Разпореждане № 3401 от 12.05.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд: Районен съд - Кюстендил
Дело: Частно гражданско дело 1631/2026
Вид: Разпореждане № 3401
Подписан: 12.05.2026
Състав: Тихомир Руменов Рачев

Цитирани разпоредби

чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3401 гр. Кюстендил, 12.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520101631 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. И. Г., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, за заплащане на следните суми (заявлението е уточнено с молба от 04.05.2026 г.):

1 ) 41,67 евро – абонаментни такси за ползвани мобилни услуги по Приложение № 1 от 29.01.2024 г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, ведно със законната лихва за забава от 28.04.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 8,01 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.03.2024 г. до 27.04.2026 г.;

3 ) 44,17 евро – абонаментни такси за ползвани мобилни услуги по Приложение № 1 от 29.01.2024 г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, ведно със законната лихва за забава от 28.04.2026 г. до окончателното изплащане;

4) 8,58 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.03.2024 г. до 27.04.2026 г.

5 ) 65,06 евро – абонаментни такси за ползвани мобилни услуги по Приложение № 1 от 29.01.2024 г. към Договор с партиден номер № *** за услуга с номер ***, ведно със законната лихва за забава от 28.04.2026 г. до окончателното изплащане;

6) 12,90 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.03.2024 г. до 27.04.2026 г.;

7 ) 1,02 евро – такса за достъп до услуги след просрочие по Договор с партиден номер № *** за периода от 21.02.2024 г. до 20.03.2024 г.;

8) 0,21 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.04.2024 г. до 04.04.2026 г.;

9) 9,85 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер № *** за периода 21.04.2024 г. до 20.05.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 28.04.2026 г. до окончателното изплащане;

8) 1,82 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 08.06.2024 г. до 27.04.2026 г.;

9 ) 360,07 евро – сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на Договор с партиден номер № ***, подробно уточнени в молба на заявителя от 04.05.2026 г.;

10) 60,68 евро – сбор от лихви за забава върху неустойките, подробно уточнени в молба на заявителя от 04.05.2026 г.

Съдът намира за недължими всички претендирани от длъжника неустойки. Аргументите за това са следните:

Според чл. 143, ал. 2, т. 4 неравноправна е клауза, която позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика. Тази хипотеза е налице, тъй като в договора и приложенията към него са предвидени многобройни клаузи, предвиждащи задължение на потребителя да заплати неустойки при предсрочно прекратяване на договора, но не и реципрочно право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при предсрочно прекратяване на договора от страна на мобилния оператор.

Според чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съдът счита, че тази хипотеза е налице, макар размерът на всяка отделна неустойка да не е необосновано висок. Търговецът умишлено е диференцирал неустойки, за да заобиколи правилото на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Всъщност всички неустойки обезщетяват един вид неизпълнение – предсрочното прекратяване на договора от страна на потребителя. Когато бъдат събрани, техният размер очевидно е необосновано висок.

Според чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. В случая за потребителя е неясно при сключване на договора каква сума би се наложило да заплати, ако прекрати предсрочно договора.

Търговецът е формулирал клаузите по неясен начин, така че да затрудни потребителя максимално да разбере колко голяма всъщност ще е тази суми.

Така например не става достатъчно ясно, че неустойката в размер на трикратния размер на стандартните такси се отнася не за такси по договора, а за най-високият абонамент според условията на плана.

Отделно от изложеното, санкцията, налагаща възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, съдът счита за неясно представена в договора. Това е така, тъй като не се сочи какъв е конкретният размер на отстъпката. Липсва достатъчно ясна информация за дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса без начислени отстъпки, която потребителят би дължал при прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размерът на неустойката.

Дължимостта на т.н. такса за събиране на дължими суми се обосновава с клауза от общите условия на оператора, според които в случай на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата или друг финансовосчетоводен документ сума в срока за плащане, абонатът дължи законовата лихва за забава за всеки ден закъснение; разходи, свързани със събиране на дължимите от него суми, включително за съдебно и извънсъдебно събиране, извършвано от А1 или чрез трети лица; обезщетение в размер на 2,00 лв. без ДДС за обработка на просрочени задължения, което обхваща разходи по администриране (дейности по събиране и уведомяване) на просрочени плащания. В случая на практика чрез заплащането на разходите за събиране на вземането, които имат характера на неустойка за забава, потребителят бива санкциониран два пъти за неизпълнение на задълженията си на падежа, като веднъж дължи законна лихва, считано от падежа, втори път – разходи за събиране на вземане, като отделно се начислява и лихва върху неустойката за забава. Поради това посочената уговорка противоречи на добрите нрави.

Отделно за потребителя въобще не става ясно как се формира размера на вземането.

Съдът счита, че всички разглеждани неустойки са така формулирани, че разглеждани в тяхната взаимовръзка излизат извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта е мобилният оператор да бъде поставен в същото положение, в което би се намирал, ако договорът бе изпълнявал до самия край на абонаментния период, т.е. неоснователно обогатяване. Дори само от броя на генерираните вземания с различни основания става ясно за каква схема от страна на мобилния оператор става дума.

Не на последно място, твърди се автоматично прекратяване на договорите за мобилни услуги, в резултат на което автоматично започват да се начисляват и неустойки. Такова автоматично прекратяване е недопустимо, тъй като на потребителя първо трябва да бъде отправено предупреждение в писмена форма, че договорът ще се счита за развален, ако не последва изпълнение в разумен срок. Такива твърдения заявителят въобще не излага.

Освен това уведомяване е необходимо и от гледна точка на защита правата на 3 потребителя, защото в момента на прекратяването върху всички вземания за неустойка започва да се начислява законна лихва за забава.

В посочения по-горе смисъл е практиката на окръжните съдилища в страната, включително Окръжен съд – Кюстендил: Определение № 757 от 25.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 573/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Определение № 758 от 25.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 529/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Определение № 1673 от 22.01.2026 г. на СГС по в. ч. гр. д.

№ 8930/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 321 от 19.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 159/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и много други.

Всичко изложено по-горе води до извод, че са налице основанията по чл.

411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК за отхвърляне на заявлението относно претендираните неустойки: искането е в противоречие със закона, с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Заявлението следва да се отхвърли за всички неустойки (включително таксата за събиране на дължими суми) и за акцесорните вземания, начислени върху посочените компоненти. Няма пречка да се издаде заповед за останалите претендирани вземания.

На заявителя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса съразмерно с уважената част от заявлението. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро. Държавната такса, заплатена от заявителя, е 10,86 евро. От тях се дължат съответно 18,91 евро за юрисконсултско възнаграждение и 2,68 евро за държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 6101/28.04.2026 г. подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. И. Г., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, за заплащане на следните суми:

1) 9,85 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер № *** за периода 21.04.2024 г. до 20.05.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 28.04.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 1,82 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 08.06.2024 г. до 27.04.2026 г.;

3 ) 360,07 евро – сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на Договор с партиден номер № ***, подробно уточнени в молба на заявителя от 04.05.2026 г.;

4 ) 60,68 евро – сбор от лихви за забава върху неустойките, подробно уточнени в молба на заявителя от 04.05.2026 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „ А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, срещу Г. И. Г., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, за заплащане на следните суми:

2) 8,01 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.03.2024 г. до 27.04.2026 г.;

4) 8,58 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.03.2024 г. до 27.04.2026 г.

6) 12,90 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.03.2024 г. до 27.04.2026 г.;

8) 0,21 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.04.2024 г. до 04.04.2026 г.

9) 18,91 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение;

10) 2,68 евро – деловодни разноски за държавна такса.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.