Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260109 от 07.12.2021, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Гражданско дело 752/2018
Вид
Решение № 260109
Подписан
07.12.2021
В сила
09.10.2023
Състав
СТЕФАН МАРКОВ СТОЙКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Своге, 07.12.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД - СВОГЕ, 3-ти състав, в публично съдебно заседание на първи октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стефан Стойков при секретаря

Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 752 по описа на РС Своге за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца – „Банка

ДСК” EАД, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” № 19, представлявано от В.М.С. и М.Д.П. К., срещу ответниците Я.М.Л., ЕГН ********** *** и М.Д.Ц., ЕГН ********** ***.

Ищецът иска, на основание чл. 135 от ЗЗД, да бъде обявено за недействително спрямо него дарение, за което е съставен нотариален акт, вписан в служба по вписванията при РС Своге с вх. № .., акт , том от г., с което ответницата Я.М.Л. дарява на ответника М.Д.Ц. недвижим имот - урегулиран поземлен имот № … .., с площ 805 кв.м., заедно с построената в имота масивна, жилищна сграда, със статут на търпим строеж, съгласно Удостоверение № 144/14.09.2015 г. на Община С., със застроена площ 79 кв.м., строена върху полувкопан етаж, състоящ се от два масивни гаража, от които единият гараж е със застроена площ от 30 кв.м., а другият гараж – със застроена площ от 39 кв.м.: две мазета, два етажа и тавански помещения, заедно с всички трайни подобрения, приращения и насаждения в имота, при граници на имота: …, всички в квартал .. по плана на населеното място.

Ищецът заявява, че с извършените разпореждания, ответницата е намалила имуществото си и банката в качеството си на кредитор е затруднена да удовлетвори вземането си.

Твърди, че с договор за кредит от 08.02.2008 г., на ответницата Я.Л. и трето неучастващо лице – Д.Л., е отпуснат кредит в размер на 102 000 лева, със срок за издължаване 360 месеца, считано от датата на усвояване, като за обезпечение на изпълнението на задълженията по този договор е учредена ипотека над недвижим имот - …

Ищецът твърди, че поради забава в погасяване на задълженията по договора за кредит, вземанията му са обявени за предсрочно изискуеми с дата 23.06.2017 г., като по подадено заявление по реда на чл. 417 от ГПК на 03.07.2017 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение.

Твърди, че на 23.10.2017 г. е сключено извънсъдебно споразумение с ответницата Я.Л. за доброволно уреждане на вземанията в полза на банката. Твърди, че след настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по договора, с негово съгласие е извършена продажба на ипотекирания имот, като получената сума е внесена по сметка за погасяване на задълженията по договора за кредит.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Направено е искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В хода на производството от страна на ищеца са представени писмени доказателства. Претендира присъждане на разноски, но не представя списък по чл. 80 от ГПК /в молба входирана на 13.05.2019 г. е посочено, че се представя такъв, но липсва към молбата/.

В срока за отговор ответниците подават отделни такива, с които оспорват предявения иск.

Ответницата твърди, че втория ответник не е задължено лице по кредита, както и, че към момента на дарението банката имала обезпечено с ипотека върху апартамента в град С. С отговора представя писмени доказателства.

Твърди, че на ищеца са платени около 170 000 лева, както и, че не е била известена за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Твърди, че подписала допълнително споразумение под заплаха от принудителни изпълнителни действия, както и, че клаузи по точки 4, 5 и 6 са нищожни и унищожаеми.

Ответника М.Ц. заявява, че банката няма качеството на кредитор спрямо него, както и, че не е знаел, че чрез дарението този кредитор ще бъде увреден.

Ответницата се явява лично в с.з., като посочва, че втория ответник е знаел, че придобива ипотекиран имот и поради това няма как да знае, че дарението ще увреди кредитора по обезпеченото вземане. Твърди, че не е извършила възмездна сделка, а е подсигурила своя низходящ с имот, който не служи за обезпечение. Посочва, че е била принудена да подпише споразумението с ищеца поради крайна нужда с оглед опасността от продажба на имота на половин цена. Посочва, че ищецът е получил изцяло вземането си с печалба от 72%. Идентични аргументи излага и в представени писмени бележки.

Ответника Ц. не се явява в с.з. Представлява се от ответницата Я.М. в качеството й на адвокат от …

От правна и фактическа страна съдът приема следното.

Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, за който преюдициално се явява правоотношението между ищеца и лицето, разпоредило се с правото на собственост, а именно качеството длъжник на последния.

Ищеца и ответницата са страни по договор за кредит от

2008 г., съгласно който ищеца в качеството на кредитор е отпуснал кредит в размер на 102 000 лева на Я.М.Л. /фамилно име към този момент, а след развод Я./ и съпругът й към този момент – третото неучастващо лице Д.Ц. Л. Изпълнението на задълженията по договора са обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот - … По делото не е представен анекс към договора за кредит от 14.03.2016 г. /за наличие на такъв е отбелязано в извлечението/, както и ОУ към договора за кредит.

Бракът между ответницата и третото неучастващо лице е прекратен през 2014 г., без да са извършвани имуществени разпореждания с притежавания ипотекиран имот.

Ипотекираният имот е прехвърлен от бившите съпрузи на низходящият им – ответника М.Ц. с дарение, отразено в нотариален акт …г. пред С.

М. – нотариус с район на действие С. районен съд.

Поради неизпълнение на задълженията за заплащане на месечните вноски по сключения договор за кредит ищецът се е възползвал от правото си с едностранно изявление да обяви всички вземания по договора за предсрочно изискуеми. Изявлението в тази насока е от 27.04.2017 г., когато е била представена нотариална покана, съдържаща това изявление, и която е връчена на ответницата на 16.06.2017 г., за което е била съставена надлежна разписка.

Съгласно представеното извлечение от счетоводните книги на банката към 27.06.2017 г., предсрочната изискуемост е настъпила на 23.06.2017 г. /остава неизвестно какво обстоятелство е настъпило на тази дата, след като условие за предсрочната изискуемост е уведомяването на кредитополучателите, като поне за ответницата датата е друга/, като към цитираната в извлечението дата задълженията по договора са в размер на 100 731.67 лева представляваща главница, сумата от 9 357.55 лева, представляваща договорна лихва за период до издаване на извлечението /сумата е разбита на две части, съответно за два периода, без да е известно значението на дати 21.12.2015 г. 13.03.2016 г. и 25.08.2016 г./, сумата от 125.68 лева за обезщетение за забава, сумата от 402.92 лева – такса управление, сумата от 120 лева – такса изискуемост, и сумата от 178 лева – застраховка обезпечение.

За цитираните в извлечението суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 03.07.2017 г. в производство по реда на чл. 417 от ГПК, развило се пред СРС. Заповедта и изпълнителния лист са издадени срещу ответницата и третото неучастващо лице Д. Ц. Л. като отговорността им е солидарна. По делото е известно за образуване на изпълнително дело, но не и дали на длъжниците по този изпълнителен лист са връчени както заповедта, така и покана за доброволно изпълнение и дали има развило се производство по чл. 422 от ГПК.

На 07.07.2017 г. е осъществена оспорваното по делото разпореждане, с което ответницата Л. е прехвърлила - дарила на ответника М.Д.Ц. правото на собственост над описания имот с в…. – дворно място, жилищна сграда и два гаража, като данъчната оценка на имота възлиза на общата сума от 10 629.60 лева. Съдът приема този факт за установен, макар и да не е приложен конкретния нотариален акт, след като е налице вписването му в служба по вписванията при РС Своге с вх. № .., акт .., том .. от .. г., за което е приложена разпечатка от ищеца с ИМ.

На 23.10.2017 г. ответницата Л. е сключила с ищеца споразумение, съгласно което е признала задълженията, за които са издадени заповед за изпълнение, постановено е незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист, като са постигнали съгласие, че съм датата на споразумението дългът е в общ размер на 116 580.43 лева, в това число 3 301.76 – законна лихва от датата /според извлечението/ на предсрочната изискуемост до датата на споразумението, сумата от 7 535.25 лева – присъдена лихва, сумата от 2 743.44 лева – заемни такси и сумата от 2 268.31 лева – съдебни разноски /сума в такъв размер е присъдена със заповедта и ИЛ/.

Със споразумението е договорено ответницата Я.Л. да плаща месечни вноски – 50 броя, всяка в размер на 350 лева, считано от 23.10.2017 г., като вноските следва да се извършват на двадесет и осмо число от месеца.

Със цитираното споразумение е постигнато съгласие, че при неизпълнение на което и да е от договорените задължения за плащане на дължими суми ищецът има право да предприеме принудителни изпълнителни действия и да депозира Павлови искове, без възможност и без необходимост от предварително уведомяване.

Също с дата 23.10.2017 г., чрез издаване на удостоверение с изх.номер от тази дата, от страна на ищеца е декларирано, че е уведомен и съгласен да бъде извършена продажба на ипотекирания имот, като е цитирана продажна цена от 55 000 евро – левова равностойност от 98 769.42 лева, като е посочено, че сумата ще бъде преведена по сметка на ищеца за погасяване на задълженията по договора за кредит, в съответствие с което ищецът е поел задължение за заличаване на договорната ипотека. В удостоверението е посочено, че общата дължима сума по кредита е в размер на 116 580.43 лева, като и че към датата на издаване на документа ежедневно кредитът се олихвява със сума в размер на 27.98 лева, представляваща предвидените в договора лихва и такса закъснение.

На 17.08.2018 г. по искане на ищеца е образувано изпълнително производство ИД 624/18 г. по описа на ЧСИ Р.А. № .. на Камарата на ЧСИ с район на действие СГС, като в молбата са описани оставащи задължения в размер на: сума от 6 033.10 лева – законова лихва, сума от 7 535.25 лева – присъдени лихви, сума от 3 309.74 лева – заемни такси, и сума от 2 130.56 лева – съдебни такси и юрк. възнаграждение.

Може да се направи извод, че ипотекирания имот е продаден от отв. Ц. през м. 01.2018 г., при което по сметката, по която се погасяват задълженията по кредита и по подписаното на 23.10.2017 г. споразумение, е постъпила обща сума от 98 769.42 лева, като за периода от сключване на споразумението до 01.04.2019 г. са постъпили две вноски от по 350 лева, както и последна вноска от 562.25 лева, извършено на 27.06.2018 г.

Съгласно разпечатка на всички извършени плащания от страна на кредитополучателите по договора за кредит, за периода от 20.02.2008 г. до 27.07.2018 г. са извършени общи плащания в размер на общата сума от 175 694.53 лева, в това число сумата от 108 149.28 лева за главница, сумата от 63 578.31 лева за лихва /без съмнение договорна, след като плащанията са от почти всяка вноска/, сумата от 43.10 лева за санкционираща лихва, нулеви плащания за наказателна лихва, сумата от 3 786.09 лева за заемни такси и сумата от 137.75 лева за съдебни и такси.

При тези факти съдът намира, че следва да остави без уважение исковата претенция, след като от страна на ищеца, въпреки указанията в доклада не е доказано качеството „длъжник“ на ответницата и съответно да има право да се ползва от специалната защита по чл. 135 от ЗЗД. Без съмнение страните по цитираното дарение от 07.07.2017 г., а именно ответницата, в качеството на дарител и ответника Ц. в качеството на надарен са майка и син, за които без съмнение е налице оборимата презумпция по чл. 135 от ЗЗД за съзнание и представи и у двамата, че със сделката се уврежда интереса на кредитора, след като цялото имуществото на длъжника, дори и онова, което не е използвано за обезпечение, служи като възможност за кредитора да насочи изпълнение към него за да удовлетвори вземанията си. Без значение за тази презумпция е факта, че ответника Ц. не е страна по договора за кредит, но извън цитираната презумция за него е налице и представа, че дареният му апартамент в гр. С. през 2015 г. обезпечава изпълнението на задълженията по договора за кредит.