Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 426 от 24.10.2021, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 750/2021
Вид
Решение № 426
Подписан
24.10.2021
Състав
Надя Узунова, Миглена Йовкова, Румяна Бакалова

Цитирани разпоредби

  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • § 1 · Закон за закрила на детето
  • чл. 128 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Благоевград, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20211200500750 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ЦВ. Н. Щ. против решение № 901385/3.6.2021 г., постановено по гр.д. № 334 по описа за 2020 г. по описа на РС-Сандански.

Жалбоподателката сочи, че с определения от РС режим на детето с баба му на практика е ограничен нейния контакт с детето предвид режима на контакти с бащата. Счита за неудачно - постановеното от съда - детето да се взима от бабата по два часа всяка седмица, тъй като става обективно невъзможно да заведе сина си на седмична почивка; нито е съобразено, че детето ще започне училище. Не е отчетено, че бабата поддържа регулярни отношения с детето по време на режима, определен за бащата, тъй като фактически тя го е ползвала, а не бащата. Сочи, че в останалите части режима на контакти, е недостатъчно конкретизиран и ясен.

Насрещната страна изразява становище за несъстоятелност на жалбата. Сочи, че с бащата на детето не живеят в едно домакинство, и че не може да се вмества в контакта, определен за бащата, по повод на което 1 помежду им са възникнали и разногласия.

БлОС счита жалбата за допустима – подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения от закона срок. Атакуваното решение също е допустимо и е валидно. За да се произнесе по законосъобразността му БлОС съобрази тезите на страните, закона и събраните доказателства, въз основа на които счита следното:

Установява се, че Ц.Щ. и Г.К. са родители на малолетното дете В., р. на 5.1.2016 г. Първоначално са живеели при родителите на бащата.

Шест месеца след раждането бащата Г. е задържан от властите в Гърция и Цв. с детето се е прибрала при родителите си.

След връщането му в България са постигнали спогодба, одобрена с определение от 13.12.2018 г., постановено по гр.д. 944/2018 г. по описа на СРС. Спогодили са се местоживеенето на детето да е при майка му в с.

Струма, общ. Сандански, на която е предоставено упражняването на родителските права, като на бащата е определен режим на лични отношения, според който, освен при взаимно договаряне, са се съгласили при спор да може да го взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 ч. на съботния ден до 17:00 ч. в неделя, с преспиване след 13.5.2019 г.; както и за 5 дни през пролетната и зимната ваканция, както и два пъти по 10 дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Уговорили са да празнуват рождения ден на детето заедно или бащата да го взема на деня за два часа, както и детето да бъде при родителя в деня, когато те имат имен ден.

От св. М. /сестра на ищцата/ се установява, че бабата по бащина линия – Д., понастоящем живее предимно в гр. Сандански, като понякога по време на уикендите ходи и на Склаве, където живее синът й – Г. с приятелката му; че детето е привързано към баба си Д., като е свикнало да спи с нея, както и че има разногласия между нея и Г., по повод времето да бъде детето с нея, в рамките на времето според спогодбата, определено за контакт с бащата, което е твърде ограничено. Установява свидетелката, че Г. има желание изцяло да се възползва от времето, за контакт със сина си, което не позволява и майка му и баба на детето Д. да осъществи такъв в рамките на това време. Сочи още, че в повечето случаи Д. в почивните дни отива на с.

2

Склаве и когато е там живеят заедно с Г., в едно домакинство, на един етаж.

Установява се от нейните и останалите свидетелски показания, че много често за осъществяване на контактите с бащата детето е взимано и връщано от родителите на Г., защото той няма право да шофира.

Разпитан е и съпруга на ищцата – дядото на детето по бащина линия - В. К. -от показанията, на който се установява, че Цв. е давала внука им, когато са ходили да го вземат, според спогодбата, но им е казвала, че бащата трябва да го взема, а не те. Разказва за случай, когато сестрата на Цв. - ги е видяла да се разхождат с внука - като тя се е обърнала към детето да го пита защо не е с баща си. Сочи, че когато отиват да го вземат детето е по-сдържано в емоцията си към тях пред майка му и баба му по майчина линия. Също като св. М. изтъква, че ходят със съпругата в с. Склаве /при сина си/, за да виждат детето; тъй като живеят в Сандански; че детето е привързано към тях; че вече спи с баща си, както и че са възникнали спорове с Г. за времето, през което то да е и при тях, за да му се порадват.

Разпитана е и бабата по майчина линия – св. Щ., от показанията на която се установява, че през времето, през което детето трябва да е с бащата, го е виждала 4-5 пъти с бабата и дядото по бащина линия, като и детето казва, че ходи с баба Д. и дедо Л. на разходка. Също детето им казва, че спи при баба си, както и че от 1 месец спи с баща му. Обяснява свидетелката, че се е грижила за детето, когато дъщеря й и майка на детето – Цв. е учила в София.

От св. показания на М. Т. /сестра на Цв. Щ./ е видно, че понастоящем Цв. работи в болница в гр. Сандански и живее в с. Струма, в едно домакинство с майка си.

Съгласно чл. 128 СК дядото и бабата могат да поискат съдът да определи мерки за лични отношения с детето, ако това е в негов интерес, като според предложение второ това право има и детето. Преценката за интереса винаги е конкретна като при извършването й се съобразяват специфичните характеристики на детето – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и наклонности и др., с цел да му се осигурят условия за такова физическо, интелектуално, нравствено и социално развитие, вследствие на които ще се формира като съзнателна, отговорна и самостоятелна личност. Съдът съобрази т. 3 от 3

ППВС № 1/12.11.1974 г. , според която под "интереси на децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин, както и т. 5 на § 1 от ДР на Закона за закрила на детето , където е дефинирано съдържанието на понятието "най-добър интерес на детето", от което следва, че подходът винаги е индивидуален. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации.

Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна, не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му.

Ето защо съдът счита, че следва да се определи режим на лични отношения на детето с бабата по бащина линия. За целта БлОС съобрази, че бабата, а и дядото имат качества да отглеждат и възпитават детето, както и че детето е привързано към тях и се чувства спокойно в тяхното обкръжение.

Това се установява от свидетелските показния, и се потвърждава от изготвения по делото социален докалд от ДСП, Сандански.

При определяне на конкретния режим на лични отношения съдът отчете възрастта на детето почти 6 г., че родителят на когото е предоставено упражняването на родителски права работи, че на същият е необходимо време, не само ежедневно, но и по време на съботите и неделите за пълноценни контакти с детето, както и режима определен за контакти на другия родител. Ето защо и като съобрази, че бащата упражнява режима две седмици от месеца, на място различно от мястото, където живее майката с детето, намира за неудачно да се постанови и трета седмица детето да пътува /макар и на малко разстояние/ за да осъществява контакт и с баба си по бащина линия. Очевидно е изморително за дете на почти 6 години / ще ги навърши м. януари,22 г./ да пътува 3 от обичайните 4 седмици на един месец.

Затова БлОС намира, за удачно да постанови бабата да може да взема детето всяка трета седмица от месеца в петък след детска градина от 16:30 ч. с преспиване до 10:00 ч. на следващия ден събота. Това е една от седмиците, през която е предоставен контакт с бащата, като времето е извън

4 определеното за него време за контакт. БлОС съобрази, че бабата може да осъществява отношения с детето в с. Склаве, където живее бащата и където тя често ходи в т.ч. и за да го вижда, през времето определено за виждане с бащата, както и че когато е на с. Склаве споделя едно домакинство със сина си, живеят на един етаж.

Ще следва да се постанови бабата да може и да взема детето и за една седмица през лятото, както и на имения й ден /26 октомври/ за два часа от 17:00 ч. до 19:00 ч. или по споразумение с майката, като не се пречи на посещенията му в детска градина или училищни занимания. С така определения контакт интереса на детето е максимално гарантиран, както и правото на бабата за контакт с внука си, като съдът се е съобразил и с разрешенията на ВКС в подобни случаи. По време на официалните празници детето следва да е с един от двамата родители и тъй като обичайно на празник се събират близки хора, то празниците не следва да се поделят от родителите с бабата. Не следва да се разпределят на бабата и дни от ваканциите за ученици през зимата и пролетта, тъй като са твърде кратки предвид, че в случая 5 дни от същите са предвидени за контакт с бащата. С оглед изложеното решението на РС следва да се отмени като се постанови, визирания в настоящия акт от въззивния съд режим на контикт между баба и внук.

За настоящото производство на жалбоподателката предвид изхода на делото й се дължат от Д.К. разноски за настоящата инстанция за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 415 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Благоевградски окръжен съд

РЕШИ:

Отменя решение № 901385/3.6.2021 г., постановено по гр.д. № 334 по описа за 2020 г. на РС-Сандански и вместо това:

Определя режим на лични отношения между бабата Д. Б. КР., с ЕГН ********** и нейния внук В. Г.ев К., с ЕГН **********, живеещ с майка си ЦВ. Н. Щ., с ЕГН **********, както следва:

5

Всеки трета седмица от месеца за времето от 16:30 ч. в петък /след детска градина или училищни занимания и без да им се пречи/ с преспиване до 10:00 ч. в събота; една седмица през лятото, която да не съвпада с платения годишен отпуск на майката , както и да го взема на имения си ден - 26 октомври за два часа от 17:00 ч. до 19:00 ч. или по споразумение с майката, като не се пречи на посещенията в детска градина или училищни занимания.

Осъжда Д. Б. КР., с ЕГН ********** да заплати на

ЦВ. Н. Щ., с

ЕГН ********** направените разноски за въззивното производство в размер на 415 лв.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6