Решение № 458 от 29.09.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. София, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20251800500862 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК

Ц. Г. П. – длъжник по изпълнително дело 20259270401500 по описа на ЧСИ С. Л. с рег. № 927 на КЧСИ и район на действие Софийски окръжен съд, обжалва действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в част от предприетите от него изпълнителни действия и в частност налагането на повече от един запор, както и действията му, изразяващи се в определяне на разноските по изпълнителното дело. В жалбата се посочва, че изпълнителното дело е образувано за сума в малък размер – 150,00 лева, която стойност е незначителна и не е следвало да бъдат налагани два запора на банкови сметки, два запора на моторни превозни средства и запор на трудовото възнаграждение на жалбоподателката. Тези действия последната счита за прекомерни и непропорционални, като достатъчно и ефективно би било единствено налагането на запор върху трудовото й възнаграждение. Според жалбоподателката по този начин умишлено съдебният изпълнител е гренерирал повече разноски в нейна тежест в производството. Изложени са подробни съображения в тази връзка за недължимост на начислените такси по Тарифата.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение срещу жалбата от взискателя – Областна дирекция на МВР – София, с изложени в него доводи за неоснователност на жалбата.

В изложените мотиви, ЧСИ С. Л., подробно е възпроизвел хронологията 1 на изпълнителното производство, като е и посочил какви точно такси са начислени по него. Изразено е становище за неоснователност на подадената жалба с конкретни аргументи в тази връзка.

Софийски окръжен съд, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20259270401500 по описа на ЧСИ С. Л. с рег. № 927 на КЧСИ и район на действие – съдебният район на СОС, е образувано по молба на взискателя Областна дирекция на МВР - София въз основа на изпълнителен лист от 09.04.2025 г., издаден въз основа на решение и определение по АНД. № 201/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин. Длъжник по изпълнителното дело е Ц. Г. П.. Предмет на изпълнителното дело е парично вземане в размер на 100,00 лева, представляваща сумата, която длъжникът е осъден да заплати по изпълнителния лист и 150,00 лева – разноски за изпълнението за юрисконсултско възнаграждение.

На 02.06.2025 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело, като с постановление от тази дата определил размера на дълга и дължимите се разноски в производството. С посочения акт съдебният изпълнител е постановил извършването на справки за установяване имуществото на длъжника, както и налагане на запори върху откритите на името на длъжника банкови сметки, трудови възнаграждения и възбрани върху недвижимите имоти. Дългът е определен в размер на 713,51 лева, от които 100,00 лева присъдени по изпълнителния лист, 150,00 лева разноски в изпълнението, 358,59 лева общо такси по Тарифата и 104,92 лева публични задължения.

По делото са изготвени справки за семейното положение, за актуално съС.ие на всички трудови договори, за социалното осигуряване и вида и рамера на пенсия и добавка по отношение на длъжника. Изискано и получено е от НАП Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки. Изпратени са запорни съобщения за налагане на запори на банковите сметки на Ц. Г. П. в „Банка ДСК“ АД и в „ОББ“ АД. Наложен е запор и върху две моторни превозни средства, собственост на длъжника – лек автомобил БМВ 318, с рег. № .............. и лек автомобил Хюндай И10, с рег. № .............. , както и върху трудовото й възнаграждение.

Видно от издадените сметки с № .........../........... г. и с № ...../...... г., както и от разпечатки от онлайн банкиране, на взискателят е заплатил такси в общ размер на 316 лева по т. 1, 3, 4,9, 11, 12 и 31 от ТТРЗЧСИ.

На 09.07.2025 г. и на 14.07.2025 г. съответно от „ОББ“ АД и от „Банка ДСК“ АД по специална сметка на ЧСИ е постъпила сумата от 713,51 лева.

Надвнесената сума, по изрично искане на длъжника е била възстановена по личната й сметка в „Банка ДСК“ АД на 16.07.2025 година.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 17.07.2025 г. чрез работодателя й – Столична община, тъй като предходното връчване по поС.ния й адрес е било неуспешно.

Видно от материалите по делото след постъпване на дължимата сума 2 съдебният изпълнител е изпратил съобщения за вдигане на наложените запори.

В рамките на срока за произнасяне на настоящият въззивен състав в деловодството на Софийски о/кръжен съд е постъпила молба от Ц. Г. П. с вх.

№ 10288/24.09.2025 г. с твърдения подкрепящи становището на жалбоподателката, че начислените от съдения изпълнител такси са прекомерни и с искане за присъждане на обезщетение в нейна полза за нанесени морални и емоционални вреди.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално недопустима в частта, в която се твърди незаконосъобразност и дори злоупотреба на действията на ЧСИ изразяващи се в налагането на няколко на брой запори. Недопустимо е произнасянето на въззивния състав в настоящото производство по претенцията за обезщетение на жалбоподателката. Поради това жалбата, в посочената част, и искането за присъждане на обезщетение (обективирано в допълнителна молба от 24.09.2025 г.) следва да бъдат оставени без разглеждане. Това е така по следните съображения.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. Налагането на запор или възбрана от съдения изпълнител цели задържането на имуществото в патримониума на длъжника.

На обжалване би подлежало насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника, но подобни твърдения в настоящия случай не са изложени в жалбата или допълнителната молба. Също така налагането на няколко броя запори ( в настоящия случай на банкови сметки, трудово възнаграждение и МПС) не е незаконосъобразно, доколкото съдебният изпълнител не би могъл изначално да знае дали длъжникът разполага със средства по банковите си сметки или дали работодателят му ще направи удръжки по наложения запор. В тази връзка в Глава четиридесет и пета на ГПК – „ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ВЗЕМАНИЯ НА ДЛЪЖНИКА“ е регулиран редът, сроковете и действията, които трето лице, до което е изпратено запорното съобщение, може да предприеме. Съгласно чл. 508, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати, има ли претенции от други лица върху същото вземане, наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции, а съгласно чл. 508, ал. 3 ГПК, ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи. Само за яснота на жалбоподателката следва да се посочи, че в случай, че твърди да е понесла конкретни имуществени вреди от действията на съдебния изпълнител, същите биха могли да бъдат защитени в отделно исково производство по реда на чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, но не и в производство по обжалване на действията му по реда на чл. 435 ГПК, каквото е настоящото.

3

Жалбата е процесуално допустима в частта, в която се иска отмяна на действията на ЧСИ, изразяващи се в определяне на разноските по изпълнителното дело и следва да бъда разгледана по същество.

Съгласно т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г.,ОСГТК на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. ВКС дава тълкуване, според което съгласно чл. 79 ГПК всички такси и разноски по изпълнението с изключение на изрично посочените такива са за сметка на длъжника, като е без значение дали изпълняемото право е погасено или не по време на изпълнителния процес. Вземането за разноски не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство , доколкото за да се счита за приключило принудителното изпълнение следва да бъде раелизирано изпълняемото право и събрани разноските по изпълнението.

В настоящия случай разноските са посочени както в разпореждането за образуване на изпълнителното дело, така и в поканата за доброволно изпълнение като обща сума от 358,59 лева. Конкретизирането на отделните суми е видно в издадените от съдебния изпълнител сметки, като разяснения в тази връзка се съдържат и в депозираните от него мотиви, където изключително подробно са посочени действията, за които са начислени отделните такси Съгласно посоченото от съдебния изпълнител в изпълнителното производство са начислени следните такси и разноски по тарифата:

По т. 1 – 24 лева с ДДС, за образуване на делото

По т. 3 – 24 лева с ДДС за извършване на 4 броя справки По т. 4 – 60,00 лева с ДДС, за изпращане на 5 бр. съобщения По т. 9 - 72,00 лева с ДДС, за налагане на 4 бр. запори По т. 11 – 60,00 лева с ДДС, за присъединяване на взискател По т. 12 – 36,00 лева с ДДС, за изготвяне на сметка за размера на дълга По т. 31 – 40,00 лева, за държавна такса за справка БНБ, гориво и пощенски разходи

По т. 26 – 42,59 лева с ДДС, окончателна такса за вземанията на взискателите ОДМВР и НАП.

По отношение на възраженията на жалбоподателката, свързани с посочените такси, настоящият състав намира следното.

Както вече се посочи разноските по изпълнението са за сметка на длъжника (чл. 79 ГПК). Изключение законът предвижда в две хипотези: когато длъжникът не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем в 4 зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител или пред частен съдебен изпълнител.

Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати след образуване на изпълнителното производство, от него се събират както дължимите от взискателя авансови такси (дори да не са заплатени предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното дело, така и т. нар. окончателна такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. В този смисъл - Решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

В разглеждания случай няма данни изпълняемото право да е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство.

Поради това настоящият състав счита, че определените от съдебни изпълнител такси по т. 1 от Тарифата, за образуване на изпълнителното дело в размер на 24,00 лева, по т. 3 от Тарифата, за извършване на 4 бр. справки в размер на 24,00 лева, по т. 4 от Тарифата, за изпращане на 5 бр. съобщения, по т. 9 от Тарифата, за налагане на 4 бр. запори, в размер на 72,00 лева, както и таксите по т. 31 от Тарифата за допълнителни разходи в размер на 40,00 лева са правилни и законосъобразни, съответно са дължими от жалбоподателката.

Не така стои въпросът с начислената такса по т. 11 от Тарифата за присъединяване на взискател в размер на 60,00 лева. Настоящият състав намира, че подобна такса в случая не е дължима, доколкото по изпълнителното дело липсва присъединяване на друг взискател с изпълнителен лист по реда на чл. 456 ГПК. Присъединеният взискател в случая е Държавата, в лицето на НАП, като съгласно чл. 458 ГПК, тя се смята за присъединена в изпълнителното производство по право по отношение на дължимите й от длъжника публични задължения.