Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 603 от 15.12.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 538/2025
Вид
Решение № 603
Подписан
15.12.2025
В сила
15.12.2025
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора И. Тр. Б. като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800500538 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 105 от 24.03.2025 г., постановено по гр. д. № 489/2024 г. по описа на РС – Костинброд, Софийски районен съд е осъден да плати на Н. М.

В. сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 1600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които имуществени и неимуществени вреди са претърпени вследствие нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на н. ч. х. д. № 5890/2018 г. по описа на СРС. С решението е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 3000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., отхвърлен е и искът за обезщетение за имуществени вреди над сумата от 1600 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. С решението са присъдени и разноски на страните с оглед изхода на делото.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство в частта, в която са уважени предявените срещу него искове, както и в съответната част за разноските, с оплаквания за неправилност на решението в тази част, като се иска отмяната му в същата част и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло, евентуално присъденото обезщетение за неимуществени вреди бъде намалено.

Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал 1 отговор на въззивната жалба, в който същата е оспорена, като са изложени съображения за правилност на решението в обжалваната част и се иска потвърждаването му в същата част.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част по следните съображения:

Предявени са обективно съединени главни искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.

Не са спорни, а и са установени по делото с представените доказателства релевантните факти относно развитието на производството по н. ч. х. д. № 5890/2018 г. по описа на СРС, а именно: Производството пред СРС е образувано по тъжба, подадена от настоящия ищец, като същата е депозирана на 08.02.2018 г., но производството е образувано под горепосочения номер едва на 12.04.2018 г., когато е разпределено на съответния съдия-докладчик, а до този момент са били отстранявани нередовности на тъжбата. С разпореждане едва от 31.07.2018 г. не е даден ход на тъжбата, а са изискани материали от СРП, което е било излишно поради очевидния факт, че тъжбата е била депозирана в срок предвид датата на постановлението за отказ да се образува ДП. Изисканите материали от СРП са били представени на 08.08.2018 г., а едва с разпореждане от 17.10.2018 г. делото е насрочено за разглеждане в о. с. з. на 03.12.2018 г., в което на същото е даден ход, допуснати са поискани от страните доказателства и делото е отложено за 20.02.2019 г. В проведеното съдебно заседание на 20.02.2019 г. е даден ход на делото, разпитани са трима свидетели и делото е отложено за 18.03.2019 г. В проведеното на 18.03.2019 г. заседание е даден ход на делото и съдът е допуснал служебно съдебно-медицинска експертиза, като е отложил делото за 27.05.2019 г. В съдебното заседание на 27.05.2019 г. е изслушано и прието заключението на вещото лице и са дадени указания на тъжителя за идентифициране на допуснат до разпит свидетел при призоваване, като делото е отложено за 17.06.2019 г. В съдебно заседание на 17.06.2019 г. след даване ход на делото е разпитан свидетел, даден е ход на съдебните прения и е постановена присъда.

Мотивите към присъдата са изготвени вероятно на 19.08.2022 г. - както е посочено в протокола за проверка от ИВСС в хода на процедурата по Глава IIIа ЗСВ, след което са изпратени съобщения до тъжителя за допълване на жалбата. Жалбата е депозирана от тъжителя още на 20.06.2019 г., като е оставена без движение с указание за внасяне на държавна такса, което е изпълнено в срок, след като изпращането на съобщението с указанията е значително забавено. Делото е изпратено на СГС на 17.02.2023 г., като с определение от 23.02.2023 г. е насрочено о. с. з. на 07.04.2023 г., в което е даден ход на делото и по искане на подсъдимия наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютната давност, при което е отменена присъдата, постановена от първоинстанционния съд.

В хода на

2 производството по делото не е предявяван граждански иск. В хода на производството пред СРС тъжителят е представляван от адвокат М., като е представен договор за правна помощ с определено в него възнаграждение в размер на 600 лв. /същото е платено/. В хода на въззивното производство тъжителят е представляван от адвокат В., като е представен договор за правна помощ с определено в него възнаграждение в размер на 1000 лв. /същото е платено/.

За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на държавата чрез субституента й - ответника, тъй като общата продължителност на делото /над 5 години/, като при това не е постановен акт по същество, е прекомерна и дава основание за извод, че е налице нарушаване правото на настоящия ищец като участник в съдебно производство да получи произнасяне в разумен срок при отчитане на обстоятелствата, че делото не разкрива фактическа и правна сложност и не са налице действия на настоящия ищец, които да са допринесли за продължителността на производството.

Приел е също, че са налице сравнително активни действия на съда по осигуряване условия за разглеждане на делото в рамките на предвидените в НПК срокове за насрочване на следващи заседания, както и че липсват данни за някакви сериозни обективни трудности при извършване на съдопроизводствените действия по връчване на книжа, призоваване и изпълнение на указанията на съда. По отношение на неимуществените вреди първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства за характера и интензитета им, но наличието им се предполага и при съобразяване с принципа на справедливостта е присъдил обезщетение за тези презумптивни неимуществени вреди в размер на 3000 лв., а по отношение на имуществените вреди е приел, че са доказани до размера от 1600 лв., който е общият размер на платените адвокатски възнаграждения за защита на тъжителя в първоинстанционното и във въззивното производство и съответно е присъдил обезщетение за имуществени вреди в този размер.

Тези изводи са правилни, направени са въз основа на съвкупна и правилна преценка на доказателствата по делото във връзка с твърденията и доводите на страните, поради което се споделят от въззивния съд и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. С оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:

Неоснователно е оплакването, че не е установено настъпването на вреди за ищеца, при това вреди с приетия от първоинстанционния съд интензитет, които да са в причинна връзка със забавеното развитие на производството по н. ч. х. д. № 5890/2018 г. по описа на СРС.

По отношение на имуществените вреди:

Установено е по делото, че настоящият ищец е направил разходи в общ размер от 1600 лв. за възнаграждение на адвокати за осъществяване на адвокатска защита в първоинстанционното производство и във въззивното производство. Безспорно настоящият ищец като тъжител в забавеното 3 производство би направил тези разходи и при друго развитие на делото – постановяване на акт по същество в рамките на разумния срок, като би възстановил тези свои разходи само в случай на постановена осъдителна присъда в производството по н. ч. х. д. № 5890/2018 г. по описа на СРС, като не би могло да се прогнозира в настоящото производство дали при въззивното обжалване на първоинстанционната оправдателна присъда би се постигнал такъв резултат, ако бе постановен въззивен акт по същество. Но тъй като единствената причина да не бъде постановен съдебен акт по същество е забавянето на производството, дължащо се изцяло на поведението на съда, при това на първоинстанционния съд, то в резултат на това за настоящия ищец е настъпила имуществена вреда в посочения размер, която е сигурна и е в пряка причинна връзка с това поведение.

По отношение на неимуществените вреди:

Както правилно е прието от първоиснтанционния съд, ищецът не е ангажирал доказателства относно характера и интензитета на търпените от него неимуществени вреди и причинната им връзка със забавеното производство. Същевременно в практиката е установена презумпция, че неразумната продължителност на производството винаги причинява неимуществени вреди, поради което т. нар. презумптивни вреди не следва да бъдат доказвани. Изхождайки единствено от тази презумпция, първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в размер на 3000 лв., отчитайки, че по делото не са представени доказателства за реално търпени от ищеца вреди в размер, по-голям от този на презумптивните вреди.

Настоящият въззивен състав също намира така определеното обезщетение за справедливо, като отчита и обстоятелството, че производството по н. ч. х. д.

№ 5890/2018 г. по описа на СРС не само е забавено, но в резултат на това забавяне настоящият ищец като тъжител изобщо не е получил правосъдие поради прекратяване на наказателното производство поради изтичане на абсолютната давност. Безспорно в настоящото производство, както вече се посочи, не може да се прогнозира дали при въззивното обжалване на първоинстанционната оправдателна присъда би се постигнала отмяна на тази присъда и съответно дали настоящият ищец би получил реална защита на свое накърнено право, но самият факт, че възможността за осъществяване на тази защита е била възпрепятствана поради забавянето на производството, при отчитане и на факта, че наказателните дела принципно са с по-голяма значимост за участниците в тях от тази на гражданските дела, е достатъчно основание за извод, че настоящият ищец е претърпял презумптивни неимуществени вреди с приетия от първоинстанционния съд интензитет, които са в пряка причинна връзка с поведението на съда, като дори високата натовареност на този съд /конкретните параметри на която не са установени по делото/ не може да е основание държавата да се освободи от отговорност в такава хипотеза. Поради това не са налице и основания за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди.

С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски.

Въззиваемият Н. М. В. не претендира разноски за въззивното 4 производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 105 от 24.03.2025 г., постановено по гр. д.

№ 489/2024 г. по описа на РС – Костинброд, в обжалваната част, в която Софийски районен съд е осъден да плати на Н. М. В. сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 1600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които имуществени и неимуществени вреди са претърпени вследствие нарушаване на правото на Н. М. В. на разглеждане и решаване в разумен срок на НЧХД № 5890/2018 г. по описа на СРС.

Решението в останалата част, в която исковете са отхвърлени частично, е влязло в сила като необжалвано.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5