Решение № 5064 от 05.10.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3297/2022
- Вид
- Решение № 5064
- Подписан
- 05.10.2023
- В сила
- 05.10.2023
- Състав
- Станимира Иванова, Петя Попова, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5064 гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Станимира И.
Членове:
Райна Мартинова
Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100503297 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20226050 от 30.12.2021 г., по гр.д. № 12620/2020 г. по описа на СРС, 150-ти състав, е отхвърлен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, предявен от Ф. В. Д.а срещу Ц. Ц. Д., за признаване за установено, че Ф. В. Д.а не дължи на Ц. Ц. Д. сумата от 3093.20 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 05.06.2013г. до окончателното плащане и сума в размер на 291.86 лв. - разноски по заповедно производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 27.11.2013г, по ч.гр.д № 24070/2013 от СРС, 47 състав, и е образувано изпълнително дело №20208400400087 по описа на ЧСИ М.Ц., peг. № 840 при КЧСИ, поради изтекла давност.
Недоволен от така постановеното решение е ищецът, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба. Въззивникът оспорва изводите на СРС, че не е изтекла погасителната давност. Посочва, че районният съд правилно е установил, че изпълнителното производство е прекратено на 18.05.2017 г. поради настъпила перемпция, но неправилно е приложил Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2 от 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Твърди, че всички изпълнителни действия предприети след 18.05.2017 г. не прекъсват давността, а от друга страна в хипотеза на прекратено изпълнително производство предприетите по него изпълнителни действия се обезсилват по право с прекратяването, поради което не пораждат процесуални и материалноправни последици, респективно не са прекъснали давността по смисъла на чл 116, б. „в“ ЗДД. Поддържа, че погасителната давност е изтекла на 30.11.2017 г.. В жалбата се твърди, че към датата на подаване на молба за образуване повторно на изпълнително производство на 20.01.2020 г. вземането вече е било погасено по давност. Оспорват се изводите на районния съд и касателно началната дата, от която следва да се счита, че е започнала да тече погасителната давност. Поддържа тезата, че в хипотеза на прекратяване на изпълнително производство поради настъпила перемпция не са налице валидни действия по изпълнение след 1 прекратяването и погасителната давност никога няма да е била прекъсвана по време на неговата висящност на осн. чл. 116, б. „в“ ЗДД. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Ц.
Д.. Оспорва доводите изложени във въззивната жалба. Поддържа, че решението на районния съд е правилно, поради което моли за неговото потвърждаване.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.
В процесня случай предмет на въззивна проверка е решението в неговата цялост. При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно и допустимо.
Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба и в отговорите съдът намира следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се оспорват вземания по изпълнително основание. Съгласно чл. 439, а. 2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В процесния случай изпълнителното основание е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 24070/2013г. по описа на СРС, 47- ми състав, издадена въз основа на заявление, депозирано от въззиваемия Ц. Д.. Заповедта за изпълнение е издаден на 11.06.2013 г.. Същата е връчена на длъжника и въззивник в настоящото производство по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, като уведомление е залепено на 16.09.2013 г.. Съгласно действащата редакция на разпоредбата към дата на залепване на уведомлението, от същата за длъжника започва да тече 2-седмичен срок, в който може да получи книжата от канцеларията на съда. Съобщението се смята за връчено с изтичане на двуседмичния срок. В процесния случай въззивникът не се е явил да получи книжата, поради и което съобщението се смята за връчено на 30.09.2013 г., от която дата за длъжника е започнал да тече 2-седмичен срок за подаване на възражение по чл. 414 ГПК съгласно действащата към този момент редакция. Възражение не е подадено, поради което заповедта е вляза в сила на 15.10.2013 г.. С неподаване на възражение по чл. 414 ГПК заповедта за изпълнение се стабилизира, а възраженията на длъжника се преклудират. Оспорването на изпълняемото право от длъжника по реда на чл. 439 ГПК може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В процесния случай е налице приключило заповедно производство с изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради и което на изследване в настоящото производство с оглед фактическите твърдения на въззивника ищец е дали е изтекла погасителната давност с начална дата 15.10.2013 г..
По делото е приложено ч.гр. д. № 24070/2013г. по описа на СРС, 47- ми състав и видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено от въззиваемия, претендираното от него вземане в размер на от 3093.20 лева касае обезщетение за ползване на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“ рег.№ **** за периода от м.09.2011г. до м.11.2012г., възлизащо в размер на 1190 лв., разходи за поправка на нанесени в периода от 2 м.09.2011г. до м.11.2012г. вреди на МПС и въвеждането му в изправност, възлизащи в размер на в размер на 1500 лв., извършени разходи за нотариални такси, специализиран транспорт и технически преглед, възлизащи на сума в размер от 403.20 лв.. Следователно вземанията на въззиваемия касаят обезщетение за ползване на автомобил в периода от м.09.2011г. до м.11.2012г. без основание, т.е вземане по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, и за обезщетения за причинени имуществени вреди в периода от м.09.2011г. до м.11.2012г. в следствие на неправомерното ползване на МПС, в това число както вреди по самия автомобил, така и вреди на собственика, изразяващи се в сторени от него разходи, т.е вземания по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Посочените вземания се погасяват с изтичане на 5годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.
Между страните е безспорно, а и в тази насока са представени писмени доказателства, че на 27.11.2013 г. въз основа на издадената заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист в полза на въззиваемия Д. по същото дело срещу въззивника Ф. В. Д.а за сумата от 3093.20 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от 05.06.2013г. до окончателното плащане, която сума към датата на подаване на исковата молба (06.03.2020г.) е 2119.28. лева; и сума в размер на 291.86 лв. – разноски по заповедно производство.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20148400401094 по описа на ЧСИ М.Ц., което се установява от препис от корица на образувано изпълнително делото и молба от 27.10.2014 г. за образуване на изпълнително производство по така издадения изпълнителен лист. С молбата за образуване е поискано единствено изпращане на покана за доброволно извпълние. По искане на ответника до ищцата са били изпратени уведомления за процесиите задължения с предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение - съответно уведомление от 07.11.2014г. и от 25.01.2015 г., които са приети по делото.
По делото е приета и молба с вх. № 8116 от 18.05.2015 г. , с която въззиваемият в качеството си на взискател по изпълнителното дело е отправил искане до частния съдебен изпълнител за предприемане на конкретни изпълнителни действия спрямо Ф. Д.а, а именно да бъде извършена проверка на имущественото и състояние и наличието на трудово правоотношение, след което да бъде наложена възбрана върху недвижимите и имоти и запор върху трудовото и възнаграждение.
С Постановление от 13.08.2019 г. на ЧСИ М.Ц., рег. № 840, район на действие СГС, изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По делото е приета молба с вх. № 1038 от 20.01.2020 г., с която въззиваемият Д. на осн. чл. 426 от ГПК е поискал отново образуване на изпълнително производство срещу въззивника Ф. Д.а, както и налагане на запор на бакова сметка. С разпореждане от същата дата е образувано изпълнително дело № 87/2020 г.. За установяване на този факт е прието и издадено удостоверение от на ЧСИ М.Ц., рег. № 840, район на действие СГС.
Предвид гореустановените факти се налага изводът, че към дата на образуване на изпълнителното производство се прилага ППВС № 3 от 18.11.1980 г., съгласно което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принидутелното осъществяване на вземането. Същото становище се застъпва и в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. В последното е разяснено, че за изпълнителни дела, образувани преди приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност не тече. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г.. Следователно от 27.10.2014 г. до 26.06.2015 г. давност не е текла, като същата е започнала да тече отново на 26.06.2015 г.. Към този момент единственото действие, годно да прекъсне изпълнителната давност е депозираната молба от 18.05.2015 г., т.е. на тази дата е прекъсната погасителната давност, но доколкото е в периода на действие на ППВС № 3 от 18.11.1980 г., то същата е не е текла до 26.06.2015 г., 3 поради и което 5-годишната давност започва да тече от 26.06.2015г..
Други изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, не са били предприемани. Следва да се отбележи, че в Тълкувателното решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. е дадено разяснение и неизчерпателно са посочени действия прекъсващи или не давността, като молбата за образуване на изпълнително производство, изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имуществото на длъжника, извършване на справки и други не прекъсват давността.
Исковата молба е входирана на 06.03.2020 г., към която дата 5-годишният давностен срок, считано от 26.06.2015 г., не е изтекъл, поради което правилно районният съд е отхвърлил исковете.
Неоснователно се твърди във въззивната жалба, че настъпилата перемпция по изпълнителното дело на 18.07.2017 г. обезсилва всички изпълнителни действия, поради и което давността не се счита за прекъсната. Перемпцията и погасителната давност са два различни правни института с различни правни последици – давността изключва принудителното изпълнение, докато премпцията няма подобна последица – тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Същевременно поставеният въпрос в Тълкувателното решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е: Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като даденият отговор е: Новата давност започва да тече от последното прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. /В този смисъл решение Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/. Т.е. погасителната давност започва да тече от последното валидно извършено действие преди настъпване на перемпцията, годно да прекъсне давността, независимо от последиците при нейното настъпване. При това положение напълно неоснователни се явяват възраженията на въззивника, който са съсредоточени именно върху настъпила перемпция, твърдейки че давността не се счита за прекъсната поради обезсилване на предприетите изпълнителни действия. В Тълкувателното решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ясно е посочено, че прекратяването на изпълнителното производство поради настъпила перемпция става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В случая последното годно да прекъсне давността изпълнително действие преди настъпване на перемпцията е депозираната молба от 18.05.2015 г., тъй като с нея се иска извършването на конкретен изпълнителен способ – налагане на възбрана на недвижимите имоти на длъжника и запор на трудовото му възнаграждение, като съгласно разясненията на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността“.
Разпечатката съдържа 30 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34c50486-3fc5-4741-9ef7-5a8b21288652