Определение № 828 от 21.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 828 гр. София, 21.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Частно касационно гражданско дело № 20248003103196 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по касационна частна жалба на „Авмор Шипинг енд Трейдинг“ ООД – в несъстоятелност, представлявано от синдика И. П. Т., против определение № 178 от 13.03.2024 г. по в. ч. гр. д. № 37/2024 г. на Варненски апелативен съд (АП – Варна), с което е потвърдено определение № 3636 от 25.09.2023 г. по гр. дело № 666/2023 г. на Варненски окръжен съд (ВОС) за прекратяване на основание чл. 130 ГПК като недопустимо на производството по делото, образувано по предявени от дружеството против „К.А.Инвестмънт“ ЕООД иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за продажба на недвижим имот по нотариален акт № 94, том I, рег. № 1410, дело № 101/2015 г. поради накърняване на добрите нрави с нееквивалентност на престациите, а в условията на евентуалност иск по чл. 40 ЗЗД като сключен във вреда на представляваното дружеството, и против С. В. Д. и П. И. Д. кумулативно съединен иск по чл. 108 ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху имота, предмет и на договора.

Частният жалбоподател „Авмор Шипинг енд Трейдинг“ ООД - в несъстоятелност твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като за него е налице интерес да установи нищожността на сделката, с която е намалено имуществото му, а и не е налице приетата идентичност на предявения в настоящото производство иск по чл. 108 ЗС с иска по гр. дело № 3687/2013 г. на Варненски ОС, с който е търсена различна защита и е направен отказ по чл. 233 ГПК от лице без представителна власт за дружеството – факт, установен с влязло в сила решение по т. дело № 1696/2014 г. по описа на Варненски ОС, което води до недопустимост на съдебния акт – ненадлежно връчен на дружеството на адрес, различен от 1 вписания адрес на управление, и на лице (Г. Г. С.), непознато и без връзка с дружеството, за което по искане с молба от 08.12.2015 г. на вписания в ТР неистински управител на дружеството до Силистренски ОС и с посочване на мними кредитори на същото е открито производство по несъстоятелност, а с решение от 14.03.2016 г. е обявено в несъстоятелност и са прекратени правомощията на управителя му, при осъществяване на представителство от синдик. Иска отмяна на обжалваното определение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната частна жалба жалбоподателят навежда наличието на очевидна неправилност на обжалваното определение на основание чл.

288, ал. 2, пр. 3 ГПК (изведена и от разрешението за последиците от неприлагане на основни начала на гражданския процес, дадено в определение № 284 от 22.06.2018 г. по ч. т. дело № 1602/2018 г. на ВКС, I т.о.) и на специалната предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т.

1 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. Налице ли е идентичност между исковете и търсената защита по предявен от дружеството в несъстоятелност, чрез синдика като представител по чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, иск за попълване на масата на несъстоятелността с правно основание чл. 108 ЗС и установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК, предявен преди откриване на производството по несъстоятелност, по който е направен отказ от иск от „недействителен“ управител на несъстоятелното дружество; 2. Обвързан ли е синдикът от действията на управител на несъстоятелното дружество по разпореждане с предмета на дело, изразяващо се в отказ от иск, с които се уврежда и намалява имуществото на несъстоятелното дружество, извършени преди откриване на производството по несъстоятелност. Поддържа, че така постановените два въпроса в изложението са разрешени от въззивния съд в атакувания съдебен акт в противоречие с ТР № 4/2014 г. от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС, решение № 142 от 30.05.2011 г. по гр. дело № 1471/2010 г. на ВКС, II г.о., определение № 8 от 10.01.2022 г. по гр. дело № 5142/2021 г. на ВКС, III г.о., решение № 4 от 28.01.2009 г. по гр. дело № 5588/2007 г. на ВКС, III г.о., решение № 2 от 03.02.2015 г. по гр. дело № 5004/2015 г. на ВКС, I г.о., и решение № 50143 от 11.01.2024 г. по т. дело № 2084/2022 г. на ВКС, I т.о.; 3. Налице ли е редовно уведомяване за прекратяването на съдебното производство, ако връчването на съобщението не е по адреса на управление на търговеца и не е посочена длъжността, заемана в дружеството, на лицето получило съобщението; 4. Представляват ли валидни процесуални действия, обвързващи съда и страната и изразяващи се в отказ от иск, ако са извършени без представителна власт, и 5.

При установяване на липсата на представителна власт и процесуална легитимация на лицето, извършило отказ от иск, следва ли процесуални действия по уведомяване на страната относно прекратяване на производството да бъдат извършени при участието на управителните органи на несъстоятелното дружество. Излага следващите три въпроса да са разрешени в противоречие с определение № 276 от 3.06.2015 г. по ч. т. дело № 1469/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 22 от 3.02.2017 г. по т. д. № 530/2016 г. на ВКС, II т.о., и определение № 22 от 17.01.2012 г. по ч. т. д. № 886/2011 г. на ВКС, I т.о.

Ответниците „К.А. Инвестмънтс“ ООД, С. В. Д. и П. И. Д. – последните двама правоприемници на „Екосити-Варна“ ООД, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са подали отговор на частната жалба с изложени доводи за недопустимост и липса на основания за допускането 2 й до касационно обжалване, респ. за нейната неоснователност поради липса на правен интерес и наведени нови обстоятелства за обосноваване на претендираното право на собственост при стабилен акт за прекратяване на производството поради отказ от иска за собственост, за предявяването на който синдикът не е легитимиран – арг. от 658 във вр. с чл.

649, ал. 1 ТЗ.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна - с правен интерес да обжалва определението на въззивния съд, поради което същата е процесуално допустима, а наведените от ответниците по нея доводи в обратния смисъл - неоснователни.

С обжалваното въззивно определение е потвърденото определението по чл. 130 ГПК на Варненски ОС. С последното са приети за недопустими предявените от несъстоятелното дружество против „К.А.Инвестмънт“ ЕООД искове по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и чл. 40 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за продажба на недвижим имот по НА № 94 от 17.04.2015 г. поради накърняване на добрите нрави с нееквивалентност на престациите, а при евентуалност за сключен във вреда на представлявания, поради идентичността им с исковете за нищожност, предмет на по-рано заведеното от негови кредитори т. дело № 147/2018 г. на Силистренски ОС, а против С. Д. и П. Д. иск по чл. 108 ЗС поради непререшаемост на спора за собственост, предмет на прекратеното поради отказ от иска по чл. 233 ГПК производство по гр. № 3687/2012 г. на Варненски ОС.

Така предявените искове са обосновани в исковата молба и уточняваща я молба от 31.03.2023 г. с твърдения за придобиване от дружеството въз основа на договор за покупкопродажба по нотариален акт № 20 от 20.12.2000 на собствеността върху поземлен имот (ПИ) с идентификатор *** по КККР на [населено място], местност „С. Н.“, с площ от 2060 кв.м., идентичен с ПИ с идентификатор ***, заедно с построените в имота едноетажна вилна сграда и гараж, и снабдяване на М. Д. с констативен нотариален акт № 21 от 04 април 2013 г. за придобиване по давност на същия ПИ, продаден от него и съпругата му В. Д. (които никога не са владеели имота и се явяват праводатели на ответниците С. Д. и П. Д. по веригата от разпоредителни сделки с имота след снабдяването с КНА), на „Екосити-Варна“ ЕООД на 05.09.2013 г., което на 13.05.2015 г. отнема владението на ищцовото дружество на имота и разрушава построените в него сгради, а с договор за продажба на недвижим имот по НА № 66 от 18.09.2015 г. го продава на „Рент 2015“ ЕООД. Последното с договор за продажба на недвижим имот по НА № 1 от 16.05.2019 г. го прехвърля на ответниците С. Д. и П. Д., във владение и на които се намира имотът, и против които се предявява иска за собственост.

За установяване на собствеността му върху имота „Авмор Шипинг енд Трейдинг“ ООД е предявило против М. Д., В. Д. и „Екосити-Варна“ ЕООД иск за собственост, предмет на образуваното въз основа на него производство по гр. дело № 3687/2013 г. на Варненски ОС, по което след вписване през м. август 2014 г. на несъществуващи (неистински) обстоятелства за дружеството, включително и за неговия управител, е извършен отказ от 3 иска за собственост. Определението за прекратяване на исковото производство въз основа на изявлението за отказ от иска е влязло в сила на 16.02.2018 г., поради неподписване на подадени против определението жалби от предходния синдик на дружеството.

Навежда и че предявяването на иска по чл. 108 ЗС за защита на собствеността на дружеството върху ПИ по отношение на ответниците С. Д. и П. Д. обоснова и правния му интерес от установяване на нищожността на договора за продажба на недвижим имот по нотариален акт № 104 от 17.04.2015 г., сключен за дружеството, чрез вписания като част от несъществуващите (неистински) обстоятелства управител за него – А. К., с ответника „К.А.

Инвестмънт“ ЕООД срещу заплащане на продажна цена от 9000 лева при значителна данъчна оценка и пазарна стойност на имота, имащи за последица нееквивалентност на престациите, а при евентуалност като сключен във вреда на представлявания – дружеството.

За последното, преди влизане в сила на решението по т. дело № 1696/2014 г. на Варненски ОС с уважени искове по чл. 29 ЗТР за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на дружеството, по искане на вписания при тези обстоятелства управител е образувано т. дело № 18/2016 г. на Силистренски ОС, в което същото е обявено в несъстоятелност.

При тези фактически твърдения и извършвайки преценка въз основа на тях на установените по делото данни, включително и от служебно извършена справка за приключване на исковото производство по т. дело № № 147/2018 г. на Силистренски ОС с влязло в сила решение на въззивния инстанция, с което предявените от кредиторите на несъстоятелното дружество искове по чл. 26, ал. 1, пр. 3, чл. 26, ал. 2, пр. 2 и 4 и чл. 40 ЗЗД за нищожност на договора за продажба на недвижим имот по нотариален акт № 104 от 17.04.2015 г. са приети за недопустими, а производството по тях – прекратено, а искът по чл. 649 ТЗ във вр. с чл.

135, ал. 3 ЗЗД за същия договор – отхвърлен като неоснователен, въззивният съд е приел, че независимо от отпадане на пречката по чл. 126 ГПК, предявените по производството искове са недопустими. Изложил е, че исковете за нищожност на договора за продажба са недопустими поради липса на правен интерес, който е обоснован с твърденията на несъстоятелното ищцово дружество от необходимостта му да се легитимира като собственик на предявения от него иск за собственост по чл. 108 ЗС за същия имот и с невъзможността имотът по разпоредителната сделка с ответника „К.А. Инвестмънт“ ЕООД да бъде върнат в масата на несъстоятелността при недопустимост на иска за собственост по чл. 108 ЗС, ответниците С. Д. и П. Д. по който като трети на тази сделка лица осъществяват владение върху имота.

Предявеният ревандикационен иск против правоприемниците С. Д. и П. Д. на лицата, придобили имота по обстоятелствена проверка (М. Д. и В. Д.), въззивният съд е приел за недопустим поради отказа от установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собствеността на същия имот по гр. дело № 3687/2013 г. на Варненски ОС, направен с молба от 22.08.2014 г., като представляващ отрицателна процесуална предпоставка, респ. процесуална пречка за разглеждане на спора за собственост за същия имот по последващо предявения иск по чл.