Решение № 1746 от 05.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1746 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100511438 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 22.04.2021г., постановено по гр.д. № 52484/2020г. на СРС, ГО, 177 състав, са отхвърлени поради плащане в хода на процеса предявените от „Т.С.” ЕАД искове, както следва: срещу А.А. А. – иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за присъждане на сумата от 652,91 лева, представляващи цената на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 28.10.2020 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното плащане на сумата; иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от 95, 90 лева, представляващи мораторна лихва върху тази главница за периода 15.09.2018 г. до 13.10.2020 г.; иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 за присъждане на сумата от 4, 17 лева, представляващи цената на доставена услуга дялово разпределение за периода 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно 1 със законната лихва върху главницата за периода от 28.10.2020 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното плащане на сумата и иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от 0, 83 лева, представляващи мораторна лихва върху тази главница за периода 31.10.2017 г. до 13.10.2020 г.; срещу ВЛ. АЛ. АТ. – иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.

200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за присъждане на сумата от 652, 91 лева, представляващи цената на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 28.10.2020 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното плащане на сумата; иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от 95, 90 лева, представляващи мораторна лихва върху тази главница за периода 15.09.2018 г. до 13.10.2020 г.; иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 за присъждане на сумата от 4, 17 лева, представляващи цената на доставена услуга дялово разпределение за периода 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 28.10.2020 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното плащане на сумата и иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от 0,83 лева, представляващи мораторна лихва върху тази главница за периода 31.10.2017 г. до 13.10.2020 г.; срещу Д. ИВ. ВЛ. - иск с правно основание чл.

318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за присъждане на сумата от 1 305, 82 лева, представляващи цената на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 28.10.2020 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното плащане на сумата; иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от 191, 81 лева, представляващи мораторна лихва върху тази главница за периода 15.09.2018 г. до 13.10.2020 г.; иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 за присъждане на сумата от 8, 35 лева, представляващи цената на доставена услуга дялово разпределение за периода 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно 2 със законната лихва върху главницата за периода от 28.10.2020 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното плащане на сумата и иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от 1, 67 лева, представляващи мораторна лихва върху тази главница за периода 31.10.2017 г. до 13.10.2020 г.; срещу Н. Г. АТ. - иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за присъждане на сумата от 1 305, 82 лева, представляващи цената на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 28.10.2020 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното плащане на сумата; иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от 191, 81 лева, представляващи мораторна лихва върху тази главница за периода 15.09.2018 г. до 13.10.2020 г.; иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 за присъждане на сумата от 8, 35 лева, представляващи цената на доставена услуга дялово разпределение за периода 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 28.10.2020 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното плащане на сумата и иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от 1, 67 лева, представляващи мораторна лихва върху тази главница за периода 31.10.2017г. до 13.10.2020г.

Срещу решението са подадени в законоустановения срок по чл. 259, ал.

1 ГПК въззивни жалби от ответниците Н. Г. АТ. и Д. ИВ. ВЛ., в които са изложени идентични оплаквания срещу допустимостта и правилността на първоинстанционното решение. Наведени са доводи, че постановеното решение е недопустимо, тъй като исковата претенция е била насочена срещу ненадлежна страна по съображения за несъществуване на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия до процесния обект. С оглед изложеното е направено искане за обезсилване на съдебното решение. При условията на евентуалност се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като жалбоподателките не са били собственици или вещни ползватели на топлоснабдения имот за процесния период и в този смисъл не са пасивно легитимирани да отговарят по 3 предявените срещу тях искове.

Подадена е въззивна жалба и от ответника ВЛ. АЛ. АТ., в която са изложени оплаквания за недопустимост на обжалваното решение по съображения, че ответникът не е надлежна страна в производството.

Направено е искане за обезсилване на постановеното решение. В условията на евентуалност се аргументира становище за неоснователност на предявените искове, тъй като жалбоподателят не е собственик или вещен ползвател на имота. За процесния период титуляр на правото на собственост върху вещта е бил неговият наследодател, но в случая не било установено настъпването на законово наследствено правоприемство поради наличието на вписан по предвидения за това ред отказ от наследство. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – “Т.С.” ЕАД е подала отговор на въззивните жалби, с който същите се оспорват като неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

На първо място, следва да се посочи, че въззивната жалба е допустима, тъй като за ответниците е налице правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение поради следните съображения Както е прието в решение № 141/14.07.2016г., постановено по гр.д. № 7446/2014г. на ВКС, IV ГО , чиито мотиви съдът споделя изцяло, според задължителните разяснения, дадени в т. 18 от ТР № 1/04.01.2001г. ВКС, ОСГК по гр.д. № 1/2000г., страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. Това разрешение се основава на разбирането, че мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което страната няма правен интерес да обжалва само мотивите на решението, при положение че диспозитивът я удовлетворява като резултат. Съществуват обаче случаи, при което е възможно диспозитивът на решението да удовлетворява страната като резултат само формално. В това решение е посочено още, че за ответника по един осъдителен иск не е без значение дали паричното му задължение ще 4 бъде отречено поради това, че не е възникнало, или поради плащането на същото в хода на висящото производство. Ако той е оспорил възникването на задължението и евентуално е направил възражение за погасяването му по някои от предвидените в закона способи /плащане, прихващане, давност и др./, той с основание няма да е доволен от решението, в което съдът е подминал въпроса за възникването на задължението и е разгледал само евентуалното възражение, като го е уважил. В този случай очевидно диспозитивът на решението не удовлетворява ответника и той има право да го обжалва. В цитираното решение на ВКС е направен извод, че правен интерес от обжалване на съдебно решение е налице винаги, когато съдът не е разгледал възраженията на ответника в поредността, която следва от правното им естество. Ответникът има интерес да обжалва решението, когато съдът не е разгледал първо правните доводи срещу основателността на иска, след това правоизключващите възражения и то в поредност според тежестта на претендирания порок, след това правоунищожаващите възражения, след това правоотлагащите и накрая правопогасяващите и то в поредността, която следва от правното им естество. Страната има интерес да обжалва също и когато съдът е разгледал възраженията в правилната поредност и е уважил някое от тях, но тя не е доволна от разрешението по по-предно възражение, което според нея неправилно е отхвърлено.

В разглеждания случай първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове срещу всички ответници по съображения за основателност на наведеното от ответника А. А. възражение за погасяване в цялост на претендираното от ищеца вземане чрез плащане в хода на процеса.

Съдът не се е произнесъл по заявените от Н. Г. АТ., Д. ИВ. ВЛ. и ВЛ. АЛ. АТ. в срока за отговор на исковата молба оспорвания, касаещи пасивната материална легитимация на същите, които е следвало да се разгледат преди произнасяне по правопогасяващото възражение за плащане предвид правното естество на релевираните доводи срещу възникване на задължението. Ето защо за жалбоподателите е налице правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и въззивното производство е допустимо.

Неоснователни са наведените от въззивниците доводи за недопустимост на постановеното решение по съображения, че исковете са предявени срещу ненадлежни страни. За да стигне до този извод съдът съобрази следното:

5

Въпросът за активната материална легитимация на ищеца, а именно дали е носител на спорното материално право по отношение на заявените претенции за установяване съществуването на вземания срещу ответниците, основани на твърдения за наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, са от значение за решаване на спора по същество, но не касаят допустимостта на предявените искове. И това е така, тъй като процесуалната легитимация на двете страни следва от правното твърдение на ищеца, обусловена е от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение.