Решение № 574 от 20.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. София, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000503871 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 23.09.2021г по гр.д. № 6563/2019г СГС, ГО, І-8 състав е уважил предявените осъдителни искове от Юробанк България АД като е осъдил П. Я. А. и Н.

Г. А. да заплятят солидарно на банката сумата от 23269.88шв.фр, главница по договор за потребителски кредит от 03.07.2008г и анекси към него, ведно със законната лихва върху сумата, 104.22шв.фр- разходи за застраховка, 19.41шв.фр-такси за обслужване на кредита и 327.12лв-нотариални такси. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС се обжалва с обща въззивна жалба от ответниците П. и Н. А., с оплакване за незаконосъобразност. Въззивниците поддържат, че не са редовно призовани за о.с.з. и правото им на защита е накърнено. Поддържат, че съдът не е съобразил тяхното възражение за изтекла давност на вземанията на ищеца. Молят делото да бъда върнато за ново разглеждане поради нарушени права на защита.

Въззиваемата страна- ищец пред СГС е депозирала отговор на въззивната жалба на ответниците , с който жалбата се оспорва. Банката- ищец по делото възразява, че решението на СГС е правилно, съобразено със събрания доказателствен материал и с 1 материалния закон. Моли решението на СГС да бъде потвърдено.

В о.с.з. въззивникът П.А. се явява лично и като пълномощник на съпругата си Н.А.. Поддържа, че правото на защита на ответниците е било нарушено от СГС. Моли да бъде постановено обективно решение.

Въззиваемата страна Юробанк България АД, представлявана от адв. П. оспорва жалбата. Поддържа, че банката е отказала да претендира част от вземанията си и е съобразила изтеклата погасителна давност. Моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представят.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично неправилно поради нарушение на императивни материалноправни разпоредби.

С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове за осъждане на ответниците да изпълнят твърдяно тяхно задължение, породено от договор за банков кредит, сключен между страните, според твърдения в ИМ, на 03.07.2008г- искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79,ал.1 и чл.122,ал.1 от ЗЗД. В ИМ ищецът е заявил твърдение още, че ответниците не са изпълнили точно задължението си за заплащане на вноска с падеж 10.12.2011г , поради което с покани от 14.03.2018г банката е обявила изцяло задължението им по договор за банков кредит към 22.01.2018г за незабавно изискуемо.

Ответниците по делото възразяват, че са икономически по-слабата страна по договора, че се намират в неравностойно положение спрямо банката и правят възражение за давност, като поддържат, че вземането на банката за претендираните суми са погасени по давност.

2

При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже валиден договор за банков кредит , получаването на кредита от кредитополучателите, а ответникът следва да доказва заплащане на кредитните вноски или друг способ за погасяване на задължението му.

Между страните не се спори, че банката и ответниците П. и Н. А. са били в договорни отношения, породени от сключен договор за банков кредит от 03.07.2008 № HL39910, с който договор физическите лица, като кредитополучатели получават потребителски кредит от банката в размер на 17984евро- в швейцарски франкове, по търговски курс „купува” за швейцарски франкове към евро на банката –ищец в деня на усвояване на кредита/чл.1,ал.1/.Предвидено е подписване на приложение №1 към договора в деня на усдвояване на кредита, в които да се посочи приложимия към същата дата курс „купува” за шейцарския франк. Според чл.2.1 разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на П.А. в швейцарски франкове, след представяне на доказателства, сред които искане за усвояване на кредита и молба за превалутиране.

Съгласно чл.2.3 от договора усвоеният кредит в шв.фр. се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс ”купува” на банката за съответната валута в деня на усвояването, като с подписването на договора кредитополучателя дава съгласие за това. В чл.3 е договорен размер на годишната лихва като сбор на БЛП на Юробанк за жилищни кредити в шв.фр. плюс договорна надбавка от 1.65пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е 4.5%. Съгласно чл.3,ал.5 от договора действащия БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.Съгласно чл.5 от договора кредитът следва да бъде погасен за 120месеца.

Съгласно чл.6 кредитополучателя погасява кредита с месечни вноски, съобразно погасителен план, в швейцарски франкове, като в случай , че не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове, но има левове или евро погасяването се извършва от банката в лева или евро след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс на банката. В чл.6.3 е посочено,че ако банката промени БЛП размерът на погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие с промяната. В чл. 12 от договора банката си запазва правото едностранно да променя условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага към договора. Съгласно чл.18 от договора при непогасяване на която и да е вноска или неизпълнение на задължение по договора банката има право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. При неизпълнение на три последователни месечни вноски остатъкът от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем без волеизявление на страните. В чл.22 от договора е посочено, че под превалутиране се разбира промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответен лихвен процент приложим за новата валута. В чл.23 е оформено съгласието на кредитополучателя за това, че промяната на курса на швейцарския франк влияе на размера на погасителните вноски и че приема да носи риска за такива 3 промени. Договорът е двустранно подписан, подписите не са оспорени.

Не се спори между страните, че на 26.06.2009г, 30.06.2010г, 07.02.2011г, 28.02.2011г, 01.11.2011г 05.2012г са подписани допълнителни споразумения между Бългериън ритейл сървисиз АД и ответниците, с които предоговарят условия от договора за банков кредит като кредита се преоформя чрез натрупване на лихви и такси към усвоената главница и при преизчисляване на лихвения процент, като страните договарят равни месечни погасителни вноски в посочен размер .

По делото са представени покани от Юробанк България АД и Бългериън Ритейл сървисиз АД до П.А. и до Н.А. , с които ответниците са уведомени за цесия на вземанията на банката по договор за банков кредит от 03.07.2008г на Бългериън ритейл сървисиз АД , както и че на 25.03.2014г Бългериън ритейл сървисиз АД е цедирал вземанията си срещу двамата ответници на банката. Със същата покана банката обявява вземането си по договора от 03.07.2008г за предсрочно изискуемо в размер към 22.01.2018г , поради неизпълнение на погасителна вноска с падеж 10.12.2011г.

Поканите са изпратени до адресатите- ответници чрез ЧСИ Н. М.. Поканата до П.А. е връчена чрез залепване на уведомление на 14.03.2018г, като е посочено, че лицето не е открито на адреса. На 27.03.2018г Н.А. получава лично своята покана.

Настоящата искова молба е депозирана в регистратурата на СГС на 17.05.2019г , като препис от исковата молба е връчен на П.А. на 17.01.2020г , а Н.А. – на 17.09.2019г Представен е и договор за потребителски кредит от 2006г между страните за сумата от 50 000лв, преоформен като договор за кредит в швейцарски франкове, по молба на П.А. от 29.05.2008г

В о.с.з. на 25.02.2021г е приета ССчЕ, изготвена от в.л. С. И., който дава заключение за размера на дължимите се от ответниците на ищеца- банка суми като главница, лихви и такси по договор от 03.07.2008г. Посочил е, че последното плащане по кредита е постъпило на 09.12.2011г като с него е погасена месечна вноска за м.11.2011г. Посочил е още, че размерът на начислените такси за управление на кредита за периода от 10.12.2011г до 25.07.2018г възлизат на 423.54лв, а таксата за подновяване на ипотека е в размер на 327.12лв, заплатена 2918г.

В о.с.з на 17.03.2022г е изслушано заключение на ССчЕ, изготвено от в.л. В. П., която дава заключение, че на 25.07.2008г сметката на ответниците е заверена със сумата от 29854.00шв.фр., изчислена при кроскурс на банката шв.фр/евро 1.660030.

Според вещото лице левовава равностойност на тези франкове възлиза на 35239.65лв.

Обменният курс на шв.фр/лев е 1.1804лв за 1 шв.фр. Към датата на сключване на договора годишната лихва е договорена на 6.15%. Според вещото лице при посочените параметри и съобразявайки срока за погасяване на кредита месечната анюитетна вноска възлиза на 333.69шв.фр. Според вещото лице банката променязавишава- БЛП считано от 07.07.2008г , 10.10.2008г. Според вещото лице за погасяване 4 на кредита са постъпили 6587.55шв.фр.Според вещото лице част от вноските са направени чрез покупко-продажба на валута в Юробанк. Според вещото лице, ако банката е зачитала курса на франка към лева, който е бил определен към 25.07.2008г биха се закупили общо 7598.94шв.фр, което е с 1011.39шв.фр. повече от реално закупените. Според вещото лице, ако се съобрази обменния курс на шв.фр/лева съобразно 25.07.2008г и първоначално договорената лихва следва да се приемат за погасени 22 бр. месечни вноски и да останат негогасени 98 месечни вноски – посочени по размер и в табличен вид мв заключението. Вещото лице дава заключение за размера на дължимата се главница от ответниците към различни падежни дати. Вещото лице сочи освен това и надплащане на лихви в първите девет месечни вноски за сумата от 263.15шв.фр и платени главници в по-малък размер от 105.60шв.фр.

С оглед изложеното съдебният състав приема, че страните са били в договорни отношения, породени от договор за банков кредит , сключен на 03.07.2008г , по силата на който банката е отпуснала на ответниците банков кредит в швейцарски франкове в равностойност на 17984евро. Видно от приетите пред настоящата инстанция ССчЕ кредитът е отпуснат , усвоен и погасяван в швейцарски франкове-така както е посочено в чл.1,чл.2 и л.6 от договора. Според изслушаното заключение на в.л.

П. отпуснатия кредит е превалутиран от банката по крос-курс на банката и кредитополучателят е можел да ползва и да се разпорежда с получената сума по кредита, след нейното превалутиране.

По отношение на част от договорното съдържание по този договор - съдът е обявил на страните с определението си по чл.267 от ГПК, че ще провери валидността на договорните клаузи поради съмнения за неравноправие и на осн. чл.26, ал.1,пр.1 вр. чл.146,ал.1 вр. чл.143 от ЗЗП. Това са клаузите касаещи едностранната промяна на първоначално договорения лихвен процент, такси по обслужване на кредита и договорките за превалутиране- това са договорните клаузи на чл. чл. 2.3, 3.5, 6.3, 12 и 23 от договора от 03.07.2008г.

Разпечатката съдържа 37 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34bed43b-ceaf-4dd2-a637-330a660061fb