Решение № 3109 от 13.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3109 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100512436 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение от 28.07.2022 г., постановено по гр. дело № 19691/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 141 състав, е отхвърлен предявеният срещу ответника М. В. К. осъдителен иск с правно основание чл. 274, ал.1, т. 1, предл. последно от КЗ /отм./ за заплащане на ищеца ЗД „Б.И.“ АД сумата от 2 726,32 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди по лек автомобил „Киа Сийд“, с ДК № СА **** ХН, настъпили при пътнотранспортно произшествие на 10.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД, с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е доказано, че ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол и че не са налице данни за опит за извършване на такава. Излага становище, че единствената причина поради която по отношение на ответника не е извършвана проверка, е физическото му отсъствие от мястото на произшествието при посещение от страна на органите на МВР. Въззивникът заявява, че ответникът е напуснал мястото на ПТП, без да е подавал сигнал на телефон 112, с което е нарушил разпоредбата на чл. 171 ЗДвП и е осуетил възможността за извършване на алкохолна проба.

Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде 1 уважен предявеният от ищеца регресен иск в пълен размер. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия М. В. К., с която оспорва същата като неоснователна.

Въззиваемият излага доводи, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че се е отклонил противоправно от проверка за алкохол и наркотици. Поддържа, че такива данни не се съдържат и в протокол за ПТП от 10.10.2015 г. Заявява, че по делото не се твърди ответникът да е подавал сигнал на телефон 112, а че същият е имал уговорка това да направи другият участник в ПТП – свидетелят Р. /неправилно посочен от въззиваемия с името Т./. Въззивникът изразява становище, че нарушението на разпоредбата на чл. 171 ЗДвП може да бъде основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответника, но не води до извод за противоправно отклонение от осъществяване на алкохолна проба.

Заявява, че като такова поведение не може да се квалифицира и напускането на мястото на ПТП, като се позовава на практика на ВКС. Предвид изложеното моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.

274, ал. 1, т. 1, предл. последно от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 2 726,32 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди по лек автомобил „Киа Сийд“, с рег. № СА **** ХН, настъпили при пътнотранспортно произшествие на 10.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че на 10.10.2015 г. в гр. София, бул. **** е реализирано ПТП с участието на л.а.

„Мицубиши“, модел „Лансер“, с ДК. № СА **** КХ, собственост на В.Т.В. и управляван от ответника М. В. К. и л.а. „Киа Сийд“, с рег. № СА **** ХН, собственост на „Пиреос Лизинг България“ АД, управляван от К. Р.. Ищецът твърди, че на мястото на ПТП е бил съставен протокол за ПТП от органите на МВР, съгласно който причина за ПТП е противоправното поведение на ответника К., който след настъпилото ПТП е напуснал мястото. Твърди, че между ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД и собственика на л.а. „Киа Сийд“, с рег. № СА **** ХН е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ със застрахователна полица № 4704140240001336 с валидност от 20.10.2014 г. до 10.10.2015 г. Твърди се, че въз основа на заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от застрахованото лице е заведена щета №470414151544809 и с преводно нареждане от 18.12.2015 г. е изплатена сумата от 2 676, 32 лв.- стойността на ремонта, възложен на „Йелоу експерт сервиз“ ДЗЗД. Твърди се, че гражданската отговорност на водача на л.а.

2

„Мицубиши“, модел „Лансер“, с ДК. № СА **** КХ е била застрахована при ЗД „Б.И.“ АД със застрахователна полица № 02115000627648 със срок на действие от 25.02.2015 г. до 24.02.2016 г. Срещу застрахователното дружество е била предявена регресна претенция от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, на което била изплатена сумата от 2 701,32 лв., от които 2 676,32 лв., застрахователно обезщетение и 25 лв. ликвидационни разноски. Твърди се, че за ищцовото дружество е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като след отправена покана до ответника същият не е заплатил претендираната сума. Предвид изложеното се иска осъждане на ответника да плати претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и съдебно-деловодни разноски.

В първото по делото о.с.з. ищецът е направил уточнение на исковата молба по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, като е посочил, че твърди, че ответникът, като е напуснал мястото на ПТП, се е отклонил от проверка за алкохол и наркотици и косвено е отказал да му бъде извършена такава.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. В. К. със становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Ответникът твърди, че не е виновен за настъпилото ПТП и е напуснал мястото на ПТП, тъй като и двата леки автомобила са били технически изрядни и настъпилото ПТП не е попадало сред посочените в чл.

125 ЗДвП, изискващи посещение на органите на МВР. Предвид изложеното се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани и заплащане на съдебно-деловодни разноски.

Видно от приложен по делото протокол за ПТП №1594328, съставен на 10.10.2015 г. от мл. инспектор П.А. при СДВР, двата леки автомобила, от които л.а. „Мицубиши“, модел „Лансер“,движещ се по бул. „Христо Ботев“, по посока бул. „Александър Стамболийски“ по неизяснени причини и при неизяснени обстоятелства е причинил ПТП с л.а. „Киа Сийд“ пред номер 55, след което е напуснал мястото на ПТП. Видно от приложените писмени доказателства л.а. „Мицубиши“, модел „Лансер“ е бил управляван от правоспособен водач и за същият е издадено удостоверение за техническа изправност.

По делото е приложена застрахователна полица

№02115000627648 със срок на действие от 25.02.2015 г. до 24.02.2016 г., от която е видно, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Мицубиши“, модел „Лансер“, с ДК. № СА **** КХ е била застрахована при ЗД „Б.И.“ АД.

Приложено е заявление от 12.10.2015 г., адресирано до застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ „Б.В.И.Г.“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение от „Пиреос Лизинг България“ АД, опис на претенция №50-01600/12.10.2015 г. и опис заключение по претенцията за изплащане на сумата от 2 676,32 лв. Представен е приемо-предавателен протокол от 21.10.2015 г., от който се установява, че процесният автомобил е приет от собственика без възражения по извършения ремонт. Със съставен доклад по щетата е взето решение от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2 676,32 лв., която сума е преведена с преводно нареждане от 06.10.2015 г. По делото е изискана и приобщена и административнонаказателна преписка, с приложено наказателно

3 постановление № 16-4332-001700, съставено на 22.04.2016 г., с което на М. В.

К. е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123,ал.1, т. 2, б. „А“ ЗДвП., което е потвърдено с решение № 66522/20.03.2017 г., постановено по НАХД №20602/2016 г., влязло в сила на 19.04.2017 г. От приложените по делото писмени доказателства се установява също така, че по регресна претенция на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е заведена щета №1810039651/13.12.2018 г. при ЗД „Б.И.“ АД, по която е взето решение за изплащане на сумата от 2 701, 32 лв. Представена е и схема за платено паркиране на бул. „Христо Ботев“, в участъка между бул. „Тодор Александров“ и „Александър Стамболийски“ и писмо от „Пътна полиция“ – СДВР, съгласно което на 10.10.2015 г. няма регистриран сигнал за ПТП между процесните леки автомобили.

По делото е изслушан свидетелят К. М. Р., който споделя, че е участвал в ПТП преди 7 години, като е управлявал л.а. – такси - „Киа Сийд“ -, пред една дискотека около 23 ч. или може би малко по-късно, когато водачът на насрещния автомобил, който е бил спрял пред дискотеката, е потеглил без да подаде сигнали и е причинил щети по дясната част на управлявания от него автомобил. Свидетелят споделя, че двамата водачи не са постигнали съгласие за съставяне на двустранен протокол, поради което той се е обадил на КАТ, а другият водач е напуснал мястото на ПТП.

Разпитан пред първоинстанционния съд другият свидетел Б.Д.Д. споделя, че автомобилът на ответника е бил ударен отзад по бронята, тъй като другата кола се е блъснала в него отзад, но и двата автомобила са били в техническо състояние, позволяващо да се движат на собствен ход след произшествието. Споделя, че ответникът е спрял пред дискотеката, за да ги остави, когато таксито, което също се е опитвало да спре натиснало спирачки и се е ударило в л.а., управляван от ответника, тъй като настилката на пътното платно е била мокра поради валеж. Свидетелят споделя, че двамата водачи са постигнали съгласие по-късно да съставят двустранен протокол и че за ПТП е виновен водачът на таксито.

По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, със заключението по която се установява, че щетите по л.а. „Киа Сийд“ се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 10.10.2015 г.

ПТП., като стойността за възстановяването му, изчислена по средни пазарни цени е в размер на 2 798,53 лв., а обичайните ликвидационни разноски са изчислени в размер на 15 лв. И за двата леки автомобила е дадено заключение, че след инцидента са били в техническо състояние, позволяващо да се придвижат на собствен ход.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

4

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 274, ал.1, т. 1, предл. последно КЗ /отм./. Разпоредбата на чл. 274, ал.1 КЗ /отм./ разглежда няколко хипотези, при които може да бъде реализирано регресно право на застрахователя срещу застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 пр. посл. КЗ /отм./, застрахователят може да упражни регресното си право в случаите, при които застрахования при настъпване на ПТП виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.