Акт от 14.02.2020, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Ямбол, 14.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, V-ти граждански състав в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА с участието на секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдия В. Спасова т.д. №70 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе в предвид следното:

Подадена е искова молба от “Дойч Инвест" ЕООД- гр.Ямбол, представлявано от управителя Д.Д., чрез пълномощника адв.Хр.М., срещу “Технострой Инженеринг 99" АД -гр.Ямбол, представлявано от С.. П. Ищецът твърди, че е акционер в ответното дружество с притежавани 8 351 бр. акции. Взето е решение на Общото събрание на акционерите, проведено на 29.05.2015 г., за разпределяне помежду им на 1 000 000 лв. от печалбата на дружеството за 2014 г. чрез изплащане на дивиденти, пропорционално на притежаваните акции, в срок до 31.12.2015 г. На ищеца като акционер с притежавани към онзи момент 8252 бр. поименни акции (от общо 25 000 акции) е следвало да се изплатят 330 080 лв. - 33 % от разпределяната сума, което обаче не е направено.

За периода на забавата за плащане - от 18.07.2016 г. до

18.07.2019 г., ответното дружество дължи на осн. чл. 86 от ЗЗД лихва за забава в размер на 100 491,03 лв..

От съда се иска да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 330 080 лв., представляваща дивидент за 2014 г. и сумата от 100 491,03 лв. -лихва за забава, ведно със законна лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното плащане, както и направените разноски.

Ответникът в срока за отговор оспорва исковете като неоснователни. Възраженията си основава на фактите, че ОСА е дало съгласие да се разпредели печалбата, а не е взело решение за това.

Освен това с Решение от 22.06.2018 г. по т.9 от дневния ред „Разни" на Общото събрание на акционерите се възлага на Съвета на директорите с оглед финансовите възможности на дружеството да вземе решение и определи срок за изплащане на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г. на ОСА, а с Решение от 29.06.2018 г. на Съвета на директорите е взето именно такова решение, че се отлага изплащането на дивидентите, съответно 50% - до 30.06.2019 и 50% - до 30.09.2019 г. Последвало е ново Решение от 23.04.2019 г. на Съвета на директорите, с което се отлага изплащането на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г. на ОСА, съответно 50% - до 31.12.2019 и 50% - до 31.12.2020 г.

В допълнителната искова молба ищецът е изложил доводи относно еднопосочното тълкуване на решението от 29.05.2015 г. като такова за изплащане на дивиденти, оспорил е и решенията на ОС и СД, свързани с отлагане изплащането им като нищожни поради противоречие с императивни норми на закона- чл.231 ал.2 вр. чл. 247а, ал.5 от ТЗ, както и с устава на АД. Посочил е че първата норма определя, че взетото решение (от 29.05.2015 г. ) е влязло в сила, тъй като изпълнението му не е отложено, а само е определен падеж за изплащане и не може да бъде изменяно, а втората норма определя императивно краен срок, 3- месечен от датата на ОСА, за изплащане на дивидентите, освен ако в Устава не е предвиден друг. Сочи, че в настоящият случай чл.39, ал.2 от Устава на дружеството препраща към чл.247а от ТЗ, т.е. не предвижда друг срок. Следователно, взетото на 29.05.2015 г. решение на ОСА е окончателно и не подлежи на промяна. Решенията от 2018 г. и 2019 г. на ОСА и на СД, и цитираните в тях решения на ОСА от 17.06.2016 г. и 20.06.2017 г., които изменят падежа на плащане на дивидентите, са взети след падежа по решението от 29.05.2015 г., поради което са нищожни в тази им част.

С допълнителната искова молба са предявени и иницидентни установителни искове за прогласяване на нищожността поради противоречие с Устава на АД и противоречие със закона (ТЗ) на решения на Общото събрание на акционерите и на Съвета на директорите на “Технострой Инженеринг 99" АД: Решение от 17.06.2016 г. на Общото събрание на акционерите, в частта, с което се отлага изплащането на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г.; Решение от 20.06.2017 г. на Общото събрание на акционерите, в частта, с което се отлага изплащането на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г.; Решение от 22.06.2018 г. по т.9 от дневния ред „Разни" на Общото събрание на акционерите, с което се възлага на Съвета на директорите да вземе решение за отлагане на срока за изплащане на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г. на ОСА; Решение от 29.06.2018 г. на Съвета на директорите, с което се отлага изплащането на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г. на ОСА, съответно 50% - до 30.06.2019 и 50% - до 30.09.2019 г.; Решение от 23.04.2019 г. на Съвета на директорите, с което се отлага изплащането на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г. на ОСА, съответно 50% - до 31.12.2019 и 50% - до 31.12.2020 г. Съдът е приел за съвместно разглеждане с първоначалните искове само тези срещу Решение от

22.06.2018 г. на Общото събрание на акционерите, Решение от 29.06.2018 г. на Съвета на директорите и Решение от 23.04.2019 г. на Съвета на директорите.

В допълнителния отговор ответникът е възразил, че макар принципно ищецът да е активно легитимиран да оспорва решения на СД, тъй като е акционер в ответното дружество, установителните искове са недопустими- недопустимо е съединяването им с претенция по посочената от ищеца квалификация чл.79 и 86 от ЗЗД. Освен това недопустимо е оспорване на решения на ОСА на осн. чл.71 от ТЗ. Намира осъдителните за неоснователни и поради обстоятелството, че вземане за дивидент не е отразено в публикуваните в ТР годишни финансови отчети на ищцовото дружество.

В с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и пледира за уважаването им.

В с.з. представителите на ответника адв. О. Ш. и адв.Н.П. пледират за отхвърляне на исковете като неоснователни поради недоказване с пълно доказване от ищеца на предпоставките по чл. 247а от ТЗ за уважаването им.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищецът е акционер в ответното дружество с посочения в исковата брой акции, че е проведено Общо събрание на акционерите на 29.05.2015 г., на което е проведено гласуване по предложението за разпределяне на 1 000 000 лв. от печалбата на дружеството за 2014 г., както и че не е изплатен на ищеца претендирания дивидент.

Във връзка с твърдените от ищеца факти са представени Списък на акционерите, присъствали на събранието, съдържащ подписите им, извлечение от Книга на акционерите, започната на 01.01.2008 г.. Налице са и данни по партидата на "Технострой Инженеринг 99"АД- гр.Ямбол в търговския регистър, че ищецът е акционер с притежавани 33 % от акциите на дружеството, които са 25 000 на брой (поименни, обикновени с право на глас) с номинална стойност от по 10 лв. Капиталът на дружеството е 250 000 лв.

Съгласно чл.36 от Устава на дружеството, обявен в търговския регистър, финансите му се разпределят във фонд „Капитал“, представляващ внесената номинална стойност на записаните от акционерите акции, и фонд „Резервен“. Последният съгласно ал.1 т.4 трябва да съставлява най-малко 1/10 от дружествения капитал. Чл.39 ал.2 урежда, че общото събрание одобрява с решение годишния отчет и предложението за разпределяне на печалбата. Решението на ОС следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 247а от ТЗ.

Съгласно Протокол от 29.05.2015 г. за редовно годишно ОС на ответното дружество, са взети решения за приемане на годишния и консолидирания финансови отчети на дружеството за 2014 г. и за даване на съгласие чистата печалба по баланса за 2014 г. в размер на 1 895 000 лв. да се разпредели, като 1 000 000 лв. се използват за изплащане на дивиденти на акционерите пропорционално на притежаваните от тях акции в срок до 31.12.2015 г., а остатъкът от 895 000 лв. да се отнесе за попълване на фонд „Резервен“.

Според проверения годишен финансов отчет на дружеството за 2014 г., обявен в търговския регистър, сумата на актива (ДМА, ДФА, текущи (краткотрайни) активи и др.) е 9 216 000 лв., а общият размер на задълженията е 4 261 000 лв. Няма непокрита загуба от минали години.

Обявени са „Други резерви“ в размер на 2785000 лв.

Не се спори, а и е видно от представените протоколи от 22.06.2018 г. за Общото събрание на акционерите, от 29.06.2018 г. за заседание на Съвета на директорите и от 23.04.2019 г. за заседание на Съвета на директорите, че са взети описаните в отговора решения за възлагане от ОС на Съвета на директорите да вземе решение, в зависимост от финансовите възможности на дружеството, за отлагане на срока за изплащане на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г. на ОСА, съответно за отлагане от Съвета на директорите на изплащането на дивидентите: 50% от сумата да бъде изплатена до 30.06.2019 г. и 50% - до 30.09.2019 г. и ново отлагане: 50% от сумата да бъде изплатена до 31.12.2019 г. и 50% - до 31.12.2020 г. Видно от Протокола от 22.06.2018 г. за Общото събрание на акционерите е взето решение за разпределение на печалбата за 2017 г. от

5 586 лв. чрез попълване на фонд „Резервен“.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 247а, ал.5 вр. чл. 181 ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Инцидентните установителни искове са с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК по отношение на решението на ОСА и чл.71 от ТЗ по отношение на решенията на СД.

Съгласно чл.

247а, ал.5 от ТЗ дружеството е длъжно да изплати на акционерите гласувания от общото събрание дивидент в срок три месеца от провеждането му, освен ако в устава е предвиден по-дълъг срок.

В случая фактическият състав на правната норма е налице. Изтекла е финансовата 2014 година, приет е годишният счетоводен отчет, заверен от дипломиран експерт-счетоводител и е взето решение от общото събрание на акционерите за разпределение на печалбата по баланса.

Предпоставките за възникване на правото на дивидент са обсъдени в Решение № 14 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 667/2010 г., II т. о. В него е прието, че това право е имуществено субективно право на съдружник или акционер да получи част от реализираната печалба, съразмерна на участието му в капитала - чл.

133, ал. 1, съответно чл. 181 ТЗ и за да може то да се трансформира в конкретно право на дивидент - облигационно изискуемо и ликвидно вземане към дружеството, следва да се реализира фактическият състав, с чието възникване законът свързва пораждането на това вземане. Първата предпоставка е изтичането на финансовата година, като според пар.

2 от ДР на ЗСч отчетен период по смисъла на закона се разбира една календарна година - 1.01-31.12. Втората предпоставка е приемането на годишния счетоводен отчет, заверен от дипломиран експерт-счетоводител, а третата - решението на общото събрание на съдружниците/ акционерите за разпределение на реализираната балансова печалба. Със завършването му абстрактното право за получаване на дивидент е превърнато в ликвидно и изискуемо вземане в полза на съдружника/акционера към капиталовото търговско дружество. Правото на дивидент като част от дяловете/ акциите съгласно чл.

133, ал. 1, съответно чл.

181, ал. 1 от Търговския закон е различно от облигационното вземане за разпределен дивидент, което се погасява с изтичането на общия петгодишен давностен срок. На така цитираното решение на ВКС се позовава и Решение № 90 от 27.05.2013 г. по т. д. № 876/2012 г., I т. о. на ВКС, приемащо, че наличието на специални правила и специален ред в ТЗ за реализирането на правата по дивидента (чл.

247а ТЗ) предопределя и материалноправното основание на споровете между дружеството и акционера, а квалифицирането на претенциите съобразно общите правила на ЗЗД е неправилно.

В случая наличието на трите обсъдени от

ВКС предпоставки не е било спорно, като в рамките на сроковете за двустранна размяна на книжата между търговците възникването на правото на ищеца на дивидент е признато. Оспорена е само изискуемостта му поради взети последващи решения за отлагане на падежа за плащане. Правото на дивидент от печалбата за 2014 г. се признава и в представените от ответника решения, в които изрично е заявено, че сумата следва да бъде изплатена, макар и разсрочено, и в по-късен момент. Заявяването на нови възражения от ответника –срещу възникване на вземането- едва в съдебно заседание, след изтичане на преклузивните срокове, е недопустимо. Въпреки това следва да се отбележи, че наличието на предпоставките по чл. 247а ал.1 се установява, не само от признанието в представените от ответника документи, а и от обявения в търговския регистър ГФО.