Решение № 257 от 18.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. А.

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Вилислава Янч. А. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100601033 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 08.11.22г. по НЧХД. №13136/20г. , СРС, НО , 93 с - в, подсъдимият П. К. Н. е признат за невиновен за това, че : На 22.09.2020г. в гр. София публично или по друг начин –чрез публикация на страница в социална мрежа "Фейсбук" – с потребител П. Н. и чрез статия в платформа „Юстиция бг.“ е разгласил позорно обстоятелство за Г. В. Б. в качеството му на длъжностно лице – изпълнителен директор на Сдружение „Н.м. за д.“ ЮЛНЦ при и по повод изпълнение на службата и функциите му , а именно публикувал следното: “Г. Б.- шеф на Н.м. за д. защитава педофилията“ и „или той има нещо общо с трафика на деца“- , поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148,ал.1, т.1,т.2,т.3, вр.чл. 147, ал. 1 НК; На 22.09.2020г. в гр. София публично или по друг начин –чрез публикация на страница в социална мрежа "Фейсбук" – с потребител П. Н. и чрез статия в платформа „Юстиция бг.“ е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г. В. Б. в качеството му на длъжностно лице – изпълнителен директор на Сдружение „Н.м. за д.“ ЮЛНЦ при и по повод изпълнение на службата и функциите му, а именно 1 публикувал следното: “слаб“ и „жалък“, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т.1,т.2,т.3, вр. чл. 146, ал. 1 НК;

С присъдата частният тъжител – Г. В. Б. е осъден на основание чл.190, ал.1 НПК да заплати на подсъдимия П. К. Н. разноски в размер на 1300. 00 /хиляда и триста/ лева за адвокатско възнаграждение.

Срещу първоинстанционния съдебен акт е постъпила въззивна жалба от частния тъжител Г. В. Б. чрез адв. Ю. Б. Р.. В жалбата се навеждат доводи ,че постановената първоинстанционна присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което се прави искане за отмяната и и постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен.

Застъпва се становище за нарушение на процесуалните правила във връзка с изслушване на допуснат свидетел на защитата. Към въззивната жалба е постъпило допълнение с доводи, че СРС правилно е приел , фактът на разгласяване на позорните обстоятелства за частния тъжител е доказан по несъмнен начин, но неправилно е установил, че това не е било осъществено от подсъдимия Н., както и че първоинстанционният съд правилно е приел, че публикациите окачествяващи тъжителя като „слаб“ и „жалък“ осъществяват състава на обидата, но неправилно е изложил, че е останал неизяснен контекста, в който последните били употребени.

В разпоредително заседание на 28.02.2023г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивен контрол по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на делото от фактическа страна и правилното му решаване, не се налага допускане на доказателства, като такива искания не са постъпили и от страните.

В открито съдебно заседание на 15.03.2023г. в хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител –адв. Ю. Б. Р. поддържа въззивната жалба и постъпилото допълнение към нея ведно с мотивите, изложени в тях, като моли постановената оправдателна присъда да бъде изцяло отменена, като вместо нея бъде постановена нова, с която да подсъдимият П. К. Н. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. Изразява становище, че 2 единственото неправилно установено от първоинстанционният съд е , че деянието – разгласяване на клеветнически и обидни твърдения не е осъществено от подсъдимия. Заявява, че не следва да се ценят показанията на свидетеля Т.Н., който заявява пред първоинстанционния съд, че сам е направил публикациите. Сочи се на служебна, трудова обвързаност на свидетеля с подсъдимия. Прави се претенция за разноски по списък.

Защитникът на подсъдимия П. К. Н. – адв. Т. моли да въззивната жалба да бъде приета за неоснователна. Изразява становище, че свидетеля Т.Н. не е в подчинение на подсъдимия като двамата имат общ бизнес, но не са в трудова зависимост помежду си. Претендира разноски.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите, изложени в жалбата и допълнението към нея, след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по ЧЛ.319 НПК и от легитимирано лице, като отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално допустима и доводите в нея следва да бъдат обсъдени по същество. След преценка на релевираните в жалбата оплаквания, доводите и възраженията на страните, както и на събраните по делото доказателства съдът счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.

При самостоятелна проверка на събрания по делото доказателствен материал, въззивният съд, като инстанция по фактите, не намира основание за изменение на приетата от районния съд фактическа обстановка, като приема за установено следното:

Подсъдимият П. К. Н. с ЕГН ********** е роден на ****г., в гр.

Бургас, българин, български гражданин, неосъждан, разведен, с висше образование, работи като юристконсулт във фирма „Б.Т.Л.“ ЕООД, жив. гр.

Бургас, ж.к. „****.

На 22.09. 2020г. в гр. София публично и по друг начин –чрез публикация през „Фейсбук“ и чрез статия в платформа „Юстиция. Бг.“ е публикувано заглавие със съдържание „Г. Б.-шеф на Н.м. за д.-защитава педофилията.“и „или и той има нещо общо с трафика на деца“. Под заглавието е публикуван текст „Групата за борба срещу трафика на деца е деактивирана по призива на Г. Б. от НМД . Смешно и жалко действие, 3 извършено от и слаби и жалки хора“.

Запознавайки се с процесните публикации и свързвайки посочената платформа и страница във фейсбук с личността на подсъдимия Н. ,тъжителят Г. В. Б. се почувствал оклеветен и обиден ,поради което подал тъжба пред СРС с обвинения, че с процесните публикации П. К. Н. съзнателно е разпространил неистинско позорно обстоятелство , както и че казал нещо унизително за честта и достойнството на Б..

Настоящият съдебен състав споделя изводите на СРС за фактите по случая, като счита, че липсва основание за изменението им. До гореизложената фактическа обстановка първоинстанционния съд е достигнал след проведено пълно, всестранно и обективно съдебно следствие. Първата инстанция е събрала доказателствен материал, достатъчен за разкриване на обективната истина, при анализа на който не са допуснати съществени процесуални нарушения. Доказателствата и доказателствените средства са обсъдени, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Доказателственият материал не е тълкуван превратно, нито едностранчиво, а според действителното му съдържание. СРС е извършил самостоятелен и внимателен анализ на събрания доказателствен материал, интерпретирал го е според действителното му съдържание, достигайки до обосновани изводи за недоказаност на повдигнатото с тъжбата обвинение. Споделяйки доказателствения анализ на първостепенния съд, въззивният е задължен да отговори изчерпателно на наведените доводи и възражения, изложени във въззивната жалба, както и на тези наведени в съдебното заседание.

Подобно на контролираната инстанция, въззивният съд намира, че събраните по делото доказателства се оказват недостатъчни, за да бъде признат подсъдимият П. К. Н. за виновен в извършване на вмененените му с тъжбата престъпления.

Обосновано първата съдебна инстанция е приела, че в доказателствената съвкупност няма противоречие относно факта, че през инкриминирания период (22.09.2020г.) в регистриран профил в социалната мрежа "Фейсбук" – и чрез статия в платформа „Юстиция. Бг.“ са били публикувани посочените от частния тъжител изрази. Съдържанието и точното време на публикациите се установяват по безспорен начин от приложения по делото, като писмено доказателство – констативен протокол, ведно с 4 приложения (нотариално заверени копия на публикации от социалната мрежа "Фейсбук").

Първостепенният съд правилно е ценил и кредитирал с доверието си свидетелските показания на З.Ц., Т.Н., П. Т., В.Т., М.Т.П., както и обясненията на подсъдимия П. Н. като еднопосочни, непротиворечащи си, житейски правдиви и логически последователни.

От съществено значение за разкриване на обективната истина е заключението на възложената от първоинстанционния съд съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещо лице Н.Х.. Във връзка с поставените от съда задачи, вещото лице е установило,че към периода на изготвяне на експертизата в профил с URL линк:facebook.com|P.N.News не са налице публикации от 22.09.2020. в социалната мрежа facebook, съдържащи твърдения срещу Г. Б.. Налице е публикация от 22.09.2020г. със съдържание, свързано с Г. Б. с URL линк: https:|| www.facebook.com|P.N. News|posts| 2042432199214220.

Въпросната публикация е различна от предмета на обвинението.

Видно от експертизата от дата 22.09.2020 на домейна и сайта на „iustitia.bg“ не е налична процесната публикация. Търсеното съдържание е налично в публичен архиватор на интернет, изготвен автоматично на 07.10.2020г. с URL адрес https|web.archive.org\ web|20201007184523| https| iustitia.bg.

От заключението на съдебно- техническа експертиза се установява, че сайтът P.N..com е собственост на сдружение „Български юридически комитетзащита на гражданите с правни средства“ с ЕИК ****, но не може да се установи кой физически стои зад публикациите от името на подсъдимия П.

Н.. Въззивният съд намира разгледаното експертно заключение за обективно и безпристрастно изготвено. Според настоящия въззивен съд липсва възможност да се направи категоричен извод за авторството на процесните публикации в регистрираните профили в социалната мрежа "Фейсбук" и в сайта на „iustitia.bg“, чиито разпечатки са приложени по делото. Това е така доколкото с оглед начина на функциониране на социалната мрежа "Фейсбук", липсва възможност да се направи категоричен извод за авторството на инкриминираните изрази, при който да не се породят съмнения у съда, че именно подсъдимият е изписал процесните публикации в регистрираните 5 профили и в социалната платформа, а констатираното съответствие между имената на подсъдимия и техният латински еквивалент, не е достатъчно основание да се приеме, че същият е автор на процесните публикации, предмет на депозираната пред първоинстанционния съд частна тъжба, въз основа на която е образувано производството за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 148,ал.1, т.1,т.2,т.3 вр.чл. 146, ал. 1 НК; чл. 148,ал.1, т.1,т.2,т.3 вр.чл. 147, ал. 1 НК;

Спорен е въпросът относно авторството, по отношение на което са част и от наведените доводи във въззивната жалба и допълнението към нея.

Спрямо авторството на деянието в лицето на подсъдимия П. К. Н. . не са налице достатъчни по обем доказателства, за да бъде постановена осъдителна присъда, до какъвто законосъобразен и обоснован извод е достигнал и районният съд.

Настоящият съдебен състав намира, че видно от доказателствата по делото не може да бъде направен безспорен извод, че процесните профили във "Фейсбук" и в сайта „iustitia.bg“, се администрират конкретно от подсъдимия, както твърди частният тъжител. До категоричен извод за съпричастност на подсъдимия П. К. Н. към публикуването на процесните изрази, не може да се стигне и с оглед соченото от частния тъжител обстоятелство (обективирано с представените в хода производството пред СРС – констативен протокол и копия на нотариално заверени публикации в социалната мрежа от страна на повереника на частния тъжител), доколкото, не бяха събрани надеждни доказателства, че процесните профили във "Фейсбук" и в сайта на „iustitia.bg“, се администрират конкретно от подсъдимия, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай доказателственият материал, ангажиран по делото, не съставлява в своята съвкупност система от факти, които да водят до извод, който е единствено възможен и изключващ всички останали, а именно че подсъдимият е автор на инкриминираните публикации. В тази връзка доколкото за постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение на съда за виновността на подсъдимото лице, то констатираната липса на такива, налага единствения възможен извод, че извършването на процесното престъпление от страна на подсъдимия не е доказано по несъмнен начин, което от своя страна изисква признаването му за невиновен и оправдаването му по повдигнатото с частната тъжба обвинение.