Решение № 180 от 06.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Пловдив, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20235000500305 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.294, вр. чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано, след като с Решение №50078/05.06.2023г. по гр.дело №2632/2022г. по описа на ВКС, III Г.О., касационният съд отменя въззивното решение на Пловдивския апелативен съд по гр.д. №333/21 г. от 18.03.22 г., с което се потвърждава Решение №260158 от 23.04.2021г. по гр.дело №148/2020г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени като неоснователни главният иск на Д. А. Б., с ЕГН **********, с адрес гр.П. ул.“П.“ №** ет.* ап.** срещу „Б. С.-В.“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес гр.П. ул.“В.

Л.“ №**, представлявано от управителя Г. М., с който на основание чл.258 от ЗЗД и сл. се иска да бъде осъден ответника „Б. С.-В.“ ЕООД да заплати на ищцата сумата в размер на 42 880 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за охрана с технически 1 средства на обект №***/25.11.2018г. /стойността на откраднати златни бижута/, както и евентуалния иск по реда чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.49 от ЗЗД, предявен от Д. А. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.П.ул.“П.“ №**ет.* ап.**, със съдебен адрес гр.П. ул.“Ц. С.“ №** кант.* адв.А. У., срещу „Б.С.-В.“ ЕООД с ЕИК ***, адрес гр.П. ул.“В. Л.“ №**, представлявано от управителя Г.М., с който се иска да бъде осъден ответника „Б.С.-В.“ ЕООД да заплати на ищцата сумата в размер на 42 880 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от кражба, /представляващи стойността на откраднати златни бижута/.

Посоченото първоинстанционно решение е обжалвано изцяло от ищцата Б., която, при повторното разглеждане на делото от настоящата инстанция, поддържа подадената въззивна жалба и иска отмяна на първоинстанционното решение, съответно уважаване на предявените искове.

Насрещната страна „Б.С.-В.“ ЕООД поддържа становище за неоснователност на жалбата и за правилност на първоинстанционното решение.

Пловдивският апелативен съд, на основание чл.269 ГПК, след преценка на материалите по делото, в съвкупност с направените от страните твърдения и възражения, и след като съобрази, на основание чл.294, ал.1 ГПК, задължителните указания на ВКС относно събирането на поискани от жалбоподателя доказателства, както и по прилагането и тълкуването на закона, намира следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Предмет на делото е предявен от Д. А. Б. главен иск с квалификация по чл.79, ал.1, пр.2, вр. чл.258, вр. чл.82 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 42 880 лева, които ищцата твърди да е претърпяла вследствие неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по сключен с ищцата договор за охрана с технически средства на обект №***/25.11.2018г, с който Д. Б. възложила на ответника „Б. С. - В.“ ЕООД охраната на апартамент № **, находящ се на ул.

„П.“ № ** в гр.П., в резултат на което от въпросния апартамент са откраднати златни бижута на горепосочената стойност, собственост на ищцата. Наред с 2 главния иск, ищцата е предявила, при условията на евентуалност, ако се отхвърли същия, иск с правна квалификация по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да й заплати обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на 42 880 лева вследствие на кражба на златни бижута на посочената стойност, собственост на ищцата, от апартамент № **, находящ се на ул. „П.“ № ** в гр.П..

Тъй като настоящото производство е по реда на чл.294 ГПК, следва да се отбележи, че в трайната съдебна практика на ВКС се приема, че с разпоредбата на чл. 294, ал.1, изр. 2-ро ГПК е въведено изрично задължение за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да зачете процесуалните действия /на съда и на страните/, посочени от касационната инстанция като надлежно извършени и да не зачете тези, посочени като ненадлежно осъществени, както и да извърши предписаните с отменителното решение на ВКС процесуални действия и да не извърши указаните му като недопустими. Задължението, вменено с посочената разпоредба, означава още, че въззивният съд не може да приеме по съответния материалноправен въпрос, свързан с тълкуването и приложението на конкретна материалноправна норма, различно от даденото от касационната инстанция разрешение, щом този въпрос бъде поставен при новото разглеждане на делото /освен при хипотези на оттегляне на иска, отказ от иска, признание на иска или на отделни факти, постигане на спогодба и др. / решение № 15/31.03.2022 г. по т. д. № 406/2021 г. на І-во т. о., решение № 164/01.07.2013 г. по гр. д. № 1238/2012 г. на ІІІ-то г.о., решение № 80/08.05.2012 г. по гр. д. № 1315/2010 г. на ІV-то г. о., решение № 48/09.03.2021 г. по гр. д. № 2142/2020 г. на ІІІ-то г. о., решение № 198/11.04.2017 г. по т. д. № 126/2015 г. на І-во т.о., решение № 143/17.02.2020 г. по т. д. № 2703/2017 г. на І-во т. о., решение № 115/30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II-ро т. о. /. В този смисъл е и решение № 119/26.05.2014 г. по гр. д. № 7034/2013 г. на ВКС, І-во г.о., в което е прието, че задължителни за въззивния съд са и указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното решение от гледна точка на даденото тълкуване на установените по делото факти и правните им последици, като споровете за правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд, се преклудират и въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване при постановяване на решението си.

Като взе предвид горецитираната практика на ВКС по чл.294 ГПК, 3 настоящата въззивна инстанция, на която делото е изпратено за повторно разглеждане, на първо място, намира, че по делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства сключването, предмета и страните на горепосочения договор за охрана с технически средства на обект №***/25.11.2018г., с който между ищцата и „Б. С. - В.“ ЕООД е възникнала валидна облигационна връзка, по силата на която ответното дружество е поело да изпълнява срещу възнаграждение охрана на обект – апартамент, находящ се в гр.П., ул.“П.“№**, ет.*, ап.**. Няма също така спор, а и се установява от ангажираните от ищцата писмени и гласни доказателства, че въпросният апартамент е собственост на М. Р. Б. – дъщеря на ищцата, като е бил ползван с позволението на последната безвъзмездно от ищцата и от дъщеря й Г. Б.. От показанията на разпитаните пред първата инстанция по инициатива на ищцата свидетели Г. Б., С. А.-зет и П. А.-първа братовчедка, се установява, че във въпросното жилище се съхранявали притежавани и от трите ценности – пари и златни накити, включително процесните, които били подарявани през годините на Д. от нейните съпруг и родители, а за част бижутата съществували и сертификати. Според същите свидетели, Г. и семейството й заминали за Англия, където преимуществено живеели, а Д. останала сама в апартамента, но, когато решила да отиде при тях, сключила процесния договор, за да е спокойна за намиращите се в него ценности.

Според св.Г. Б., преди да отиде в Англия, майка й оставила ключове за входната врата на блока и за входната врата на апартамента на разположение на ответното дружество във връзка със сключения вече с него договор.

Последното обстоятелство се потвърждава и от показанията на св.И. М. и св.П. Я.-служители в същото. Според св.Г. Б., преди да замине, майка й увила всеки от накитите в бебешки дрешки и ги наредила под матрака на спалнята, което свидетелката лично възприела при провеждания в този момент разговор с камера помежду им. Според свидетелката, майка й уведомила СОТ фирмата за съхранявани в апартамента ценности, но без да ги конкретизира, едва когато вече била в Англия и получила на 13.03.2019г. телефонно обаждане от дежурния охранител, пристигнал на адреса по повод задействане на сигналната система. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като безпротиворечиви, последователни и логични, въпреки възможната заинтересованост на част от тях, като роднини на ищцата, доколкото е само хипотетична и не почива на конкретни доказани твърдения. Доказването на 4 установените с тях факти относно притежанието на процесните златни бижута от ищцата е допустимо по арг. от чл.164, ал.1, т.3 ГПК, доколкото се касае са договори (за дарения) между роднини от посочената в разпоредбата степен. Съдът дава вяра на показанията на св.Г. Б. относно притежанието на въпросните бижута от страна на майка й, тъй като същите са много подробни и касаят нейни преки впечатления, като също така се подкрепят от показанията на св.С.А. – зет на ищцата и св.П. А. – нейна братовчедка, като не се констатират противоречия между показанията на тримата. Те също така са и житейски правдоподобни, доколкото може да се приеме за общоизвестна традицията при ромския етнос да се влагат средства в злато под формата на бижута, както и да не се държат в банки и трезори, а в домовете им.

От представените по делото пред първата инстанция доказателствата, а именно - разпечатка от мониторинговия център за получените сигнали от охранявания с техника процесен обект, както и показанията на св. Г. Б., св. И. М., св.С. С. и св.П. Я. се установява, че на 13.03.2019 г., за времето от 20,34 ч. до 20,44 ч., от охраняваното жилище са получени множество сигнали, сочещи на проникване. Патрулният автомобил на ответното дружество пристигнал пред блока в 20,39 ч., като двамата охранители констатирали, че входната врата на апартамента е здрава и без следи от опит за разбиване, от апартамента не се чували шумове. Те останали пред охранявания апартамент около 40 минути и огледали блока от всички страни, като не се виждала светлина от прозорците на апартамента, нито се чувал шум. Пристигналите охранители не влезли в апартамента, тъй като не разполагали в този момент с ключ от апартамента, въпреки че такъв бил предоставен от ищцата при сключване на договора ключ, въпреки че по телефона тя да настоявала за това, след като същия ден я уведомили за сигналите от апартамента. Установява се също, че н а 14.03.2019г., в 5,08 ч., алармената инсталация в апартамента подала регулярния тестови сигнал.

Същият ден, в 19,14-19,15 ч. бил подаден единичен сигнал от датчика след входната врата в апартамента, на който охранителната фирма не се отзовала, поради изолираността му, с оглед възможността датчикът да е активиран от мишка или насекомо. На 15.03.19 г., алармената система не подала обичайния тестови сигнал, което означавало, че не функционира. Същият ден следобед, след преглед на получените на 13.03.19 г. многобройни сигнали и преустановения на 15.03.2019г. тестови сигнал от техниката в апартамента, 5 св. М., заедно с охранители отишли на място и отключили входната врата.

Видели, че вътрешните врати са разбити, вещите разхвърляни, а сигналната инсталация - изкъртена и повредена. На 16.03.19 г., дъщерята на ищцата Г. Б. и съпругът й, се завърнали от чужбина, след като били уведомени от охранителите за влизането в апартамента, и констатирали, че липсва описаното от ищцата злато, съхранявано в апартамента. Д. Б. се завърнала в България седмица по-късно. По случая било образувано на 15.03.2019г. при условията на чл.212,ал.2 от НПК с извършването на огледа ДП №**/2019г. по описа на РУ-Пазарджик за престъпление по чл.195,ал.1,т.3 във връзка с чл.194,ал.1 от НК срещу неизвестен извършител, в което като пострадала първоначално била конституирана Г. Б., а впоследствие и майка Д. Б., потвърдила част от предмета на престъплението да е бил нейна собственост, като наказателното производство е спряно, според представените Постановления от 27.05.2019г. и от 07.04.2020г. на РП-Пазарджик, без данни да е приключило към момента.