Решение № 125 от 17.10.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Русе, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Милена Пейчева

Боян Войков при участието на секретаря Димана Стоянова в присъствието на прокурора Р. Вл. Г. като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224500600554 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда № 85/23.06.2022 г. по НОХД № 236/2022 г. на РС – Русе подс. Д. Е. Х., ЕГН: **********, роден на *****, български гражданин, с начално образование, неженен, работещ, осъждан, е признат за виновен в това, че на 16.07.2021 г. в гр. Русе, като непълнолетен, но след като могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон „Motorola One Macro” с IMEI1: 357230103261493 и IMEI2: 357230103261501, 1 бр. силиконов гръб (кейс) и 1 бр. карта с памет, с вместимост 16 GB, всичко на обща стойност 187 лв., от владението на А. Н. Н., ЕГН: **********, с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ НК му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки:

1. „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, с периодичност на явяване и подписване на осъдения 1 пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО;

2. „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН

СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ;

3. „ВКЛЮЧВАНЕ В ПРОГРАМИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ;

4. „ПОПРАВИТЕЛЕН ТРУД“ по местоработата на подс. Д. Х. – „Нелсен-Чистота“ ЕООД, за срок от ЕДНА ГОДИНА при удръжки върху трудовото възнаграждение В РАЗМЕР НА 15%.

Срещу присъдата е постъпил протест на прокурор при Районна прокуратура – Русе, в който са изложени съображения за неправилно приложение на материалния закон, а наложеното наказание било явно несправедливо. Представителят на държавното обвинение се солидаризира с първоинстанционния съд по отношение възприетата от него фактическа обстановка, но счита, че последният не е приложил правилно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ НК, което представлявало нарушение на материалния закон. От своя страна явната несправедливост се изразявала в това, че наложеното наказание „ПРОБАЦИЯ“ очевидно не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца, на отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК. Районният съд възприел, че били налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – младата възраст на подс. Х., ниският интензитет на упражнено насилие, изразило се само в едно блъскане, което не причинило никакви съществени увреждания на пострадалия, неравностойното му социално положение на дете, израснало без баща и при постоянно отсъствие на майката, наличие на претърпени в детството тежки физически травми, относително невисоката стойност на предмета на престъплението, положените усилия от подс. Х. за намиране на работа и започване полагането на обществено полезен труд, непосредствено след навършване на пълнолетие, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото в хода на полицейските ОИМ, възстановяване на причинените от деянието имуществени вреди и че деянието било осъществено инцидентно, а не в резултат на предварително взето и обмислено решение. Районната прокуратура смята, че е налице само единствено смекчаващо отговорността 2 обстоятелство, а именно младата му възраст, но тя не му попречила да формира трайни престъпни навици, предвид предходните му осъждания за престъпления по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63 ,ал. 1, т. 3 НК. Държавното обвинение не се съгласява с извода на съда, че ниският интензитет на упражнената принуда, изразяваща се само в едно блъскане, което не е причинило съществени увреждания, следва да се взема предвид като смекчаващо обстоятелство, тъй като в състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 НК не било предвидено с какъв интензитет следвало да бъде упражнената принуда. Достатъчно било само такава да бъде упражнена, която можела да бъде както психическа, така и физическа, като последната била налице в настоящия случай. Приемайки предложената от прокуратурата квалификация за престъплението „грабеж“, районният съд се съгласил и че употребената сила била достатъчна и по интензитет. Прокуратурата не била съгласна и с възприетото от районния съд като смекчаващо обстоятелство неравностойното положение на подс. Д. Х., който израснал без баща и при постоянно отсъствие на неговата майка. Видно от наличния по делото доказателствен материал подсъдимият неколкократно посещавал Федерална Република Германия, където майка му живеела и работела, като самият той бил записан за ученик в немско училище, но след няколко години се прибрал обратно в Р България. Освен това при отглеждането му полагали грижи други роднини, примерно дядо му Е. Х. М. Не било налице и смекчаващото обстоятелство за тежки физически травми по време на детството на подсъдимия. В хода на досъдебното производство роднините на подсъдимия представили епикриза, от която ставало ясно, че подс. Х. получил нараняване в областта на лицето от преди няколко години. Било посочено, че раната била почистена и нямало данни, които да водят до съмнение, че подсъдимият е получил други увреждания, водещи до неспособност да разбира свойството и значението на деянията си и да ръководи постъпките си. Такава невъзможност не била забелязана от нито един процесуален орган – от разследващия орган, наблюдаващия прокурор и първоинстанционният съдебен състав, което поставяло под сериозно съмнение отчитането на такова обстоятелство въобще като смекчаващо, тъй като било характерно за подрастващите да получават подобни физически травми. Ниската стойност на предмета на престъплението, възприета като смекчаващо обстоятелство, не 3 следвало да изключва завишената степен на обществена опасност на дееца, като следвало да се преценява личността на последния, подбудите му за извършване на престъплението и други обстоятелства. Подс. Д. Х. бил осъждан за две други тежки умишлени престъпления – вещно укривателство и квалифицирана кражба, а също така той бил регистриран и като съучастник при извършването на два други грабежа, поради което налице била висока обществена опасност на дееца. Съдебното му минало показвало формирани престъпни навици и склонност за извършване на престъпления през различни периоди от време. По отношение трудовата заетост на подсъдимия, тъй като той извършил настоящото престъпление, както и предходните две деяния като непълнолетен, нямало никаква гаранция, че трудовата ангажираност на подсъдимия след навършване на пълнолетие би го възпряла при извършването на противообществени прояви в бъдеще. Не следвало да се отчита като смекчаващо обстоятелство оказаното от подс. Х. съдействие при провеждане на ОИМ, тъй като той направил признания само в снетите му писмени обяснения пред ***** в Първо РУ към ОД МВР – Русе, но в хода на досъдебното производство той отказал да дава обяснения по случая, докато в съдебната фаза пред първата инстанция дал обяснения, които по своя характер представлявали негови защитни версии, опровергани от доказателствата по делото. Безспорно било, че отнетият от пострадалия мобилен телефон му е бил възстановен, но това не следвало да се отчита като смекчаващо обстоятелство, защото било сторено в хода на извършените ОИМ, където се установило, че телефонът бил заложен в Заложна къща „SLG” и един от комисионерите в нея предал телефона за нуждите на наказателния процес. От установената фактическа обстановка било ясно, че макар и умисълът на подсъдимия за извършване на престъплението да е бил внезапен, то той при подобна ситуация е извършил и престъпление по чл. 215, ал. 1 НК, за което бил признат за виновен и осъден, поради което не било смекчаващо обстоятелство инцидентното осъществяване на инкриминираното деяние, още повече че от данните по делото били видни формираните у него трайни престъпни навици за извършване на престъпления, целящи извличането на имотна облага. Така единственото смекчаващо вината обстоятелство било младата възраст на подсъдимия, а отегчаващите са предишните осъждания и лошите характеристични сведения. Поради тези съображения Русенската районна прокуратура предлага първоинстанционната присъда да бъде 4 изменена, като на подс. Д. Х. бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА, а на основание чл. 69 НК да бъде приведено в изпълнение наложеното при предишно осъждане на подс. Х. с Присъда № 260005/14.01.2021 г. по НОХД № 2158/2020 г. на РС – Русе „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл.

194, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 3,т. 3 НК, като и двете наказания следвало да бъдат изтърпени при първоначален „СТРОГ“ режим на основание чл. 57, ал. 1,т. 2, б. „В“ ЗИНЗС.

В проведеното съдебно заседание Окръжна прокуратура – Русе поддържа протеста. Счита, че не са налице основания за прилагане на чл. 55 НК. Престъпната му деятелност през годините разкривала завишена обществена опасност на дееца, защото подсъдимият извършвал различни престъпления против собствеността. Макар че употребената сила не била голяма, извършеното от него деяние все пак е квалифицирано като грабеж, а спрямо този вид престъпления наказателната репресия следвало да бъде значително по-сериозна, а на обвиняемия му е била давана възможност няколко пъти да се поправи и превъзпита. Моли за уважаването на подадения протест.

Защитникът на подсъдимия – адв. М., изразява съгласие с установената от първата инстанция фактическа обстановка. Приема за правилни изложените от районния съд пространни мотиви относно наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които били изброени в девет пункта. Правилно като видове и срок били определени от съда наложените пробационни мерки на подс. Х.. Счита присъдата за правилна, законосъобразна, а наказанието за съответстващо на целите по чл. 36 НК, поради което моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Подс. Д. Х. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума изразява съжаление за стореното и съгласие с наложеното наказание.

Атакуваната присъда е от актовете, които подлежат на въззивна проверка, като протестът срещу нея е редовен и допустим, подаден е в законоустановения 15-дневен срок.

Разгледан по същество, протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

От събраните по делото доказателства се установява, че след 17,30 ч на 5

16.07.2021 г. пострадалият – св. А. Н. отишъл на гости на свой колега в дома му, находящ се в *****, като двамата употребили алкохол. Св. Н. останал там до около 23,00 ч, когато решил да си тръгне. Същият живеел в *****, като решил да се прибере пеша. За целта той тръгнал от ул. „Борисова“ към Централна ЖП Гара, преминал през пешеходния подлез на бул. „България“ и се отправил към жилищен блок „Левента“. През това време на пейка в близост до този блок се намирали св. З. Г., св. М. А. и подс. Д. Х., които пиели бира. В момента, в който св. А. Н. преминавал покрай блок „Левента“, той бил забелязан от подс. Д. Х., като последният го спрял и попитал дали имал цигара, при което св. Н. извадил една кутия цигара, подал я на един от другите седнали до обвиняемия мъже, след което останал да разговаря за кратко при тях, като всички пили бира. Четиримата се заговорили, след което св. А. Н. отправил обидни думи на етническа основа, от които подс. Д. Х. се засегнал и казал на св. Н. да си тръгва. Последният решил да си тръгне, като веднага след него тръгнал и подсъдимият. Св. А. Н. усетил, че е следен, извадил телефона си “Motorola One Macro”, с IMEI1: 357230103261493 и IMEI2: 357230103261501, и опитал през него да набере ЕЕН 112, но не успял, тъй като в това време подс. Х. блъснал св. Н. с ръце, при което, бидейки повлиян от употребения алкохол, пострадалият загубил равновесие и паднал по очи на земята, при което изтървал телефона си “Motorola One Macro”, който паднал на улицата. От него на земята паднала и мъжката чантичка, която пострадалият носел на рамото си. Подс. Х. взел телефона и побягнал от мястото. През това време св. Н. се изправил и подгонил подсъдимия, но не успял да го стигне, затова се прибрал вкъщи, където от телефона на баща си се обадил на ЕЕН 112 и разказал за случилото се. По повод подадения сигнал била извършена проверка от полицейските служители св. И. И., св. П. Ж. и св.