадена фактура № 0284398166/04.09.2019 г. за периода 22.08.2017г. до 21.08.2018г., с адрес на потребление в гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“ бл. 16, вх. 4, ет. 3, ап. 52.
Оспорват изцяло дължимостта на това задължение и считат, че не следва да бъде заплащано, тъй като липсва правно основание, което да обосновава претендирането му от ответника.
Сочат, че към релевантния за спора момент - датата на съставяне на протокола за демонтаж на средството за търговско измерване – 21.08.2018 г., в който е обективирано количеството електрическа енергия, посочено в процесната фактура, липсва нормативна възможност, даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго - Про Продажби” АД. Ответникът не оспорва обстоятелството, че ищците са клиенти на ответното дружество, както и наличието на договор между страните за продажба на електроенергия.
Сочи се, че на 21.08.2018 г. е била извършена проверка на средството за измерване на обекта в гр. Варна с клиентски № 1100084152, абонатен № 0106606236, при която в присъствието на клиент и предсавител на абоната било констатирано, че регистри 1.8.3 и 1.8.4. има неотчетена ел. енергия. За проверката бил съставен констативен протокол. Електромерът бил демонтиран и изследван в БИМ, при което била установена нерагламентирана външна софтуерна намеса в тарифната схема в електромера. Излага се, че при проверката са спазени задълженията на ответника, посочени в общите му условия. На база на констатациите в експертизата е изготвена корекция на сметката по чл. 50 от ПИКЕЕ и е начислена процесната сума, която не е санкция, а реално доставено количество електроенергия, което не е било отчетено от видимите регистри на СТИ. Процесната сума е натрупаното количество в регистър 1.8.3 и 1.8.4, които не са видими на дисплея и е действително 3 потребено в обекта, но не е отчетено при редовните месечни отчети.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са страни в правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищците електрическа енергия срещу определена цена. На 21.08.2018 г. служители на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 111402166176286 на обект на ищците, находящ се в гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“ бл. 16, вх. 4, ет. 3, ап. 52. Електромерът е демонтиран, пломбиран с пломба № 507746 и е изпратен за проверка в БИМ при показания 00001432 кВТч – нощна тарифа /Т1/ и 006408 – дневна тарифа /Т2/. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1104953, който е подписан от служителите в присъствието на зета на наследодателката на ищците – К.М. и един свидетел – Д.К.Ст.
От Констативен протокол № 1976/28.08.2019 г. на Българския институт по метрология се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер МЕ 162 „ISKRA” трябва да се състои от две тарифи нощна /Т1/ и дневна /Т2/, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираните тарифи: Т3 – 009748,4 кWh и Т3 – 004663,0 kWh. Констатирано е още, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, който съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 02.09.2019 г., от което се установява, че е начислена общо 14411 кВТч енергия за периода 22.08.2017 г. – 21.08.2018 г.
Стойността на така посочената електроенергия е изчислена и посочена във Фактура № 0248398166/04.09.2019 г., и възлиза на 2 704,86 лева.
От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че СТИ е в метрологична годност, като срокът му на годност изтича през 2022. Същото не е включено в системата за дистанционен отчет, поради което не може да се определи с точност началната дата на въздействието. Извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е довело до неотчитане в пълен обем по двата видими такива на електромера – 1.8.1 – нощна енергия и 1.8.2 – дневна енергия. Софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания вследствие на консумация на ел. енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3, като ел. енергия натрупана в скрития регистър в размер на 14 411 kWh е отчетена от СТИ. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3. е отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. Вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по 4 отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Разпечатката съдържа 35 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34c927dc-1dd2-4748-ab67-b3bb725b19b5