Определение № 104 от 10.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 104 гр. Плевен, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600115 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.65, ал.8, вр. чл.64 от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от П. В. Т. с ЕГН ********** – обвиняем по по досъдебно производство №742/2025 година по описа на Районна прокуратура – Плевен чрез процесуалния му представител адв. Е. Г. с искане за изменение на Определение №190/04.02.2026г., постановено по ЧНД №237/2026г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение молбата на П. В. Т. с ЕГН ********** за изменение на взетата спрямо него най – тежка мярка за неотклонение „ Задържане под стража“.

Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният представител на обвиняемия сочи, че не са налице доказателства, които подкрепят тезата, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши деяние. В заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и евентуалното определяне на полека мярка за процесуална принуда.

В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника, така и лично от обвиняемия.

Обвиняемият П. В. Т. с ЕГН ********** заявява, че иска съдът да измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд 1 намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 65, ал. 7 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем П. В. Т. с ЕГН ********** е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 06.01.2025г. в град Плевен ул.К. от избени помещения в условията на опасен рецидив и при условията на продължавано престъпление, чрез провеждане на прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 434,00 лева от владението на различни собственици, както следва:

1. На 06.01.2025г. в гр.Плевен ул.К. в избено помещение, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот - удар нанесен по входната врата на помещението, отнел чужди движими вещи - 1 брой бутилка уиски марка „Johnie Walker Red Label” от 0,700 мл. на стойност 24,00лева, 1 брой бутилка гроздова ракия марка „Бургас- 63“ от 0,700мл. на стойност 23,00 лева и 1 брой бутилка червено вино на стойност 4,00 лева, всичко на обща стойност 51,00 /петдесет и един/ лева от владението на собственика Фахд Ал Шаргаби от същия град без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;

2. На 06.01.2025г. в град Плевен ул.К. от избено помещение, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот - натиск в областта на заключващият механизъм на входната врата на помещението, отнел чужди движими вещи – 1 брой бутилка уиски марка „Old Smugler” от 0,700 мл. на стойност 20,00 лева и 1 брой бутилка мастика марка “Ouzo of Polmari” от 0,700 мл. на стойност 21,00 лева, всичко на обща стойност 41,00 /четиридесет и един/ лева от владението на собственика Георги Емилов Георгиев от същия град без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;

3. На 06.01.2025г. в град Плевен ул.К. от избено помещение, чрез разрушване на прегради здраво направени за защита на имот - натиск в областта на заключващия механизъм на входната врата на помещението, отнел чужди движими вещи - 12 литра гроздова ракия на обща стойност 144,00 лева и 18 литра черешова ракия на обща стойност 198,00 лева, всичко на обща стойност 342,00 /триста четиридесет и два/ лева от владението на собственика Цветан Пламенов Георгиев от същуя град без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1във вр. чл.29, ал.1 б“а“ и б“б“ във вр. чл.26, ал.1 от НК.

В производство по чл. 64 НПК с определение на Районен съд – Плевен от 15.12.2025 година, постановено по ЧНД № 2356 от 2025 година по описа на същия съд и по реда на чл. 64 от НПК спрямо обвиняемия Т. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Определението влязло в сила на 18.12.2025 година.

Предмет на обсъждане в производството по чл. 65 НПК е въпросът 2 настъпила ли е промяна на обстоятелствата, при условията на които спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от влизане в сила на последния акт на съда.

В разглеждания случай не се установяват обстоятелства, настъпили след първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия П. В. Т., които да налагат изменение на тази мярка за неотклонение.

Настоящият съдебен състав счита, че и към настоящия момент продължават да са налице кумулативните предпоставки за потвърждаване на настоящата мярка за неотклонение, съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, позовавайки се на събраните до момента в хода на досъдебното производство доказателства.

Настоящият съдебен състав намери, че първостепенният съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват изграждане на убеждение за участие на обвиняемия в извършване на инкриминираното деяние, за което е бил привлечен като обвиняем.

Обоснованото предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК в достатъчен обем се подкрепя от събраните към настоящия етап на разследването доказателствени материали. Въз основа събраните и приобщени по делото доказателствени материали, преценени в тяхната съвкупност, може да се изведе обосновано заключение, относно участието и ролята на обвиняемия в инкриминираното престъпно деяние.

На следващо място, Районен съд - Плевен правилно е приел, че е налице и втората предпоставка за определяне на най-тежката мярка за неотклонение,а именно опасност обвиняемият да се укрие. Деянието, за което е привлечен обвиняемият към наказателна отговорност, се характеризира с висока степен на обществена опасност. Налице е предпоставката на чл.63, ал.2 от НПК, според който при първоначално вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ реалната опасност по ал.1 е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление извършено повторно или при условията на опасен рецидив , както и когато е привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на „лишаване от свобода“ не по малко от 1 година, чието изпълнение не е отложено на основание чл.66 от НК. Сред кориците на делото са налице данни, от които се установява, че обв. Т. не се задържа продължително време в дадено населено място, като често променя местонахождението си и липсват доказателства за трудовата му ангажираност, която да обоснове трайната му уседналост на територията на населеното място.

Предназначението на мярката за неотклонение е да бъде обезпечено законосъобразното провеждане на наказателното производство в разумен срок, както и възпрепятстването на обвиняемия да предприеме действия по укриване и извършване на престъпление. При определяне вида на мярката за неотклонение несъмнено е нужно да бъде намерен баланс между целите, визирани в чл. 57 НПК, относими към обществения интерес и засягането на 3 правата на привлеченото към наказателна отговорност лице. При това съобразно непротиворечивата практика на ВКС и останалите съдилища в Република България, основно изискване към законосъобразността на всяка мярка за неотклонение е тя да бъде пропорционална на преследваните цели и да не създава повече ограничения от действително необходимите за провеждането на ефективен наказателен процес. Ето защо в конкретния случай, следва да се потвърди мярка за неотклонение „Задържане под стража“ като правилна.

В обобщение, с оглед събраните по делото доказателства, характера на извършеното престъпление и личността на обвиняемия, настоящата съдебна инстанция, счита, че целите предвидени в чл. 57, НПК по отношение на обвиняемия могат да бъдат постигнати единствено с най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Не е налице и прекомерна продължителност на действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия. Видно от материалите, намиращи се в кориците на делото, органите на досъдебното производство активно извършват действия по разследването, необходими за прецизно обосноваване на обвинението. По досъдебното производство и към настоящия момент продължават да се извършват действия по разследването, предвид краткия период от привличане в качеството на обвиняем до сега.

В този смисъл, атакуваното определение на Районен съд гр. Плевен, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на осн. чл.65, ал.8 от НПК, Окръжен съд Плевен, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №190/04.02.2026г., постановено по ЧНД №237/2026г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение молбата на П. В. Т. с ЕГН ********** – обвиняем по ДП ЗМ№93/2025 г. на 1во РУ на МВР-Плевен, пр.пр.№742/2025 година РП-Плевен за изменение на взетата спрямо него най – тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4