Определение № 1702 от 22.05.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1424/2026
- Вид
- Определение № 1702
- Подписан
- 22.05.2026
- В сила
- 22.05.2026
- Състав
- Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова
Цитирани разпоредби
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262 ал.2 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 296, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.376 · Граждански процесуален кодекс
- чл.376 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.327, ал.1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1702 гр. София, 22.05.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501424 по описа за 2026 година
Производството е с правно основание чл.262 ал.2 т.1 вр.чл.376 ал.3 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „ПЕЛЕТ ФОР Ю“ ЕООД, чрез адв. Г. от САК срещу разпореждане № 86/02.02.2026г. постановено по т.д. № 220/2025г. по описа на СОС, V първоинстанционен търговски състав, с което е върната обратно въззивна жалба против решение № 8/14.01.2026г. постановено по т.д.№ 220/2025г. по описа на СОС V т.състав като просрочена.
Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 20.02.2026г.
Частната жалба е депозирана на 27.02.2026г. чрез ЕПЕП и следователно същата е в рамките на предвидения преклузивен срок. Същата е бланкетна – не съдържа релевирани оплаквания.
Ответникът по ч.ж. оспорва същата като посочва, че жалбата е абсолютно неоснователна, като е изцяло бланкетна и подадена с цел да бъде отложено издаването на изпълнителен лист.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.
С решение № 8/14.01.2026г. постановено по т.д.№ 220/2025г. по описа на СОС V т.състав, са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД, като „ПЕЛЕТ ФОР Ю” ЕООД, ЕИК 207100845 е осъден да заплати на „МУЛТИ ЛЕС“ ЕООД ЕИК 206285469 сумата в размер на 62 449,20 лева с ДДС, с равностойност на 31 929,77 евро, представляваща цена на доставени, но неплатени стоки – технологична дървесина от бял бор, дължима по две фактури с №№ 554/14.11.2023г. и 548/06.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2025г. – датата на предявяване 1 на настоящите искове до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер на 9 249,44 лева с равностойност на 4 729,16 евро.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „ПЕЛЕТ ФОР Ю” ЕООД, ЕИК 207100845, чрез адв. А. Г. от САК вх. № 1053/02.02.2026 г. по описа на СОС.
Настоящото съдебно производство е протекло по реда на чл.376 ГПК, като е изготвен доклад, съгласно който ще бъде проведено само закрито заседание. С определение от 12.12.2025г. съдът е определил датата 14.01.2026г., на която ще бъде обявено решението, от която дата ще започне да тече двуседмичният срок за обжалване на същото. Препис от определението е връчен на ответното дружество на 19.12.2025г. чрез негов служител, а именно Г. Б., на когото е връчен и препис от исковата молба и от определението от 14.11.2025г, както и от самото решение, връчено на 20.01.2026г.
Съответно решението постановено от СОС подлежи на обжалване по реда на чл.376, ал.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.259, ал.1 от ГПК, срокът за въззивно обжалване е двуседмичен, считано от датата на връчване на първоинстанционното решение на страната. В настоящата хипотеза и предвид датата, на която съдът е обявил, че ще постанови решението си – 14.01.2026г. този срок изтича на 28.01.2026г. вкл. В тази връзка първоинстанционното съдебно решение влиза в законна сила на 29.01.2026г.
Въззивната жалба на „ПЕЛЕТ ФОР Ю“ ЕООД, е подадена на 01.02.2026г., т.е. след изтичането на законоустановения срок за обжалване на първоинстанционното съдебно решение, поради което е била върната обратно.
Настоящата съдебна инстанция констатира, че въззивната жалба поддържа висящност на спора, само ако е спазено условието по чл. 259, ал. 1 ГПК – да е подадена пред решаващия съд в двуседмичен срок от връчване на решението. В случая се установява, че първоинстанционното решение е постановено в производство по чл. 376 ГПК (закрито заседание). Съгласно чл. 376, ал. 3 ГПК обявената от съда дата на произнасяне поставя и началото на срока за обжалване, освен ако тази дата не е била спазена. Ответникът по иска е уведомен за определената дата на 19.12.2025 г. В случая се установява решението да е постановено на предварително обявената дата – 14.01.2026 г. (сряда). При отчитане правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК законоустановеният срок за обжалването му изтича на 28.01.2026 г. Не се установява до тази дата да е постъпила въззивна жалба. Такава е депозирана на 01.02.2026г.
Нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК повелява, че процесуално действие, извършено след като установеният срок е изтекъл, не се взема предвид. Самата норма на чл. 296, т. 2 ГПК отдава значение на факта дали актът е обжалван своевременно. Просроченото процесуално действие подлежи на зачитане едва при установена от съд обективно възникнала пречка при съблюдаване на срока (чл. 64, ал. 2 ГПК). Доводи в тази насока изобщо няма наведени.
Следователно: не разглеждането на делото реда на Глава 32 ГПК е довело до пропускане на срока за обжалване, а бездействието на страната, съответно на нейния пълномощник.
2
В определение № 277 от 01.07.2016 г. по ч.т.д. № 1354/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о. е прието, че връчването, извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната, чрез друго лице по чл. 46 ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да го извърши наново, какъвто не е настоящият случай. Видно от мотивите на това определение, както и определение № 137 от 14.03.2016 г. по ч.т.д. № 45/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. законодателната идея за същността на съдебния адрес като лице и място за връчване на съобщенията, различни от адреса на управление на търговеца, е намерила израз в разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК, която урежда процесуалното право на страната да посочи в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията. В настоящия случай събщението е връчено на посочения от страната адрес, тъй като до депозиране на въззивната жалба няма изрично посочен съдебен адрес или процесуален представител за ответника-жалбоподател. При това съдът правилно е връчил всички призовки по седалище и адрес на управление./така и определение № 299 от 30.07.2020 Г. ПО Ч. Т. Д. № 848/2020 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/
С оглед горното разпореждането е правилно по същество, и като такова същото следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 86/02.02.2026г. постановено по т.д. № 220/2025г. по описа на СОС, V първоинстанционен търговски състав, с което е върната обратно въззивна жалба против решение № 8/14.01.2026г. постановено по т.д.№ 220/2025г. по описа на СОС V т.състав, като просрочена.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението с касационна частна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3