Решение № 1507 от 20.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1507 гр. Варна, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110202841 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Г. В. Г. от гр.Варна, ж.к. „М.“ ***, против НП № 551/18.07.2023год. на Зам. кмета на Община Варна, с което на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 20лв. за нарушаване нормата на чл. 6, т.1 от същия закон.

В жалбата си въззивникът сочи, че НП е незаконосъобразно като изразява становище, че то е издадено въз основа на незаконосъобразен АУАН.

Твърди, че АУАН бил постановен при допуснати нарушения на процесуалните правила, а при издавеното на НП административнонаказващия орган приложил неправилна материалния закон. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. В.П., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка, а във фазата по съществото на делото моли НП да бъде отменено като поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила така и поради недоказаност на адм.наказателното обвинение. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като счита, че не се налице пороци, които да налагат отмяната му. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

1

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.05.2023год. въззивникът паркирал ползваният от него л.а. „Пежо“ с рег. № В***ТХ на ул. „Оборище“ до № 28а, в зоната на действие на ПЗ В27 поставен в началото на улицата, на кръстовището с бул. „Сливница“ както и допълнителна табела Т17 указваща, че автомобилите спрели в нарушение се репатрират.

Около 13:15ч. по същата улица, с техническо средство тип „паяк“, минал св. И. Йорданов И. – инспектор репатриране към Общинско предприятие „Паркинги и синя зона“. Същият забелязал паркирания от въззивника автомобил и последният бил репатриран. За горното бил съставен Констативен протокол № 0074286/26.05.2023год.. В последствие на наказателния паркинг, при вземане на автомобила, на въззивникът била издадена глоба с фиш № 1000228499 за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДП, а именно за това, че автомобилът бил паркиран в зоната на действие на ПЗ В27, място служебен абонамент, доп. табела Т-17. Въззивникът подал възражение срещу фиша и същият бил отменен (анулиран). На 19.06.2023год., въз основа на фиша, св. Р. Ч. съставил срещу въззивника АУАН № 00002298 в който посочил, че последният е нарушил разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДП, тъй като бил паркирал в зоната на действие на ПЗ В27 с което затруднявал останалите участници в движението. Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал вписвайки в него, че има възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът подал и писмени възражения срещу АУАН. Последните не били приети от АНО и на 18.07.2023год., въз основа на него, зам. кмета на Община Варна издал атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел, че въззивника е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП и на основание чл. 183, ал.2, т.1 от същия закон му наложил адм. наказание глоба в размер на 20лв.

Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени още Глоба с фиш № 1000228499; констативен протокол № 0074286; възражение срещу глоба с фиш; докладна записка относно възражение срещу глоба с фиш; възражение срещу АУАН; заповед № 0128/245.01.2024год. на кмета на Община Варна; снимков материал.

Допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени писмо от началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна ведно с приложени към него справки от АИС „КАТ“ – 3 листа; писмо от директора на Дирекция ИИБ при Община Варна с приложено към него копие от извадка от ГПОД – 2бр. чертежи със съдържание съответно знаци и светофарни уредби и Схема на хоризонтална маркировка.

Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани Р. Ч.

2

(актосъставител), И. И. и Цветелина Атанасова. В показанията си пред съда св. Ч. сочи, че е съставил АУАН въз основа на възражение и глоба с фиш. Св.

И. на свой ред сочи, че работи в инспектор репатриране в ОП „Паркинги и синя зона“, че автомобилът на въззивника е бил паркиран от дясната страна на ул. „Оборище“ като влезеш от бул. „Сливница“. Заявява, че там в началото на улицата имало ПЗ „В27“ и допълнителна табела Т17 за репатриране на автомобили. Сочи, че на мястото където е бил паркиран автомобила на въззивника е нямало обособено служебно място, както и че автомобила бил откаран на наказателния паркинг. Заявява, че бил направил снимки.

В показанията си пред съда св. Атанасова сочи, че лично е видяла как вдигат автомобила на въззивника, който и бил познат. Заявява, че там където бил паркирал нямало никакви знаци, както и че имало и други паркирани автомобили но вдигнали само на въззивника.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни и веществени (снимков материал), които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, същата е процесуално допустима и приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение както от обективна така и от субективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснато съществено нарушение на процес. правила свързано с описание на нарушението съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение в тази насока. Ясно в АУАН и НП е посочено, че въззивникът е паркирал автомобила в зоната на действие на ПЗ В27 (забранени са престоя и паркирането) като това фактическо обвинение изцяло кореспондира с посочената като нарушена норма на чл. 6, т.1 от ЗДП вменяваща задължение на участниците в движението да съобразяват поведението си с пътните знаци.

Безспорно в обстоятелствената част на АУАН е посочено че е имало и указателна табела Т17 – място служебен абонамент, какъвто факт не е налице в НП. Този факт обаче от една страна е неотносим към състава на посочената като нарушена норма на чл. 6 от ЗДП, а от друга не води до съществено изменение на фактическата обстановка, поради което и за каквото и да било 3 нарушено право на защита и дума не може да става. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съдът не констатира.

В случая обаче съдът счете, че НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:

С НП на въззивника е наложена санкция за нарушаване нормата на чл.6, т.1 от ЗДП за това че паркирал МПС л.а. „Пежо“ с рег.№ В***ТХ в нарушение на ПЗ В27.

По делото е безспорно установено, че на датата посочена в АУАН и НП, на посоченото място, в зоната на действие на ПЗ В27 е бил паркиран посочения по-горе лек автомобил. В тази насока са показанията на св. И.

(очевидец), както и извадката от ГПОД видно от която действително на кръстовището на ул. „Оборище“ и бул. Сливница“ има поставен ПЗ В27 относим за движещите се по ул. „Оборище“ в посока към бул.

„Вл.Варненчик“. Не е спорно и това, че именно въззивникът е паркирал собствения си автомобил на това място, поради което и според съда допуснато нарушени на чл. 6, т.,1 от ЗДП е налице. За това нарушение (за неизпълнение на задължението за спазване на ПЗ) в случая АНО е наложил на въззивника наказание съобразно нормата на чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДП. Тази санкционна разпоредба обаче е неотносима към нарушение по чл.6, т.1 от ЗДП защото за нарушение на тази разпоредба е налице специална санкционна норма - чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДП. Съгласно посочената норма наказва се с глоба в размер 150лв. който не спазва предписанието на пътните знаци. Санкционната нормата на чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДП е относима за случаите на нарушения на Раздел ХIХ от ЗДП – чл. 94 и чл. 98 от ЗДП каквото не е нарушението за което е санкциониран въззивника.

И доколкото предвиденото в чл. 179, ал.1 ,т.5 от ЗДП наказание е значително по-високо от това предвидено в нормата на чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДП, с други думи касае се за по-тежко наказуемо нарушение, то за съда не съществува възможност да приложи закон за по-тежко наказуемо нарушение ако и да няма съществено изменение на обст. част, доколкото това би било в нарушение на правото на защита на въззивника. Такава възможност е налице само ако се касае за приложението на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение – чл.63, ал.7, т.1 ат ЗАНН. Настоящия случай обаче не е такъв.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е незаконосъобразно, същото е издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

По разноските.

С оглед крайния изход на делото съдът счете, че разноски на 4 въззивника се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1, от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК.

В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.. В тази насока са представените договор за правна защита и съдействие удостоверяващ плащане на посочената сума в брой на 30.09.2024год.. И като взе предвид, че договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско възнаграждение е под минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела определен в чл.

18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счете, че направеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар се явява неоснователно. Счете, че на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер – 300лв.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 551 от 18.07.2023год. на зам. кмета на Община Варна, с което на Г. В. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, кв. „М.“ ***, за нарушаване разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 20лв., на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДП ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Г. В. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, кв. „М.“ *** сума в размер на 300лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5