Решение № 6778 от 15.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6778 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА

ГАЧЕВА при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА

Гражданско дело № 20221110162124 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба постъпила на 16.11.2022 г. на С. Г. П., ЕГН **********, срещу М. А. П., ЕГН **********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК и небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК, чл. 143, ал. 2 СК, чл. 149 СК и чл. 53 СК, с които се иска да бъде прекратен сключения между страните брак с развод по изключителна вина на съпруга, родителските права върху родените от брака деца Михаела М.ва П. и Габриела М.ва П. да бъдат предоставени за упражняване на майката и при нея да бъде определено местоживеенето на децата, да бъде присъдена издръжка на децата в размер на по 350,00 лв. за всяко от тях, считано от предявяване на исковата молба, както и да бъде присъдена издръжка за минал период от 01.11.2021 г. до предявяване на исковата молба на 16.11.2022 г. за всяко едно от децата в размер на 200 лв. месечно, както и след прекратяване на брака да бъде постановено съпругата да възстанови фамилното си име Д.

В исковата молба се твърди, че бракът между страните е сключен на 29.04.2007 г. От брака си съпрузите имат две деца Михаела М.ва П., ЕГН **********, и Габриела М.ва П., ЕГН **********. Ищцата твърди, че между нея и ответника били налице сериозни неразбирателства, той не се грижил за семейството, не полагал никакви грижи за децата, не участвал и в покриването на разходите им за издръжка и лечение. Освен това в периода от 2018 г. до 2021 г. поддържал извънбрачна връзка. Съпругът й многократно идвал и си отивал от жилището, в което живеели, като на 31.07.2022 г. настъпил инцидент, при който той се сбил със зетя на ищцата. Ищцата твърди, че тя единствено и самостоятелно поема всички грижи за децата.

1

В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител. Оспорва исковете като неоснователни.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните правни изводи:

Страните са сключили брак на 29.04.2007 г., което се установява от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, като при сключване на брака съпругата е променила фамилното си име от Д. на П. (л. 5 от делото). Същите имат две родени от брака деца – Михаела М.ва П., ЕГН **********, непълнолетна към датата на подаване на исковата молба, видно от представеното удостоверение за раждане (л. 6 от делото) и Габриела М.ва П., ЕГН **********, малолетна към датата на подаване на исковата молба (л. 7 от делото).

По делото е изготвен социален доклад от компетентната ДСП, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, в който същата изразява становище, че непосредствени грижи за децата полага тяхната майка, която разполага с помощта на своите родители, близки и роднини, като нямат постоянен и редовен контакт с бащата, не поддържат връзка с негови роднини. За децата са осигурени подходящи условия за отглеждане, като между тях и майката е изградена емоционална връзка. Детето Габриела е виждала баща си преди година, а детето Михаела в началото на м.07.2023 г., като преди това не го е виждала около година.

Габриела е ученичка в 23 СУ „Фредерик Жолио-Кюри“, като през учебната 2023/2024 г. е в 3 клас, а Михаела в Професионална гимназия по транспорт, като през учебната 2023/2024 г. е в 10 клас (л. 80-л. 82, л. 117-л.119 от делото) .

От представената по делото служебна бележка се установява, че ищцата за периода 01.2023-05.2023 г. е имала средно месечно брутно възнаграждение в размер на около 2022,60 лева (л. 69 от делото).

Видно от справка от НАП за периода м.09.2022 г.- м.09.2023 г. средният месечен осигурителен доход на ищцата възлиза на 1824,76 лева (л. 123 от делото), като за ответника няма данни за декларирани и получени доходи по трудови и извънтрудови правоотношения (л. 115 от делото). От представените по делото справки от търговски регистър се установява, че ответникът е едноличен собственик на капитала и управител на „Стайл Мастерс“ ЕООД и „Мъх“ ЕООД (л. 10 и л. 11 от делото).

От представения по делото Договор за потребителски кредит се установява, че на ищцата е отпуснат потребителски кредит от „Юробанк България“ АД в размер на 14497,60 лева (л. 44- л. 48 от делото).

Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата е изразила желание да упражнява родителските права по отношение на двете деца, тъй като ги отглеждала сама от десетина години. Сочи, че не е виждала ответника от две години, същият не търси нея и децата, не се е грижил по никакъв начин финансово за тях (л. 139 от делото).

2

От показанията на разпитаната по делото свидетелка И. Д., майка на ищцата, които съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че страните са разделени от две години, когато ответникът напуснал семейното жилище.

Преди фактическата раздяла на съпрузите, същите живеели заедно в една къща. Свидетелства, че е чувала страните да се карат за жена, за любовна връзка на ответника с тази жена и че той искал да води свой социален живот. През тези две години дъщеря й е тази, която изцяло се грижила за децата, като ответникът не е плащал издръжка, не е посещавал жилището (л. 139 от делото).

Съдът кредитира свидетелските показания, само в обсъдената им част като последователни, логични и вътрешнонепротиворечиви. Настоящият съдебен състав не намира пречка да ги ползва при формиране на свободното си вътрешно убеждение, още повече, че същите са събрани въз основа на лични впечатления и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. В останалата им част, касаеща употребата на алкохол и наркотични вещества, съдът не ги кредитира, тъй като същите не са придобити от лични впечатления.

Като взе предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав смята, че в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, намиращо израз във фактическата раздяла на съпрузите, като същите не живеят заедно и не поддържат съпружески отношения помежду си от около две години насам. В този ред на мисли бракът им съществува съвсем формално, същият не е в интерес на съпрузите, обществено е неоправдан, поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал.

1 СК.

Ето защо искът с правно основание чл. 49, ал. 1 СК се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Ищцата е поискала произнасяне относно вината за разстройството на брака. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът, който е нарушил изискването на чл. 14 и чл. 15 СК. Същият не е проявявал необходимото уважение и грижи към семейството си, напуснал е и семейното жилище, като всичко това е довело до фактическата раздяла между съпрузите.

Ищцата е заявила желание да упражнява родителските права по отношение на родените от брака деца Михаела и Габриела. Съдът като съобрази събраните писмени и гласни доказателства, социалния доклад, възрастта на децата и пола им, изслушването на майката по реда на чл. 59, ал. 6 СК, емоционална връзка с майката и липсата на противопоставяне в тази насока от ответника, счита, че родителските права следва да се упражняват от ищцата, при която и те да живеят. На ответника следва да бъде определен режим на лични отношения с децата Габриела и Михаела: всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 09:00 часа до 18:00 ч. в неделя, с приспиване, както и два пъти по 5 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Съдът определи този режим на лични отношения, като взе предвид възрастта на децата, необходимостта да 3 общуват и с двамата си родители, както и обстоятелството, че децата не са контактували с баща си продължителен период от време.

Ищцата е предявила иск за присъждане на издръжка на децата Михаела и Габриела в размер на по 350,00 лева, платима до 10-ти число на текущия месец, считано от предявяване на исковата молба – 16.11.2022 г.

Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно развитие.

При това положение, съдът като взе предвид нуждите на децата, съобразно възрастта им, както и предвид обстоятелството, че ответникът е едноличен собственик и управител на две фирми, не страда от заболяване, което да му пречи да полага труд и може да реализира доходи, възлизащи на средната за страната работна заплата, счита, че същият може да заплаща на детето Михаела месечна издръжка в размер на 350,00 лева, а на детето Габриела – 300,00 лв., без това да съставлява особено затруднение за него. Следва да се има предвид и че бащата не участва в ежедневните грижи за децата, каквото участие има майката, както и че по делото не се установи същият да има други алиментни задължения.

По изложените съображения искът с правно основание чл. 143, ал. 2 СК е основателен за размера от 350,00 лева по отношение на детето Михаела и частично основателен по отношение на детето Габриела за размера от 300,00 лв., като в останалата му част до пълния предявен размер от 350,00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Издръжката се дължи, считано от предявяване на исковата молба – 16.11.2022 г до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, платима до 10-ти число на текущия месец.

Съдът намира иска за издръжка за минал период (за периода от 15.11.2021 г. -15.11.2022 г.) в размер на 200,00 лева за всяко от децата за основателен, като не се установява ответникът да е заплащал издръжка в периода една година назад от датата на подаване на исковата молба. За останалия период – от 01.11.2021 г. до 15.11.2021 г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото, както беше посочено по-горе, издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска, съобразно чл. 149 СК.

Ползването на семейното жилище

Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище не е предявена. Съдът е длъжен служебно да се произнесе по този въпрос, когато от брака има родени ненавършили пълнолетие деца. Доколкото по делото се 4 установи, че майката и децата обитават втория етаж от къща, находяща се в гр.

София, кв. „Христо Ботев“ ул. „515-та“ № 1 (социален доклад и показанията на св. Д.), то и като взе предвид установеното фактическо положение и интересите на децата, съдът намира, че ползването на семейното жилище, представляващо втория етаж от къща, находяща се на адрес: гр. София, кв.

„Христо Ботев“ ул. „515-та“ № 1, следва да се предостави на ищцата, при ограниченията на чл. 56, ал. 4 СК.

По отношение на искането по чл. 53 СК

Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. В настоящия случай, ищцата е заявила претенция за възстановяване на предбрачното си фамилно име. Установи се от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, че при сключване на брака жената е променила предбрачното си фамилно име от Д. на П., поради което и съдът следва да постанови, като уважи претенцията на ищцата, след прекратяване на брака същата да носи предбрачното си фамилно име – Д., на основание чл. 53 СК.

По изпълнението на решението

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и задължение) да се произнесе служебно (ex officio). Затова в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на децата си месечна издръжка в размер на 350 лева за детето Михаела и 300 лева за детето Михаела.