Определение № 141 от 10.07.2023, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 138/2023
- Вид
- Определение № 141
- Подписан
- 10.07.2023
- В сила
- 10.07.2023
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Даниел Нанев Марков, Галина Тодорова Канакиева
Цитирани разпоредби
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 277а, ал. 3, предл. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 278, ал. 6, предл. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 339, ал. 1 предл. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.4,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№*41 гр. Бургас, 10.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Галина Т. Канакиева
Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно наказателно дело № 20232000600138 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от адв.Н. К. защитник на подсъдимите Н. К. и А. И., подсъдими по НОХД № 265/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, против определение от 16.06.2023 г., постановено в разпоредително заседание по същото дело, с което не е уважено искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на Окръжна прокуратура - Сливен за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство.
В жалбата са развити съображенията, направени и пред СлОС. Твърди се, че обвинителния акт, в частта му досежно вменените на подс. К. престъпленията по чл. 278, ал. 6, предл. 3 от НК и по чл. 339, ал. 1 предл. 1-во и 2-ро от НК, не отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК, защото използваните изрази „придобил по какъвто и да е начин“ и „от неустановена дата...“ са лишени от всякакво фактическо съдържание, което да очертае фактическата рамка на повдигнатите обвинения и съответно да дадат възможност на обвиненото лице да се защити срещу фактите. Сочи се още, че в обвинителният акт не се съдържа никакво фактическо изложение относно вменената първа форма на изпълнително деяние по чл. 339 ал. 1 от НК – как, кога и къде се е осъществило. Според жалбоподателя, липсата на начална дата във формулираното обвинение по чл. 278, ал.6 от НК поставя в 1 невъзможност организирането на защитата на подс.К.. Иска се определението да бъде отменено и да се постанови друго, с което делото да бъде върнато за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на частната жалба. В него се приема, че няма допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, поради което се предлага въззивният съд да потвърди първоинстанционното определение.
Бургаският апелативен съд намира частната жалба за допустима.
Същата е депозирана срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в предвидения законов седемдневен срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
С внесения в СлОС обвинителен акт двамата подсъдими са предадени на съд по обвинения за извършени от подс.Н. К. престъпления по по чл. 277а, ал. 7 предл., 2- ро, алт. 1 от НК; по чл. 277а, ал. 3, предл. 1-во и 2ро, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; по чл. 278, ал. 6, предл. 3 от НК и по чл.
339, ал. 1 предл. 1-во и 2-ро от НК, а от подс. А. И. - престъпления по чл.
277а, ал. 7 предл., 2-ро, алт. 1 от НК; по чл. 277а, ал. 3, предл. 1-во и 2-ро, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В проведено на 16.06.2023 г. разпоредително заседание, след обсъждане от страните на въпросите по чл.248, ал.1,т.3 от НПК, съдът е приел, че обвинителния акт е съответен на чл.246, ал.2 от НПК, защото очертава в достатъчна степен фактическите параметри на обвиненията по чл.339, ал.1, предл. първо и чл.278, ал.6, предл.3 от НК, поради което и като не е уважил искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, е нарочил съдебно заседание за разглеждането му по общия ред.
Настоящият въззивен състав намира, че преценката на СлОС е правилна по отношение на възраженията, насочени срещу използвания от прокуратурата израз „от неустановена дата до 20.11.2020 г…..“ за формулиране времето на извършване на изпълнителните деяния по чл.278, ал.6 от НК – държане на повече от три археологически обекта и по чл.339, ал.1 от НК – държане на огнестрелно оръжие — самоделно устройство – пистолет, вменявани на подс. К.. И в двата случая се касае за типични 2 продължени посегателства от категорията на престъпните състояния, които се считат за довършени от момента на прекратяването им(чл. 80, ал. 3 от НК).
Точно въпросът с довършването на продължените престъпления по време и място е от особена важност за да се очертаят обвинителни предели, срещу които подсъдимия да се защитава. В този смисъл така посоченото „от неустановена дата до 20.11.2020 г…..“ време на извършване на коментираните деяния е достатъчно определено и по никакъв начин не ограничава правото на защита на подс.Н. К..
Основателен се явява обаче упрекът на защитата за дефицит на факти в обвинителния акт, обосноваващи обвинението за осъществено от същия подсъдим „ придобиване“ на огнестрелно оръжие, посочено като самоделно устройство – пистолет.
„Придобиването“ е различна от
„държането“ и самостоятелна форма на изпълнително деяние по чл. 339, ал.
1 от НК. Тя обхваща всички възможни способи за установяване фактическа власт върху огнестрелното оръжие - правомерни (напр. при наследяване), неправомерни (напр. при кражба), възмездни, безвъзмездни и т. н. и това е смисълът на използвания в закона израз „по какъвто и да е начин“, а не че е без значение способът му на придобиване от дееца. Във връзка с тази форма на изпълнителното деяние в обстоятелствената част на обвинителния акт са направени конкретни фактически твърдения със следното съдържание: „От неустановена дата до 20.11.2020 г. обв. К. придобил по какъвто и да е начин и отново в дома си в гр. К., ул. „О. П.“ №*, държал огнестрелно оръжие самоделно оръжие без марка и номер с дървена дръжка, с набит символ „Н“, калибър 22LR, без да има за това надлежно разрешение по смисъла на ЗОБВВПИ. Оръжието обв. К. държал и съхранявал в черен кобур, поставен в кутия – червеносиня на цвят, където заедно със самоделното оръжие той държал и 5 бр. патрони ведно с газ- сигнален пистолет „Ekol Major“. Кутията била поставена в шкаф, находящ се във втората по ред отляво спрямо входа на дома му жилищна стая, разположена на първия етаж от къщата на обвиняемия.“ - гърба на л.1-л.6 от НОХД№265/2023г. на СлОС, а при обсъждането на субективните елементи на същата правна квалификация е допълнено: „Обв. К. е знаел и е бил наясно, че следва да предприеме действия по регистрация на това самоделно оръжие. Още повече възприемайки го и макар и придобито „в наследство“, каквито са неговите твърдения.“- гърба на л.15 от НОХД№265/2023г. на СлОС. Този обем от факти в обвинителния акт 3 илюстрира липсата на твърдение за конкретизирани минимално изискуемите място и начин на извършване на претендираното „придобиване“ на самоделното оръжие. За време на извършването на тази форма на изпълнителното деяние е посочен същият продължителен период, съвпадащ изцяло с „държането“ на самоделния пистолет. Така изложените данни не съответстват на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК относно съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като не са посочени мястото и начина на извършване престъпното придобиване на огнестрелното оръжие по начин, който да позволи установяване на конкретни обективни факти (вж. т. 4.2. от ТРНК № 2 от 7.10.2002 г.). Правото на справедлив процес изисква изчерпателно да са посочени в обвинителният акт всички посочени в чл. 246 от НПК реквизити, за да може обвиняемият да е напълно наясно кои извършени от него действия обвинението счита за противоправни и състава на кое престъпление изпълват. В наказателния процес, подсъдимият и неговият защитник се бранят срещу фактите, изложени в обвинителния акт. Липсата в обстоятелствената част на обвинителния акт на факти относно обективни съставомерни обстоятелства (каквито се явяват място и начина на извършване на изпълнителното деяние „придобие“ на престъплението по чл.339, ал.1, предл.първо от НК), винаги съставлява основание за връщане на делото в неговата предходна процесуална фаза. Констатираното процесуално нарушение, проявяващо се като непълнота в съдържанието на обвинителния акт, е било допуснато във фазата на досъдебното производство в стадия „Действия на прокурора след завършване на разследването“. Възприетият от прокурора подход на описание на изпълнителното деяние „придобие“ на престъплението по чл.339, ал.1, предл.първо от НК изначало съществено нарушава правото на защита на подс.Н. К. и по-конкретно на гарантираната му от закона възможност да научи в пълнота, с достатъчна ясност и точност в какво всъщност е обвинен, за да може ефективно да се защити – отстранимо съществено нарушение по смисъла на чл.249, ал.4,т.1 от НПК.
При липса на описание на факти, релевантни за предмета на делото, първостепенният съд е имал процесуалното задължение да констатира, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона за неговото съдържание, поради което е следвало да върне делото на прокурора за отстраняване на това нарушение, което не е сторено, поради което и 4 постановеното от контролирания съд определение е в противоречие със закона.
Въпреки че БАС не споделя част от изложените в жалбата доводи, поради наличието на обсъдения по-горе съществен порок на обвинителния акт, в крайното си искане да се отмени определението на СлОС и делото върне на прокурора, жалбата е основателна. В това производство, съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 2 от НПК, когато отмени определението, въззивната инстанция сама решава въпросите по частната жалба, т. е. сама следва да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл. 345, ал. 2 НПК, чл.
249, ал. 2 от НПК, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 16.06.2023 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 265/2023 г., с което Окръжен съд – Сливен е приел, че не са налице съществени процесуални нарушения, които да водят до прекратяване на съдебното производство.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 265/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура - Сливен за отстраняване на съществено процесуално нарушение, посочено в съобразителната част на определението.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5