Решение № 6255 от 16.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6255 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно гражданско дело № 20241100508509 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 6260/08.04.2024 г. по гр. д. № 66402/2022 г. на Софийски районен съд, 167 състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че А. Ц. Б. дължи на „Юробанк България“ АД (правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България, гр. София) сумата в размер на 1473,20 лв. - главница по договор за потребителски паричен кредит № CARU – 11845841 от 09.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2019 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.09.2019 г. по ч. гр. д. № 42541/2019 г. по описа на СРС, 167 състав; отхвърлени са исковете на „Юробанк България“ АД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за главница за разликата над уважения размер от 1473,20 лв. до пълния предявен размер от 2939,38 лв.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 738,62 лв. възнаградителната лихва за периода 20.06.2017 г. – 20.11.2019 г., както и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 591,87 лв. - мораторна лихва за периода 20.07.2017 г. – 12.07.2019 г. Със същото решение е прекратено производството по делото в частта, по предявените от„Юробанк България“ АД срещу 1

А. Ц. Б. евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на следните суми: 2939,38 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски паричен кредит № CARU – 11845841 от 09.11.2015 г., ведно със законната лихва от 24.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, 738,62 лв., представляваща възнаградителната лихва за периода 20.06.2017 г. – 20.11.2019 г., както и за сумата от 591,87 лв. - мораторна лихва за периода 20.07.2017 г. – 12.07.2019 г. Присъдени са разноски за исковото и заповедното производство съобразно изхода на спора пред първата инстанция.

Посоченото решение е обжалвано с въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове срещу ответника А. Ц. Б.. С жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради нарушение на приложимите материално-правни норми и за неправилност поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Излагат се доводи за неправилност на изводите на районния съд, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В нарушение на процесуалния закон съдът е формирал извод, че ГПР не е определен съобразно законовите изисквания, без да е изследвал обстоятелството какво се включва в ГПР чрез съответен въпрос към вещото лице.

Позовава се на съдебна практика, според която нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е спазена, когато в договора за потребителски кредит са посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора – изисквания, които в случая са били спазени.

Поддържа се, че нито националният закон, нито Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите; че договорът е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 9 ЗПК; че в договора по ясен и разбираем начин са посочени разходите и отделните задължения на кредитополучателя, касаещи еднократна такса ангажимент, застраховка, главница, както и фиксираният лихвен процент до края на срока на договора. Счита се, че годишният процент на разходите в размер на 21,71% не противоречи на добрите нрави и не надвишава установените в закона и практиката граници. Освен това се излагат съображения, че Директива 2008/48 не предвижда изискване договорът за кредит да съдържа подробно извлечение под формата на погасителен план. Оспорва се и изводът, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като същият съдържа погасителен план, който съдържа информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Поради това се поддържа, че договорът не е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. По тези съображения се отправя искане за отмяна на 2 първоинстанционното решение в обжалваната му част и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника А.

Ц. Б., представляван от процесуален представител по чл. 47, ал. 6 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, СРС е приел за установено, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (с правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България), като кредитодател, и А. Ц. Б., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARU-11845841 от 09.11.2015 г. за сумата в размер на 4000 лв. срещу насрещното задължение за ответника да върне сумата на 48 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 134,60 лв., считано от 20.12.2015 г. до 20.11.2019 г., при годишен процент на разходите – 21,71%, и лихвен процент – 18,67 %, като кредитополучателят се е задължил да заплати сумата от общо 6460,80 лв., включваща възнаградителна лихва, застрахователна премия в размер на 720 лв. и такса ангажимент в размер на 80 лв. Установено е, че в договора е инкорпориран погасителен план с падежни дати на месечните погасителни вноски; че съгласно чл. 2 от договора размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле „общ размер на кредита“, а посочената сума в поле „застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска; че кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, като таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като се удържа от общия размер на кредита. Установено е, че застрахованият кредитополучател е бил присъединен към застрахователния продукт „Защита на плащания“ в полза на финансовата институция за покритие на рискове до падежа на последната вноска по кредита, както и че с връчена на 21.12.2017 г. на ответника покана, чрез лице на адреса, съгласно да получи съобщението, Б. е уведоме , че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

Въз основа на приетото в първоинстанционното заключение на съдебносчетоводна експертиза, СРС приема за установено, че на 10.11.2015 г. по банковата сметка на кредитополучателя А. Ц. Б. е преведена сумата от 3920 лв., като от предоставената сума на кредита от 4000 лв. е удържана „такса ангажимент“ в размер на 80 лв., тоест общият размер на кредита е изцяло усвоен, като са били извършени плащания в общ размер от 2446,80 лв., с които са погасени изцяло първите 18 месечни вноски, включващи главница по кредита – 1150,62 лв., договорна лихва – 1002,18 лв., застрахователна премия – 270 лв., разноски за събиране – 24,00 лв. Установено е, че първоначално начислената застрахователна премия по договора е в размер на 720 лв. за 3 целия срок на договора (48 равни вноски по 15 лв., част от всяка месечна погасителна вноска), но впоследствие, след преустановяване на плащанията и обявяване на предсрочната изискуемост, остатъкът от начислената застрахователна премия е анулиран.

От заключението на приетата по делото СТЕ е установено, че договорът е изготвен с шрифт „Garamond“ (вложени в текстообработващата програма „MS – WORD“), размер „12“; че видът и размерът на шрифта, с който е изпълнено съдържанието на осемте страници на сертификат CARU-11845841, ведно с Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит План“, както и Общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“, е също един от стандартните, вложени в текстообработващата програма „MS – WORD“ - „Arial Narrow“, размер „7“.

При тези данни, районният съд приема, че процесният договорът представлява договор за потребителски кредит, по отношение валидността на който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Прието е, че оспореният договор е съобразен с изискванията за размер на шрифта, въведено с чл. 10, ал. 1 ЗПК, но не са спазени императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като са посочени единствено абсолютни стойности на годишния лихвен процент и на годишния процент на разходите, без да е ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 21,71%, като се създават предпоставки кредиторът да кумулира разходите по кредита, завишавайки цената на ресурса. Освен това е прието, че е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като от съдържанието на инкорпорирания в договора погасителен план липсва информация за лихвата на всяка погасителна вноска, изчислена на база на уговорения лихвен процент, както и относно други такси/разноски, включени в нея; че макар договорът да е сключен при фиксиран лихвен процент, то е налице необходимост от посочване на лихвата в погасителния план, доколкото няма предвидено за това изключение в закона. Съдът изрично е посочил, че възприема сочената от ищеца практика на СЕС, според която в договора за кредит не е необходимо да се посочват точните дати на падежа на отделните вноски, да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването главница, стига условията по този договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези обстоятелства, но в конкретния случай приема, че в договора липсва информация относно размера на компонентите, включени във всяка вноска, и каква част от задълженията се погасява с всяко направено плащане, която би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на задълженията си, включително и в хипотезата на предсрочна изискуемост. На последно място, съдът е посочил, че с оглед решението на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 г., при липса на посочване годишен процент на 4 разходите, включващ всички разходи, предвидени в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Поради това е формиран краен извод, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1,, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК, поради което на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, която в случая, при отчитане на извършените от кредитополучателя плащания, възлиза на 1473,20 лв., до който размер искът по чл.

422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД е основателен, а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен. Поради това за неоснователни са приети и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За недопустими са приети предявените евентуални осъдителни искове.