Решение № 758 от 08.12.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. София, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20211001000917 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по три въззивни жалби на страните срещу решение № 261053 от 05.07.2021г. по т.д. 2707/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 23 с-в.

Ответникът „ЛГР джи енд ем“ ЕАД обжалва изцяло решение № 261053 от 05.07.2021г. по т.д. 2707/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI 23 с-в, с което са уважени предявените срещу него искове по чл. 647, ал. 1, т.

3 ТЗ за обявяване на относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката за покупко-продажба на недвижим имот от 21.01.2014г. по нотариален акт № 24, том І, рег.н. 159, дело 21/2014г., вписан в Служба по вписванията с вх.№ 112/21.01.2014г., акт № 60, том I, дело 48/2014г., и на сделката по договор за замяна на недвижими имоти от 24.02.2015г. по нотариален акт № 134, том І, рег.н. 479, дело 81/2015г., вписан в Служба по вписванията с вх.№ 324/24.02.2015г., акт № 142, том I, дело 130/2015г., и са оставени без разглеждане предявените при условията на евентуалност претенции по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ по отношение на двата договора и иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на договора за замяна, и 1 са присъдени разноски по делото. Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е недопустимо с оглед недопустимостта на сезиралите съда искове. Излага исковете по чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6 ТЗ по отношение на сделката за продажба от 21.01.2014г. да са недопустими предвид предявяването им при липса на правен интерес и невъзможността да бъде постигната целената с конститутивните искове правна промяна по връщане на продадения имот в масата на несъстоятелността. Обосновава възражението си с установените по делото факти продаденият на 21.01.2014г. имот от длъжника, да му е върнат в собственост с последващо прехвърляне по договор за замяна от 24.02.2015г., а в последствие длъжникът сам да е продал имота на 26.02.2015г. на трето за спора лице, на което решението по настоящия спор ще е непротивопоставимо на основание чл. 647, ал. 3 ТЗ.

Оспорва като необосновани и изводите на съда досежно основателността на предявения главен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ с доводи съдът да не е отчел, че имотът е бил ипотекиран за обезпечаване на задължение на длъжника в много по-голям размер от стойността на недвижимия имот, както и предвид липсата на извършена от съда преценка за промяната на стойността на имота в периода между сделките. Сочи по отношение на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ с оглед връщането на имота обратно на длъжника отново да не е налице изискуемата от закона основна предпоставка – увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността. Оспорва като необосновани изводите на съда, че относителната недействителност на договора за замяна от 24.02.2015г. следва да бъде разглеждана във връзка с предходната сделка от 21.01.2014г., като излага сделките да са самостоятелни и да следва да бъдат разглеждани независимо една от друга. Поддържа сделката от 24.02.2015г. да не уврежда кредиторите на масата на несъстоятелността, тъй като насрещните престации по нея са еквивалентни, което сочи да определя предявените искове по чл.

647, ал. 1, т. 3, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД за неоснователни. По изложените доводи моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото прекратено, при условията на евентуалност моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ответникът, „Лайтхаус голф ризорт“ АД – в несъстоятелност, обжалва изцяло решение № 261053 от 05.07.2021г. по т.д. 2707/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 23 с-в, с което са уважени предявените срещу него главни искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Поддържа решението да е 2 неправилно предвид неговата необоснованост и постановяването му в противоречие на закона. Излага установените по делото факти да изключват извод за значителна неравностойност на престациите по атакуваните сделки като поддържа отчужденият с първата сделка имот да е върнат в патримониума на продавача. Сочи тези факти да обосновават и липсата на правен смисъл атакуваната сделка да бъде отменяна. Оспорва да има увреждане за длъжника и от сключената втора сделка по замяна на недвижими имоти като поддържа престациите по последната да са еквивалентни. Излага и процесните имоти далеч преди сключването на атакуваните сделки да са били ипотекирани за обезпечаване на задължения на техния собственик в размери, по – големи от стойността на имотите, което е ограничавало възможността на кредиторите на длъжника да се удовлетворяват от стойността на същите имоти, по която причина поддържа и последните въобще на не могат да бъдат разглеждани като част от общото обезпечение на кредиторите на „Лайтхаус голф ризорт“ АД. По изложените доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове отхвърлени като неоснователни.

Третите лица помагачи на страната на ищеца – М. Й., П. К. М. Х., С. Х., К. Р. М., Б. М. Я. – М., Д. К., П. Л. К. К. и М. М., обжалват решение № 261053 от 05.07.2021г. по т.д. 2707/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI 23 с-в, в частта му, с която са оставени без разглеждане предявените при условията на евентуалност претенции по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ по отношение на двата договора и иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на договора за замяна.

Поддържат решението в тази му част да е недопустимо и да е с характеристиките на прекратително определение, което имат интерес като помагачи на ищеца да обжалват. Излагат правилно в мотивите съдът да е приел, че с оглед уважаването на предявените като главни искове не се сбъдва условието да бъдат разгледани евентуалните такива по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД, но поддържат съдът да е следвало да се ограничи с последната констатация и да третира исковете като да не са били предявени. Сочат с постановения диспозитив за оставяне без разглеждане на евентуалните искове съдът да е преградил възможността за по-нататъшното разглеждане на исковете при сбъдване на процесуалното условие за това. Излагат това произнасяне да е противно и на даденото задължително тълкуване с т. 15 от ТР 1/04.01.2001г. по т.д. 1/2000г. на ОСГК на ВКС и молят въззивният съд да 3 обезсили решението в тази му обжалвана част, което според тях ще премахне пречката за произнасяне от горните инстанции при сбъдване на процесуалното условия по евентуалните претенции.

Ищецът – синдикът на „Лайтхаус голф ризорт“ АД- в несъстоятелност, оспорва въззивните жалби на ответниците с доводи първоинстанционното решение да е правилно и обосновано, в частта, с която са уважени предявените по делото като главни искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Излага доводите по жалбите за недопустимост на съдебния акт в тази му част да са необосновани и неконкретни. Сочи с процесните сделки длъжникът да се е лишил от свое имущество, от което при определени условия биха могли да се удовлетворят и хирографарните кредитори, предвид на което и интерес от предявяването на исковете по чл. 647 ТЗ да е безспорно налице за кредиторите на масата на несъстоятелността. Оспорва като необосновани и оплакванията по жалбите на ответниците за липса на увреждане с процесните сделки на имуществото на длъжника. Излага с първата сделка да е уговорена насрещна престация срещу отчуждавания имот, която е 12 пъти по-малка от стойността на имота, което покрива фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Излага увреждаща да е и втората атакувана сделка по замяна на недвижими имоти като поддържа предвид уважаването на иска по отношение на сделката за продажба от 2014г. и с оглед ретроактивното действие на обявената относителна недействителност на тази сделка към датата на сключване на договора за замяна ответникът „ЛГР джи енд ем“ ЕАД да не е имал в патримониума си права на собственост върху еднофамилната сграда, обект на сделката от 2014г., предвид на което и реално да не е престирал нищо по сделката за замяна, което прави престациите по последната значително неравностойни по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. По жалбата на третите лица помагачи излага същата да е основателна по изложените в нея доводи и заявява да се присъединява към нея.

Третите лица помагачи на страната на ищеца с писмен отговор оспорват жалбите на ответниците. Излагат с жалбите да се сочат несъществуващи пороци на първоинстанционния акт. Сочат по първата атакувана сделка предпоставките за отмяната да се установяват безспорно от приетата оценителна експертиза. Втората сделка поддържат да следва да бъде разглеждана заедно с първата, доколкото страните по сделките са едни и 4 същи лица и няма друго установимо основание за сключването им освен да се увредят интересите на кредиторите на несъстоятелността, като крайният резултат е получаване от ответника на три апартамента на стойност 430 000 лв. срещу поемане на задължение за плащане на цена в размер на 48 000 лв.

Излагат предвид последното значително несъответствие в престациите правилно съдът да е уважил предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ по отношение и на двете атакувани сделки. Поддържат основателни да са и предявените при условя на евентуалност искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ като сочат сделките да са сключени в подозрителния период между свързани лица, както и да са увреждащи за кредиторите на масата на несъстоятелността, доколкото съобразно установената съдебна практика увреждаща е всяка сделка, с която длъжникът се разпорежда със свое имущество, независимо каква е насрещната престация. По аналогични съображения излагат да е основателен и предявеният евентуален иск по чл. 135 ЗЗД като поддържат страните по договора за замяна да се установява и да са недобросъвестни, като вторият ответник е знаел за задълженията на първия ответник, както към държавата, така и към третите лица помагачи. Оспорват като неоснователни възраженията на ответниците за липсата на правен интерес от предявените искове с оглед обременяването на имотите, предмет на процесните сделки, с ипотеки преди датите на сключване на атакуваните договори с доводи, че ипотекираните имоти са част от имуществото на длъжника и обезпечават всички негови задължения и наличието на договорна ипотека върху имот не е пречка, както за принудително изпълнение върху последния, така и за удовлетворяване от получените при реализацията му суми и на хирографарни кредитори на длъжника. Отделно от това поддържат и наличието на твърдяната от кредиторите ипотека да не се доказва по делото при тяхна доказателствена тежест, доколкото ипотеката е учредена преди повече от 10 години и няма данни дали е продължено, респ. подновено вписването .

Оспорват като неоснователни и втората група възражения на ответниците за недопустимост на исковете с оглед разпореждането с недвижимите имоти в полза на трети добросъвестни лица преди вписването на исковата молба по предявените искове по чл. 647 ТЗ, с доводи, че последните обстоятелства не препядстват ефективната защита на кредиторите, в която насока цитират съдебна практика по решение постановено по реда на чл. 290 ГПК. По изложените доводи молят решението да бъде потвърдено в обжалваната му от 5 ответниците част.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.

Решението е допустимо, а поддържаните в жалбите на страните оплаквания в обратен смисъл са неоснователни по следните доводи:

Със сезиралата съда искова молба от синдика на „Лайтхаус голф ризорт“ АД са предявени като главни искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и евентуални искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 25 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34c4d226-ce95-474c-91bf-c76980c88907