Решение № 2920 от 07.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2920 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Златка Чолева

РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20211100512288 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 20159898 от 19.07.2021г. , постановено по гр.дело № 16440/ 2021г. по описа на СРС, 164 състав , е признато за незаконно и отменено на основание чл.344,ал.1 ,т.1 от КТ, вр. с чл.357 от КТ уволнението на И. И. Д. , извършено на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ със заповед № ЗД45/01.02.2021г. и Заповед № ЗП-13/03.02.2021г. на Директора на ЦСМП – София; ищецът И. И. Д. е възстановен , на основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ, на длъжността заемана преди незаконното уволнение- „шофьор на линейка“ при ЦСМП – София и на основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ ответникът Ц.С.М.П. – София /при допусната очевидна фактическа грешка в наименованието на ответника- погрешно посочено като МЗ чрез Ц.С.М.П./ е осъден да заплати на ищеца И. И. Д. сумата от 5 267,76лв.- обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за времето на оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 03.02.2021г.- 11.06.2021г.

С решението е отхвърлен искът по чл.344,ал.1,т.3 , вр. с чл.225,ал.1 от КТ за разликата над уважения размер от 5 267,76лв.- до пълния предявен размер от 18 819,42лв. и за периода 12.06.2021г.- 01.08.2021г.

С решението ответникът Ц.С.М.П. – София /при допусната очевидна фактическа грешка в наименованието на ответника - погрешно посочено като МЗ чрез Ц.С.М.П. / е осъден да заплати на ищеца И. И. Д. сумата от 1 1

200,00лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК , а на основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът Ц.С.М.П. – София /при допусната очевидна фактическа грешка в наименованието му - погрешно посочено като МЗ чрез Ц.С.М.П./ е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 310,71лв.дължима държавна такса , съразмерно на уважените искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т. 3 от ГПК.

Срещу така постановеното решение са подадени жалби от двете страни по делото.

Въззивникът-ищец И. И. Д. обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск по чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ за разликата над уважения размер от 5 267,76лв.- до пълния предявен размер от 18 819,42лв. и за периода 12.06.2021г.- 01.08.2021г.

Въззивникът- ищец заявява искане за отмяна на решението в обжалваната от него част, като се позовава на нов правно-релевантен факт, настъпил след края на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, обосноваващ основателността на иска в пълния му заявен размер. А именнофактът, че и през остатъка от исковия период 03.02.2021г.- 11.06.2021г. , е продължил да е без работа в резултат на незаконното уволнение. Твърди, че незаконосъобразно от първата инстанция е определен и размерът на присъденото обезщетение за времето на оставане без работа, като не е съобразено представеното по делото доказателство- фиш за заплата от м.01.2021г., от което е видно, че размерът на начислената му и изплатена заплата е 3 136,57лв. Ето защо, намира, че предявеният иск по чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ се явява доказан и основателен в пълния му заявен размер, като поддържа, че необосновано и неправилно от първата инстанция е прието, че размерът на брутното му трудово възнаграждение е от 1 207,20лв. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила от първата инстанция е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че размерът на брутното му трудовото възнаграждение е 1 207,20лв., при наличие на представено от него доказателство за по-висок размер на същото.

Моли настоящата инстанция да съобрази факта, че отработените от него 12 работни дни през м.01.2021г. са за пълен отработен месец, тъй като съобразно длъжността му той отработва всеки месец 12 дежурства, които са с различна часова продължителност. С изложените доводи въззивникът – ищец мотивира искането си за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната отхвърлителна част и вместо него - постановяването на друго, с което предявеният иск по чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ да бъде уважен в пълния му заявен размер и за целия исков период. Претендира присъждане на разноските по делото.

Въззивникът- ответник Ц.С.М.П.- София /ЦСМП-София/ обжалва първоинстанционното решение в частта на уважените претенции по чл.344,ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, с искане за отмяната му в посочената част.

2

Намира за правилен извода на първата инстанция, с който е прието, че основният спор между него и ищеца е основно по въпроса - достатъчно тежко нарушение на служебните задължения ли е извършеното от ищеца нарушение н а Етичния кодекс на служителите на ЦСМП-София, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение. Поддържа , че правно ирелевантен е фактът, как е възприето поведението на ищеца от страна на старшия член на екипа- д-р Х.ва, тъй като правно значение има единствено фактът, че това поведение на ищеца е било неетично, неколегиално и уронващо престижа на лекаря от екипа. Твърди , че отправените от ищеца реплики към лекаря в екипа в присъствието на трети лица следва да се преценяват обективно въз основа на приетите и утвърдени в рамките на ЦСМП –София морални и етични норми на колегиално общуване, а не спрямо личните възприятия на лекарят в екипа-д-р Х.ва, към която са били отправени. Поддържа, че отправените от ищеца към д-р Х.ва обидни, неприятни и „сексистки“ реплики представляват нарушение на задължението на ищеца по т.19 от длъжностната му характеристика, във вр. с чл.14 от Етичния кодекс на служителите в ЦСМП - София. Намира, че това нарушение при съобразяване на критериите по чл.189 от КТ обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание,, тъй като представлява недопустима намеса в работата на лекаря и представлява заплаха за нормалната работа на всеки друг медицински екип, в който ищецът е включен да работи. Намира, че този извод се потвърждава и от показанията на д-р Х.ва относно установения от нея факт, че при дежурства с ищца често се е случвало той да й прави забележки как си върши работата, както и да й отправя упреци, че отделя твърде много време на пациентите . Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, с който е прието, че след като от поведението на ищеца не са настъпили неблагоприятни за него /ответника-работодател/ последици, то наложеното най-тежко дисциплинарно наказание не е съответно на нарушението. Напротив, твърди, че такива неблагоприятни последици са настъпили и те са свързани със създаденото от ищеца затруднение в организацията на работата, наложило в оперативен порядък по средата на дежурството да се разформирова екипът , в който участва ищецът и да се формират други екипи, в които отделно да работят ищецът и д-р Х.ва до края на дежурството. С оглед спецификата на работа – оказване на спешна медицинска помощ, твърди, че горепосоченото затруднение от страна на ищеца е особено съществено и от него биха могли да настъпят сериозни неблагоприятни последици, свързани с живота и здравето на хора, нуждаещи се от медицинска помощ при спешност, особено в ситуация на продължаваща криза свързана с разпространението на Covid-19. Намира , че при преценка тежестта на нарушението следва да бъде отчетена и липсата на всякаква самокритичност от страна на ищеца към поведението му. На последно място поддържа, че неправилно от първата инстанция е прието, че ищецът има чисто дисциплинарно минало, тъй като предходното му дисциплинарно наказание- „забележка“ е заличено на основание чл.197,ал.1 от КТ. Твърди, 3 че заличаването на наказанието има правно значение само за преценка на наличието или липсата на „системност“ на дадено нарушение по смисъла на чл.190,ал.1,т.3 от КТ, но не и при преценката по реда на чл.189 от КТ. В подкрепа на последния довод се позовава на съдебна практика- Решение № 108/ 27.04.2015г. по гр.дело № 5516/2014г. на ІІІ ГО на ВКС и Решение № 227 от 29.06.2012г. по гр.дело № 1417/2011г. на ІІІ ГО на ВКС. Предвид изложените доводи, въззивникът – ответник моли настоящата инстанция да уважи жалбата му, като отмени решението на първата инстанция в атакуваната от него част и вместо него- постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Заявява искане за присъждане на разноски. При условията на евентуалност поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК– за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.

Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна, с искане тя да бъде оставена без уважение като неоснователна Оспорванията на жалбата на ищеца са развити от ответника в подаден от него отговор в срока по чл.263,ал.1 от ГПК.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивните жалби по реда на чл.269 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване, искови претенции с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 от КТ.

С решението на СРС исковите претенции са уважени, като третата претенция по чл.344,ал.1,т.3 ,вр. с чл.225,ал.1 от КТ е уважена до приетия за доказан от СРС размер от 5 267,76лв. и за периода 03.02.2021г.- 11.06.2021г., за който е приета за основателна, предвид фактите, настъпили в рамките на първоинстанционното производство - до приключване на съдебното дирене.

За разликата над посочената сума от 5 267,76лв. – до пълния предявен размер от 18 819,42лв. и за останалата част от исковия период 12.06.2021г. 01.08.2021г., претенцията по чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ е отхвърлена.

С обжалваното решение съдът е приел, че в конкретния случай издадената заповед за налагане на дисциплинарното наказание- уволнение , е мотивирана, спазена е процедурата по чл.193,ал.1 от КТ, установяват се извършените от ищеца деяния, описани в заповедта, но те не представляват тежко нарушение на трудовата дисциплина, поради което и не обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание- уволнение. Поради несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина , първоинстанционният съд е приел, че спорната заповед за дисциплинарно уволнение е издадена в нарушение на разпоредбата на чл.189 от КТ. Като незаконосъобразна заповедта за уволнение е отменена.

4

При така установената незаконосъобразност на уволнението, първоинстанционният съд е уважил претенцията по чл.344,ал.1, т.1 от КТ и обусловените от нея претенции по чл.344,ал.1,т.2 от КТ и тази по чл.344,ал.1,т.3 от КТ – до доказания размер от 5 267,76лв. и за периода 03.02.2021г.- 11.06.2021г., като за разликата над този размер – до пълния предявен размер от 18 819,42лв. и за периода 12.06.2021г.- 01.08.2021г. последната искова претенция е отхвърлена.

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав приема , че допуснатата от първата инстанция очевидна фактическа грешка в обжалваното решение, касаеща наименованието на ответника в частта на уважените искове по чл.344,ал.1, т.3 от КТ, не се отразява на допустимостта на съдебния акт. Погрешно в обжалваното решение ответникът е посочен с наименование - Министерство на здравеопазването чрез Ц.С.М.П. – София, вместо правилното наименование - Ц.С.М.П. – София. Нормата на чл.35, ал.1 , вр. с чл.5,ал.1 от Закона за лечебни заведения , изрично установява статута на Центъра за спешна медицинска помощ като отделно и самостоятелно юридическо лице, което е работодател на ищеца по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на КТ. В случая като страна по делото е призоваван Центърът за спешна медицинска помощСофия, като работодател на ищеца, от ЦСМП- София е депозиран отговор на исковата молба и надлежно упълномощен представител на същия се е явил в първото по делото съдебно заседание, като наименованието на същия е правилно посочено в диспозитива на обжалваното решение в частта на уважените претенции по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ. Т.е. като надлежна страна по делото е участвал именно работодателят на ищеца - Ц.С.М.П.- София и постановеното съдебно решение е спрямо него, поради което допуснатата от първата инстанция очевидна фактическа грешка в наименованието на същия в частта на уважената претенция по чл.344,ал.1, т.3 от КТ, не се отразява на допустимостта на съдебния акт, доколкото тази очевидна фактическа грешка подлежи на изправяне от СРС по реда на чл.247 от ГПК. При така установената валидност и допустимост на съдебния акт, настоящият съдебен състав приема, че дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които съдът е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.