Решение № 7516 от 04.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7516 гр. София, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело № 20221110113341 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на В. Б. П. (ищец) срещу Районен съд – гр.Пловдив (ответник), с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове:

1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 72 от 14.01.2022г. на работодателя;

2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – призовкар в РС – Пловдив.

Ищцата твърди, че е работила по трудов договор при ответника на длъжност призовкар, но със Заповед № 72/14.01.2022г. била уволнена на основание чл.340а, ал.6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), поради получена най-ниска атестационна онецка на работата й за периода 01.12.2020г. – 20.11.2021г. (вероятно се има предвид 30.11.2021г.). Счита заповедта за незаконосъобразна с твърдения, че не е била спазена процедурата при атестирането й, тъй като не е била известена относно състава на комисията по атестиране, не е имала индивидуален работен план, нито е била провеждана междинна среща с нея при евентуално установено незадоволително изпълнение на трудовите й задължения, което счита, че е задължително условие на процедурата, а не препоръчително. Завявява, че поставената й обща оценка „слаб“ не кореспондира с качеството и срочността на извършваната от нея работа като призовкар, нито с личните й качества. Уточнява, че е оспорила резултата по 1 предвидения вътрешен ред, но възраженията й са били отхвърлени без аргументи.

Поддържа, че самият атестационен формуляр е немотивиран, както и заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. Счита, че уволнението е резултат на дискриминация по отношение на нея по личен признак, като обосновава това с твърдение, че между страните е висящо друго съдебно производство за отмяна на порано наложено й дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Изразява съображения, че прекратяването на трудовия й договор на соченото основание е злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като, без да са налице предпоставките за прилагане на чл.340а, ал.6 ЗСВ, е била уволнена, за да се преодолее защитата по чл.333 КТ, както и за да не се дължи предизвестие. В представените писмени бележки се поддържа, че уволнителната заповед е издадена след изтичане на предвидения по закона едномесечен срок, като счита, че същият тече от датата на връчване на атестационния й формуляр 09.12.2021г.

Ответникът не оспорва, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, прекратено с оспорената заповед. Твърди, че прекратяването на договора е осъществено законосъобразно при спазване на процедурата по атестиране и след адекватна оценка на изпълнение на задълженията на служителя. В тази връзка посочва, че комисията по атестиране се назначава със заповед на Председателя на РС – Пловдив и е известна, както и че оценяването се извършва по точкова система с формуляр, поради което излагането на допълнителни словесни мотиви не е предвидено. Счита дадената оценка за обективна и отрича дискриминационен подход към служителя и злоупотреба с права.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е трудов договор от 23.01.2006г., по силата на който В.П. е постъпила на работа като призовкар в Районен съд – Пловдив на пълно работно време.

Договорът бил сключен с шестмесечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя, като след изтичането му същият се е трансформирал по силата на закона в безсрочен – чл.71, ал.2 КТ.

Приложена е длъжностна характеристика от 05.04.2021г., връчена на ищцата срещу подпис на 09.04.2021г., която определя основните й трудови функции. Съгласно характеристиката основно нейно задължение е своевременното връчване и надлежно оформяне на съдебни книжа по правилата на процесуалния закон – ГПК, запознаването с който ищцата е декларирала с подписване на документа. В характеристиката изрично е отбелязано, че задължение на призовкаря е по време на изпълнение на служебните си задължения да носи предоставеното мобилно устройство – таблет, чрез който да извършва отметка кога и къде е връчила книжата на адресата.

Длъжността е на пряко подчинение на съдебния администратор и на Председателя на 2 съда.

Приети са Вътрешни правила за управлението на човешките ресурси в съдебната администрация в РС – Пловдив, одобрени със Заповед на Председателя от 26.03.2015г., в които е разписан механизма за атестиране на съдебните служители. В тях е посочено, че целта на оценката на изпълнение на служебните задължения е да се установи прозрачна и справедлива процедура за професионално развитие, като се прецени какво е нивото на изпълнение на задачите от всеки атестиран спрямо изискванията за длъжността и постигнатите резултати при зачитане на индивидуалния работен план.

Предвидено е, че процедурата включва два етапа – изготвяне на работен план и изготвяне на оценка и вписване на резултатите от оценяването в атестационен формуляр от назначената атестационна комисия. Освен нивото на изпълнение на работата, на оценка подлежи и спазването на професионалната етика. Изчерпателно са посочени критериите, покриването на които обосновават съответната оценка – отличен, много добър, добър, задоволителен и слаб, като видно от Правилника оценка 5 – „слаб“, се свързва със системно изпълнение на задълженията от служителя под нивото на изискванията за длъжността. Защитено е правото на атестирания да оспори оценката пред административния ръководител в седемдневен срок от връчване на формуляра, на което кореспондира задължението на ръководителя да се произнесе по възражението с решение в седемдневен срок от депозирането му. Правилата съответстват на изискванията на ПАС.

Приложена е Заповед № 1712/20.10.2020г. на Председателя на РС – Пловдив, с която е определена Комисията по атестиране на съдебните служители, която е постоянна за съответната година.

Представени са два броя работни планове на В.П. за периода 01.12.2019г. – 30.11.2020г. и 01.12.2020г. – 30.11.2021г., подписани от нея. Съдържанието на документите е идентично. С работният план служителят е поставил за свои цели качественото и срочно изпълнение на служебните задължения, усъвършенстването на уменията за работа с информационни технологии, спазването на работното време, зачитането на Етичния кодекс на съдебните служители, подобряването работата в екип, опазването на служебната тайна, подпомагането обучението на новопостъпили колеги.

Целите, която самият служител си е поставил е постигане на максимален брой точки по показателите, по които на практика е оценяван ежегодно.

Представен е атестационен формуляр за В.П. за периода 01.12.2020г. – 30.11.2021г. В него ищцата е била оценена по 17 показатели (2 от тях са неприложими за длъжността й). Сборът от получените точки е 35, което дава резултат 5 – „слаб“ или изпълнение под нивото на изискванията за длъжността. Най-ниски оценки ищцата е получила за качествено изпълнение на работата, усъвършенстване на уменията и инициативност. Такава е и общата оценка на прекия ръководител (1 точка от 3 3 възможни). Ниски оценки (2 от възможни 4 точки) са й дадени за срочно изпълнение на работата, способност за самостоятелна работа, способност за работа в екип. Средни оценки (2 от възможни 3 точки) са по показатели като взаимоотношения със съдебните служители, етично поведение на работното място, конфиденциалност, способност за работа с информационни технологии и нормативни актове. Резултатите от атестирането са били връчени на ищцата на 09.12.2021г. срещу подпис.

Представено е депозирано на 15.12.2021г. (в срока по Вътрешния правилник и по ПАС) възражение от ищцата, в което мотивира несъгласие с дадената й годишна оценка, като отбелязва, че досега не е имало оплаквания от работата й, вкл. относно работата й с мобилното устройство, с което работи от три години.

Прието е Решение от 21.12.2021г., с което Председателят на РС – Пловдив е счел възражението за неоснователно и е потвърдил годишната оценка. В мотивите към решението е посочено, че служителят системно не изпълнява възложената й работа, като не извършва посещения на адреса на лицата, на които следва да се връчат съдебните книжа, а пребивава в сградата на съда; че ищцата ежедневно „влиза в пререкания“ с колеги, които многократно се оплакват от нея пред съдебния администратор, че нарушава правилата за взаимно уважение и колегиалност. Посочено е, че през атестационния период служителят не е положил усилия за усъвършенстване на професионалните си умения и няма основание за ревизиране на поставената й оценка.

Представена е Заповед № 72/14.01.2022г. , с която Председателят на РС – Пловдив е прекратил трудовото правоотношение с В.П. на основание чл.340а, ал.6 ЗСВ, а именно – получена най-ниска годишна оценка на изпълнение на длъжността.

Заповедта е връчена на адресата на същата дата, което не е спорно.

Спорни са всички обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото – обективната оценка при атестиране на ищцата, законосъобразното провеждане на атестирането, издаване на заповедта за прекратяване на правоотношението в установения от чл.340а, ал.6 ЗСВ срок. Спорно е и доколко обективността е повлияна от висящо между страните трудово дело, с оглед възраженията на ищцовата страна, че работодателят я дискриминира по личен признак, както и че при уволнението й е злоупотребил с правата си.

За изясняване на спора са приети писмени и гласни доказателства, които съдът е счел за относими.

Приета е Заповед на Председателя на РС – Пловдив от 27.01.2021г., с която от В.П. са изискани обяснения относно причините за върнати в цялост голям брой съдебни книжа за периода от 27.11.2020г. до датата на заповедта. Приложен е и постъпилият от ищцата на 29.01.2020г. отговор, в който заявява, че всички книжа са надлежно оформени от нея, а върнати в цялост са само тези призовки, адресатите на 4 които не са били намерени при посещенията.

Приложена е Заповед № 155/02.02.2021г., с която Председателят на съда е изискал информация относно начина на отразяване на връчванията, направени от В.П. в информационната система на съда. Приет е изготвения в изпълнение на заповедта доклад от системния администратор. В него администраторът е обобщил, че по програма „САС“ над 50 % от призовките и съобщенията, дадени на този служител, са неправилно отметнати в програмата на адрес, различен от този, на който реално е извършено връчването, а по програма „ЕИСС“ с такъв разултат са около 20 % от книжата. Докладът е подкрепен с извадка, в която се вижда номера и вида на съответния документ, номера на делото, извършените посещения, като данните за адресат са заличени.

Приложена е Заповед № 1441/31.08.2020г., с която Председателя на РС – Пловдив е отказал на ищцата ползване на платен годишен отпуск за периода 08.09.2020г. – 14.09.2020г., поради натовареност на служителите от звеното. Заповедта е издадена в деня на депозираната от служителя молба за това. Към нея са приложени и документи, удостоверяващи направена от ищцата резервация за ползване на рехабилитационни услуги по програма на НОИ от 05.08.2020г. и плащане на резервацията на 11.08.2020г.

Прието е Решение на ТЕЛК от 25.11.2020г., с което на В.П. е определена 10 % трайно намалена работоспособност и е дадено предписание, че не следва да полага тежък физически труд. В документа е отразено, че работата, която изпълнява като призовкар, е подходяща за здравословното й състояние.

Приобщени са Решение на СРС по гр.д.№ 74089/2016г., постановено на 19.10.2021г. и невлязло в сила, с което предходно наложено на ищцата със заповед от 17.10.2016г. на Председателя на съда дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е било отменено.