Решение № 103 от 29.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Варна, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20233110204663 по описа за 2023 година Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Н. В. У. – законен представител на „Монолит – 2013 АД“, ЕГН ***, против Електронен фиш серия К № 7417841, с който за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50.00 лв. на основание чл. 189 ал.4, вр. чл. 182, ал.1 т.2 от ЗДП.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. С жалбата въззивната страна иска отмяна на Електронния фиш. В него нямало доказателства за мястото и времето на извършване на нарушението, нито в коя посока се е движело процесното МПС. Не била спазена процедурата за заснемане и установяване на нарушението, техническото средство не било годно. Н е бил спазен толеранса от 3% или 3км.час на всеки 100км.час. В съдебно заседание, редовно призована, въззивната страна не се явява, представлява се от адв. А., която поддържа жалбата. Не оспорва нарушението по същество, а твърди, че е опорочена процедурата за установяване на нарушението , тъй като липсвало изготвена снимка на мястото на разполагане на техническото средство.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

1

Становище за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски изразява в писмени бележки.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM S1 с № 120 ccda и бил издаден обжалваният ЕФ. ЕФ е съставен от ОД на МВР - Варна, за това, че на 25.04.2023г. в 18.49часа в обл.

Варна, общ. Аксаково, гр. Аксаково път II – 29 на 5 км. при ограничение на скоростта от 50 км/ч, е било констатирано, че т.а. „Нисан Навара“, с рег. № В 1117 НР, собственост на „Монолит -2013“ АД чиито законен представител е въззивника Н. У., е бил управляван със скорост 64км. в час. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – материалите по АНП, вкл. разпечатка от техническото средство, удостоверение за одобрен тип, ведно с приложения, протокол за метрологична проверка на АТСС, докладна записка, справка за нарушителводач, ЕФ сер. К № 7417841. Доказателствата са достатъчни за изясняване на фактическата обстановка и не се налага събирането на други такива.

Съдът не споделя възраженията на въззивника в жалбата относно техническото средство и използването му, тъй като видно от приложеното по делото удостоверение, то е одобрен тип и видно от приложения протокол за проверка, е преминало периодичен метрологичен контрол. Съставен е и протокол за използването на АТСС. Поради това са налице всички предпоставки, измерените с него стойности на скоростта на процесния автомобил да бъдат кредитирани като изцяло достоверни. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Възраженията на жалбоподателя за нарушена процедура по издаване на ЕФ са несъстоятелни. Административно - наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В ЕФ са посочени структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер 2 на МПС, собственикът на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира дата на съставяне. Следва да бъде съобразено естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че електронният фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието и не е налице допуснато съществено нарушение при издаването му. Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника във връзка с неописване на посоката на движение на процесното МПС. Посоката на движение не е обстоятелство, относимо към съставомерните признаци и не е от значение за определяне на наказанието, поради което не се дължи описването и в ЕФ. В която и посока да се е движил въззивника не е от значение за тежестта на конкретното нарушение, същото е с формален характер и се изразява в превишаването на допустимата скорост. Правилно е приложен и материалният закон. На кадрите от снимковия материал, се наблюдава ясно МПС, „Нисан“ с рег. № В 1711 НР, индивидуализирано в електронния фиш.

Вижда се, че същото е отчетено да се движи със скорост 67 км/ч., приближавайки се към техническото средство, на място, където е позволено движение със скорост до 50 км/ч. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно доказателствено средство в административно наказателния процес. G P S координатите на мястото на нарушението са посочени на снимковия материал и става ясно, къде точно е извършено, а именно – в гр.

3

Аксаково. Няма по - точно описание от това чрез GPS – координати. Мястото, което индивидуализират тези координати следва да се приеме за ноторен факт, той като тази информация е общодостъпна за всички лица чрез интернет мрежата. Става ясно и че разрешената скорост е 50 км.ч, като същата е отразена в протокола за използване на АТСС от 25.04.23г. С оглед този протокол и отразените в него данни, не са налице основания да се приеме, че не е спазена Наредба № 8121з-532 от 12.05.15г. и съдът приема за несъстоятелни тези възражения в жалбата. А дори и да бе нарушена Наредбата, то спазването й не е част от процедурата по налагане на административно наказание. Неспазването на наредбата може да се разглежда единствено във връзка с годността на доказателствата, събрани чрез АТСС.

Не се спори по делото, че именно Н. В. У. е законен представител на собственика на процесното МПС. ЕФ е издаден срещу представляващия дружеството собственик в съответствие с чл.188 ал.2 от ЗДвП. Чл.189 ал.5 предвижда анулиране на ЕФ, ако в 14 дневен срок собственикът посочи лицето, на което е предоставил автомобила. Въззивната страна не е посочила в 14 дневен срок друго лице да е управлявало автомобила. Правилно деянието е квалифицирано като нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и е наложено наказание по чл. 182 ал.4 вр. ал.1 т. 2 ЗДвП, тъй като след редукция на отчетената скорост с оглед нормативно допустимата грешка, се налага изводът, че скоростта е била превишена с 14 км.ч.

Съдът не споделя становището, че е била нарушена процедурата по установяване на нарушението, доколкото по административното производство не е приложена снимка на разположението на техническото средство. Съдът намира, че дори да се приеме, че е било допуснато процесуално нарушение, то същото не е съществено.

Наложеното наказание е справедливо, тъй като е в размер, който е императивно предвиден в чл. 182 ал.4 вр. ал.1 т. 2 ЗДвП.

Предвид горното ЕФ следва да бъде потвърден и в полза на ОД на МВР – Варна да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, съдът намира, че същото следва да е в минимален размер от 80.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 7 417841/ 10.05.23г. на ОД на МВР – Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДвП на Н. В. У. е наложено наказание глоба в размер на 50.00лв.

ОСЪЖДА Н. В. У. ЕГН *** да заплати в полза на ОД на МВР – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС Варна в четИ.десетдневен срок от получаване на съобщенията, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5