Присъда № 44 от 29.07.2021, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 44/29.07.2021 г. по НОХД № 1889/2021 г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу С. В. С. с ЕГН **********, с който той е обвинен в това, че за времето от 18,00 часа на 21.10.2020 г. до 09,00 часа на 22.10.2020 г. в гр. Бургас, в условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр. рибарски прът (въдица) с дължина в разгънато състояние 2,70 см. с надпис „TEAM DAIWA INTERLINE 902 MHFS“ на стойност 199,00 лева, 1 бр. машинка (макара), марка „CADENCE“ на стойност 138,00 лева, 1 бр. рибарски прът (въдица) с дължина в разгънато състояние 2,70 см. с надпис „TEAM DAIWA INTERLINE 902 MFS“ на стойност 199,00 лева, 1 бр. машинка (макара), марка „АТС VALIANT SW4000“ на стойност 138,00 лева, 1 бр. рибарски прът (въдица) с дължина в разгънато състояние 2,70 см. с надпис „SEAFOX INLINER“ на стойност 199,00 лева, 1 бр. машинка (макара), марка „SPITZE 4000 - С“ на стойност 138,00 лева и 3 броя хипроново влакно с дължина 150 м. всяко на обща стойност 75,00 лева, всички вещи на обща стойност 1086,00 лева от владението на Я. И. Г., без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

Пред съда производството по делото протече по общия ред. Въпреки, че беше редовно уведомен за съдебното заседание, в което приключи съдебното следствие, подсъдимият С. не се яви и не посочи уважителни причини за неявяването си, поради което и спрямо него производството протече по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК, като интересите му бяха защитавани от назначен служебен защитник.

По реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 НПК бяха приобщени обясненията му от досъдебното производство, дадени в присъствието на защитник, в които С. признава за извършеното деяние, схематично описва неговият механизъм и изразява съжаление.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че не следва да се кредитира двойната СПЕ, според която С. е невменяем, а следва да се даде приоритет на единичната СПЕ, според която към датата на извършване на деянието той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Посочва, че в други производства спрямо подсъдимия също са били назначавани психиатрични експертизи, като тяхното заключение също е било, че той е вменяем, което в комбинация с липсата на данни за хаотично поведение при извършване на процесното деяние, водят до извод за неправилност на заключението на двете вещи лица.

Поради тази причина прокурорът пледира за признаване на С. за виновен и налагането на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, както и за възлагане в негова тежест на сторените разноски.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. Х.К. – БАК заявява, че следва да се кредитира заключението на двойната СПЕ, според което нейният подзащитен е бил невменяем както към извършване на деянието, така и към настоящия момент. Счита, че това изключва неговата наказателна отговорност, поради което и пледира за пълното му оправдаване.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, 1 намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С. В. С. с ЕГН: ********** е роден на 08.02.1997 г. в гр. Бургас. Той е българин, български гражданин, неженен, неграмотен. До датата на инкриминираното деяние, подсъдимият С. е бил осъждан с общо 5 влезли в сила съдебни актове, само за престъпления против собствеността, като със Споразумение № 422/2016г. по НОХД № 3965/16 г. на PC-Бургас на подсъдимия е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което е било изтърпяно на 17.02.2017 г, а с Определение по ЧНД № 54/20 г. на PC-Бургас, в сила от 18.02.2020 г. му е било опредено и наложено едно общо наказание, в размер на най-тежкото измежду наложените по НОХД № 121/19 г., НОХД № 32/19 г. и НОХД № 4548/19 г. и трите по описа на PC-Бургас в размер на най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което е било изтърпяно на 08.09.2020 г.

Подсъдимият С. е с лека умствена изостаналост и страда от „Психични и поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други вещества.

Синдром на зависимост“ и „Параноидна шизофрения“. Той е бил няколкократно лекуван в ЦПЗ-Бургас, но не бил взет на учет там и състоянието му не се проследявало в лечебното заведение. Бил лекуван няколкократно и в Психиатричното отделение при СБАЛЛС-Затвора гр. Ловеч. От 25.08.2018 г. до 06.06.2018 г. е бил лекуван в ЦПЗ – Бургас с диагноза „Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми“, като с Решение на РСБургас бил преведен за задължително лечения в ДПБ-Царев брод за срок от 2 месеца.

Св. Я.Г. работил на канал за смяна на масла, който се намирал в гр. Бургас, ул.

„Чаталджа“, бензиностанция „Петрол“. В стая за отдих, която се намирала до канала, той съхранявал 1 бр. рибарски прът (въдица) с 3 дължина в разгънато състояние 2,70 см. с надпис „TEAM DAIWA INTERLINE 902 MHFS“, 1 бр. машинка (макара), марка „CADENCE“, 1 бр. рибарски прът (въдица) с дължина в разгънато състояние 2,70 см. с надпис „TEAM DAIWA INTERLINE 902 MFS“, 1 бр. машинка (макара), марка „АТС VALIANT SW4000“, 1 бр. рибарски прът (въдица) с дължина в разгънато състояние 2,70 см. с надпис „SEAFOX INLINER“, 1бр. машинка (макара), марка „SPITZE 4000 - С“ и 3 броя хипроново влакно с дължина 150 м.

За времето от 18,00 часа на 21.10.2020 г. до 09,00 часа на 22.10.2020 г. подс. С. отишъл до горепосочения канал. Подсъдимият видял, че прозорецът на помещението, в което се намирали гореописаните вещи бил с решетка, но самият прозорец не бил затворен.

Пресегнал през отвора и извадил навън описаните по-горе рибарски принадлежности, след което напуснал територията на бензиностанцията, като взел отнетите вещи и ги занесъл в дома си. На 22.10.2020 г., около 09,00 ч., св. Г. установил, че била извършена кражба на посочените вещи и сигнализирал органите на 01 РУ при ОДМВР Бургас.

След проведените ОИМ било установено, че вещите са били взети от подс. С.. Св. С.

- служител на 01 РУ при ОДМВР Бургас провел беседа и снел сведение от С., в които той си признал за извършеното деяние и посочил механизма на извършването му. Подсъдимият предал доброволно всички инкриминирани вещи, за което бил съставен протокол.

Впоследствие вещите били върнати на Г. срещу разписка.

2

За случая било образувано досъдебно производство и била назначена съдебнооценителна експертиза, която излязла със заключение, че общата стойност на отнетите вещи е 1086,00 лева. Била назначена и съдебно-психиатрична експертиза на С., която стигнала до заключение, че той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към датата на деянието, а психическото му състояние не е пречка за участие в наказателния процес.

Подсъдимият С. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит в присъствието на защитник признал за извършеното.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по производство доказателства, а именно:

От гласните доказателства: показанията на свидетеля Я.Г. (л. 143 гръб от съдебното следствие), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 17 от ДП) и от приобщените по реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 НПК обяснения на подсъдимия С.С. от досъдебното производство (л. 49 от ДП).

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 22-23 от съдебното производство); протокол за доброволно предаване (л. 11 от ДП); разписка (л. 12 от ДП) справка от ГД„ИН“ (л. 37 от ДП); копия от медицински документи (л. 38-41 от ДП) и справка от ЦПЗ-Бургас (л. 42 от ДП).

От експертизите: двойна съдебно психиатрична експертиза (л. 81-99 от съдебното производство), включително и от отговорите на вещите лица в съдебно заседание (л. 106-107 от съдебното производство) и съдебно оценителна експертиза (л. 21-23 от съдебното производство).

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Г., доколкото ги намира за логични, последователни и кореспондиращи с останалия материал.

Съдът обаче не кредитира показанията на св. С. - полицейски служител при 01 РУБургас, преразказващ информация, получена от подсъдимия при т.нар.

„оперативна/разузнавателна беседа“. Съдът счита, че независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени 3 версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „* vs. Bulgaria”).

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем в присъствието на защитник. Действително обясненията имат двойствена природа – на доказателствено средство и на основно средство за осъществяване на защитата на обвиняемия, поради което и подлежат на внимателна проверка и оценка. В случая обаче обясненията на С. хармонират с останалия, кредитиран доказателствен материал, поради което и съдът няма причина да не им се довери, като изрично прави уговорката, че отчита психическото състояние на подсъдимия.

Съдът кредитира и всички приложени по делото писмени доказателства, доколкото счита, че те приобщени/изготвени по предвидения в НПК ред, не са оспорени от страните и кореспондират с останалия доказателствен материал.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице, по изготвената СОЕ, която намира за пълна, обоснована и безпротиворечива. Страните също по никакъв начин не са възразили срещи експертното заключение, поради което и съдът не счита, че следва да излага допълнителни мотиви за цененето му.

Основният спор по делото е съсредоточен около това, кое от двете заключения по изготвените СПЕ да се цени. Това е така, доколкото по делото е налична единична СПЕ от вещото лице Г., според която подсъдимият е бил вменяем към датата на инкриминираното деяние, и двойна СПЕ на вещите лица Г. и Т., чието заключение е корено противоположно.

Настоящият състав, след като се запозна подробно с двете заключения и изслуша непосредствено вещите лица, стига до извод, че следва да се даде приоритет на двойна СПЕ, поради следните причини.

На първо място съдът следва изрично да посочи, че експертизата е приобщена още преди провеждане на разпоредителното заседание и това е така, доколкото правилният отговор на някои от въпросите, които подлежат на обсъждане в това заседание (за спиране на съдебното или за прекратяване на наказателното производство, както и относно подходящата МНО) изискват експертни знания (по аргумент от чл. 144, ал. 2, т. 3 и т. 4 НПК). Въпросът за психичното състояние на подсъдимия е от такова естество, че неговото изясняване е безусловно необходимо, преди въобще да се пристъпи към разглеждане на делото по същество, доколкото това предопределя и дали делото ще трябва протече по общия ред (ако лицето не може да формира правновалидна воля то и евентуални изявления в посока приключване на делото със споразумение или съкратено съдебно следствие, няма как да се ценят от съда), дали производството следва да се прекрати или пък спре. По мнение на съда обаче това по никакъв начин не следва да се счита за съществено нарушение, от една страна предвид спецификата на казуса, а от друга предвид обстоятелството, че експертното заключение е приобщено в хода на открито съдебно заседание, в присъствието на страните, които не само са имали възможност, но и активно са задавали въпроси на вещите лица и са имали възможността да вземат становище по правилността на експертизата, включително и да направят исканията, бележките и възраженията си по заключението – т.е. в пълнота е спазен принципът за състезателност (Решение № 1079 от 28.10.2015 по ВЧНД 2296/2015 на СГС). Дори да се приеме, че е било допуснато нарушение с приобщаване на експертизата 4 извън съдебното следствие, то неправилно е да се счита, че това нарушение е съществено, доколкото по никакъв начин не е довело до ограничаване на процесуалните права на страните (те са имали възможност да задават въпроси на вещите лица, да ангажират „контра“ доказателства, да оспорят правилността на заключението, а и оправдателната присъда е „санира“ всички евентуални нарушения на правата на подсъдимия и неговия защитник), нито пък е нарушен принципът за непосредствено събиране на доказателствата от решаващия съд. Да се възприеме, че в хипотеза като настоящата - след като вещите лица вече са защитили заключението си в открито съдебно заседание, в присъствието на страните и то е било прието от съда, то чисто формално същото заключение следва да бъде още веднъж приобщено в хода на съдебното следствие, по мнение на настоящия състав следва да се приравни на проявна форма на висш формализъм, който по никакъв начин не би способствал за правилното решаване на казуса, нито в по-голяма степен би обезпечил правата на страните. Именно поради това настоящият състав не съзира процесуална пречка да ползва заключението на вещите лица по двойната СПЕ, дадено при обсъждане на въпросите по чл. 248 НПК.

Разпечатката съдържа 36 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34be957c-1e1f-410a-a89a-45d79df6f558