Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 264306 от 29.06.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1725/2009
Вид
Решение № 264306
Подписан
29.06.2021
В сила
29.06.2021
Състав
ВЛАДИМИР ГРИГОРОВ ВЪЛКОВ, АЛЕКСАНДЪР ЕМИЛОВ АНГЕЛОВ, ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 107 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 134 ал. 1 · Закон за съдебната власт
  • чл. 211 ал. 2 · Закон за съдебната власт
  • чл. 346 · Закон за съдебната власт
  • чл. 32 · Конституция на Република България
  • чл. 39 ал. 2 · Конституция на Република България

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ......./29.06.

Година 2021 гр. София

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-13 състав на двадесет и четвърти февруари

Година

2021 в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Вълков

ЧЛЕНОВЕ:

Елица Йорданова

Александър

Ангелов секретаря Весела

Станчева като разгледа докладваното от съдията в.гр.д. № 1725 по описа за 2009 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл. 196 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (отменен).

Предмет на разглеждане е жалба на М.Д.Д. срещу решение от 07.11.2008 г. по гр.д. № 12848/2006 г. по описа на Софийски районен съд, 31 състав. Жалбоподателят твърди да е лишен от възможност да представи писмени и гласни доказателства в подкрепа на претенцията си. Навежда довод, че при отсъствието му от съдебно заседание, отложено по реда на чл. 107 ал. 2 ГПК отпада задължението му да следи за съдебните заседания, а е следвало да бъде уведомен за следващото съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване. По същество навежда довод, че ответницата не оспорва авторството си върху текст, мотивиращ самоотвод: „основателни съмнения относно правилното му душевно и психическо здраве“. Смята, че без значение остава, че тя не е разпространила текста предвид обстоятелството, че с факта на написване на текста той е станал достъпен както на служители от съда – съдебни секретари и деловодители, така и на адвокати и последващия съдия.

Намира това за достатъчно, за извод, че е станало достояние на множество лица.

Смята, че написаното съдържа обидни и позорни, неверни обстоятелства за него.

Иска се решението да бъде отменено, а предявеният иск – уважен.

В отговор по жалбата процесуалният представител на ответницата в първоинстанционното производство В. Р. – адв. К.от Адвокатска колегия – Велико Търново, я оспорва. Сочи, че искът правилно е отхвърлен при непосочени от ищеца доказателства относно твърденията му. Смята приложените към жалбата писмени доказателства за неотносими, а поисканите свидетели – за недопустими.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора. С молба, постъпила в хода на решаване на спора по същество жалбоподателят Д. твърди да е нарушено правото му на участие в процеса при твърдение, че не е призован за съдебно заседание.

Процесуалният представител на ответницата по жалбата – адв. К., оспорва жалбата. Навежда доводи в писмени бележки.

Съдът приема, че правото на участие на жалбоподателя в настоящото производството е обезпечено. В молбите за отмяна на хода по същество не се твърдят конкретни процесуални действия, които жалбоподателят очаква да извърши, разкриващи значимост за разрешаване на спора по същество. Съгласно чл. 41 ал. 6 ГПК (отм.) задължението на съда да уведоми страната за открито съдебно заседание произтича от нередовното му призоваване за първата дата или определяне на датата на заседанието в закрито заседание. Очевидна е волята на законодателя – съдът дължи да информира страните за внасяне на делото за разглеждане в открито заседание предвид предстоящите процесуални действия, предполагащи присъствие в съдебна зала. Яснотата у страната, че делото е внесено за разглеждане в открито заседание обаче я ангажира да следи за развитието на производството. На 28.10.2020 г. жалбоподателят е уведомен лично за пренасроченото съдебно заседание за 2.12.2020 г., което определя и призоваването му за редовно.

Обстоятелството, че е бил възпрепятстван да присъства в залата на 02.12.2020 г.

(според постъпила в регистратурата молба след проведеното съдебно заседание) не отменя ангажимента му да следи за хода на производството и да се възползва от осигурената му възможност да ангажира поисканите доказателства за насроченото открито заседание на 24.02.2021 г. които По тези съображения съдът приема, че са налице условията за разглеждане на спора по същество. Като обсъди въведените в процеса факти с оглед на процесуалното поведение на страните и събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна съдът намира следното:

С решение от 07.11.2008 г. по гр.д. № 12848 по описа за 2006 г. са отхвърлени предявените от М.Д.Д. искове за сумата от 250 лв. като частичен от цялата претендирана сума от 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 250 лв. като част от претендирано обезщетение от 100 000 лв. за имуществени вреди. Жалбата не съдържа изявление за обжалване на решението в отхвърлителната част по предявените искове от „Д&М Д. К.Х.“

ЕООД от името на тази самостоятелна страна в първоинстанционното производство, поради което съдът приема, че не е надлежно сезиран с жалба срещу решението в тази му част. За да постанови решението си в обжалваната част съдът е приел, че не са представени доказателства, от които да се направи извод за основателността на предявените искове.

От доказателствата се установява, че на 19.04.2006 г. в качеството си на председател на 85 с-в при СРС ответницата е посочила, че съдържанието на намиращите се по делото документи пораждат основателно съмнение относно правилното душевно и психическо здраве на молителя, което от своя страна поражда съмнение в безпристрастността й при извършване на съдопроизводствени действия и решаване на делото. При тези съображения е постановен отвод от разглеждане на гр.д. № 0032/06 по описа на СРС, 86 с-в.

Жалбоподателят твърди, че той е молителя по посоченото дело, а ответницата признава, че е написала текста, но твърди това да е станало в рамките на производство, задължаващо съдията да се отстрани от делото, ако не се чувства безпристрастен като се мотивира. Застъпва теза, че това задължение изключва противоправността по иска не оспорва това обстоятелство. Твърди написаното да отразява причината, довелия до извод, че не е безпристрастна. Застъпва теза, че е изразила субективно впечатление, а не твърдение. Оспорва и да е разпространила неверни, позорни и обидни или клеветнически обстоятелства за ищеца Д., като навежда и довод, че поведението й не може да се квалифицира като умишлено.

Първоинстанционното производство е инициирано от М.Д.Д. и „Д&М

Д. К.Х.“ ЕООД, представлявано от М.Д. с молба, депозирана на 13.06.2006 г.

Ищецът твърди, че с написаното от ответницата „поражда основателни съмнения относно правилното душевно и психическо здраве на молителя“, го е обидила, понеже то не отговаря на истината. Ищецът твърди, че е доказано здрав, а по делото търси защита срещу бившата си съпруга. Определя написаното и като разпространяване на неверни квалификации относно ищеца и неговото душевно и психическо състояние. Разпространяването свързва с достъпа до съдебните дела на множество служители в съда като твърди написаното да е станало достояние и на негови партньори и клиенти на десетките фирми, на които е собственик и управител. Твърди, че в цяла София се говорят лоши неща за него, което удря и престижа и доверието към фирмите му, засягайки тяхната дейност и активност. Много адвокати го поздвавали с думата „лудия“ според „съдията Р.“.Сочи, че една от фирмите му, занимаваща се с правни и бизнес консултации, водене на съдебни дела и други такива е директно засегната. Твърди, че разпространеното позорно обстоятелство е довело до преживени отрицателни емоции, засягане на доброто му име в обществото, престижа му, честта и достойнството му. Твърди, че определението станало причина да се говорят срамни, безобразни неща по негов адрес в Районния съд – София и Съдебната палата, с което е накърнен авторитетът му на немски, австрийски и швейцарски възпитаник, признат от Американския биографичен институт през 1993 г. за един от 500-те лидери на влияние през 20 век и човек, който управлява фирми с капитали милиони левове в България и чужбина. Иска се ответницата да бъде осъдена да заплати обезщетение на М.Д. за неимуществени вреди в размер на 250 лв. като част от твърдяно вземане в размер на 30000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 250 лв. при твърдян размер от 100 000 лв., които свързва с неполучени печалби от негови фирми. Претендира се и законна лихва.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Нормата на чл. 45 ЗЗД ангажира всеки, който виновно е причинил вреда другиму, да я поправи. Ищецът твърди да е претърпял вреда от действията на ответницата, поради което спорът следва да бъде разгледан в рамките на института на непозволеното увреждане. Основание за ангажиране отговорността при тези условия се явява установено в процеса деяние – действие или бездействие, довело като пряка и непосредствена последица до установена в процеса вреда – негативно психическо преживяване, претърпяна загуба или пропусната полза. Тези обстоятелства подлежат на доказване от ищеца. Деянието се явява виновно, когато поведението нарушава предписани от закона правила – въпрос на правоприлагане, поради което този елемент от фактическия състав не подлежи на доказване. Деецът следва да е могъл да предвиди, че с поведението си засяга защитен от правния ред интерес и да е бил в състояние да предотврати този резултат, която възможност се предполага по силата на чл. 45 ал. 2 ЗЗД

Установеното в процеса писмено изявление от страна на ответницата в качеството й на съдия по делото сочи на изразено мнение. С Определение № 443 от 20.10.2006 г. по д. № 397/2006 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто „б“ Гражданско отделение по обвързващ съда и ангажиращ страните начин е прието, че описаното в исковата молба поведение на съдията излиза извън рамките на осъществяване на съдебната власт по чл. 134 ал. 1 ЗСВ. Възниква въпросът дали това деяние е противоправно в указания смисъл.

Личният живот е конституционно утвърдено основно право на човека. Реализацията му се осигурява посредством безусловното забраната за всички останали да накърняват доброто име, честта и достойнството му – чл. 32 от Конституцията на Република България. Усещането за накърнен личен живот е резултат на субективно преживяване. От друга страна обаче осъществяването на правото на личен живот предполага взаимодействие с други хора.

Всеки е свободен да прецени дали и как да взаимодейства с околните, но е и отговорен да понесе последиците от собственото си поведение. Елемент от тази отговорност се явява и ангажиментът да зачете обратната връзка за въздействието на осъщественото поведение над околните, съответно за впечатлението, което то оставя.

Освен присъщата за всеки човек самооценка за собствената му ценност в рамките на социалното взаимодействие всеки дължи да зачете правото на околните да формират отношение към него. Отношението към личността е и средство за поставяне на граница на приемливо взаимодействие, отстояваща в крайна сметка личния живот на околните. Всеки е в правото си да прецени дали да влезе в отношение с друг или да откаже като основа за изграждане на тази преценка е представата за ползите или пък вредите от евентуално взаимодействие. Основа за формиране на отношение са както непосредствените впечатления, така и споделени чужди впечатления или оценки.

Очертаното естествено взаимодействие при обичайните отношения между хората се нуждае от утвърждаване на осезаема граница на себеизява. Отрицателната оценка на лично засегнатата страна в отношението поради спецификата на субективните преживявания не е меродавна. Значение придобива общоприемливо разбиране за недопустима оценка. Ето защо очертаната от чл. 32 ал. 1 от Конституцията граница предпоставя съотнасяне на установеното в случая поведение с въздействието му върху зачетени от правния ред ценности, преценено от гледна точка на наблюдател, емоционално неангажиран в контекста на развилото се отношение.

Изявлението на ответницата не сочи на твърдение, а на споделено съмнение за здравословен проблем у ищеца. Посочен е и източникът на така формираното мнение – съдържанието на налични по конкретното дело документи. За разлика от очертаното естествено взаимодействие в рамките на социалното общуване, при което наблюдателят е в състояние да се въздържи от изразяване на провокирани от поведението мисли и от колаборация с лице, преминаващо личната му граница на устойчивост, законът задължава съдията да огласи отношението си към страна в процеса, ако такова съществува и накърнява дължимата гаранция за безпристрастност (чл. 12 ГПК – отменен). От тази гледна точка изявлението като акт, относим към личността на жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство, не е противоправно поведение.