Решение № 13548 от 21.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13548

Варна, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - X състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН административно дело № 20267050702944 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството е образувано по жалбата на С. М. Д., чрез адв. Л. А. М., ВАК срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 3117154/12.09.2026г. издадена от мл. автоконтрольор към РУ Тутракан, ОД МВР Силистра, упълномощен със заповед № 342з-607/22.05.2025г. на директора на ОД МВР Силистра.

Жалбоподателят оспорва заповедта и релевира доводи, че собственик на МПС, за управлението на което му е издадена ЗППАМ е на неговият работодател и че не е имал възможност да узнае, че МПС не е регистрирано. Счита, че не са били налице материалноправните предпоставки за издаването на заповедта, че е налице противоречие между фактическото и правно основание, че съдържа противоречиви мотиви и че е издадена в несъответствие с целта на закона и е несъразмерна. Моли за отмяна на заповедта.

Ответната страна, мл. автоконтрольор към РУ Тутракан, ОД МВР Силистра, упълномощен със заповед № 342з-607/22.05.2025г. на директора на ОД МВР Силистра не изразява становище по жалбата.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗППАМ № GPAM 3117154/12.09.2026г. е издадена от мл. автоконтрольор към РУ Тутракан, ОД МВР Силистра, упълномощен със заповед № 342з-607/22.05.2025г. на директора на ОД МВР Силистра на С. М. Д. на следните констатации: в град Тутракан, ул. ****** управлява лек автомобил Рено с рег. № [рег. номер] собственост на М. М. С. с предстоящ собственик „С. Г. К-к“ ЕООД, като автомобилът е с прекратена регистрация по договор за покупко-продажба от 28.08.2026г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Договорът за покупко-продажба на ППС е от 26.06.2026г. Нарушението е [жк], ал.1, т.1 от ЗДвП.

Направен е извод, че са налице материалните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по отношение на С. М. Д. по чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.“ При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на издадения индивидуален административен акт, и пред надлежния да я разгледа съдебен орган, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при упражняване на предоставените му съгласно заповедта за упълномощаване правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа реквизити изискуеми от разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл.22 от ЗАНН, поради което е валиден и годен за съдебна проверка.

Не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършването на проверка на водач управляващ пътно превозно средство.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.59, ал.2 от АПК. В актът са изложени мотиви, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение - касае се за фактически обстоятелства, установени в хода на административнонаказателната проверка, възприети от органа при произнасянето му.

Фактите установени от административния орган се констатират от приложените към административната преписка доказателства, поради което съдът ги възприема.

Спорът се свежда до това: законосъобразно ли е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗППАМ № GPAM 3117154/12.09.2026г. е издадена от мл. автоконтрольор към РУ Тутракан, ОД МВР Силистра, упълномощен със заповед № 342з-607/22.05.2025г. на директора на ОД МВР Силистра, с която по отношение на С. М. Д. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.“, при условие, че г-н Д. не е собственик на МПС, че собственикът на МПС, който не е изпълнил задължението си да пререгистрира МПС след покупката му, към момента на проверката е работодател на г-н Д. и че МПС към момента на проверката е с регистрационни номера?

За да отговори на този спорен въпрос, съдът съобрази разпоредбата на чл.171, т.1, б.3) гг) от ЗДвП, съгласно която принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС" се налага на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца.

Съгласно чл.175, ал.3 от ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“

От анализът на последната цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа две хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на административния орган да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Една от предвидените в разпоредбата на чл.171, т.1, б.3) гг) от ЗДвП вр. чл.175, ал.3 от ЗДвП хипотези за налагане на ПАМ е на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Тези факти са констатирани от административния орган в оспорената заповед. Установено е също, че г-н Д. не е собственик на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

От представените в административната преписка доказателства се констатира, че МПС е с прекратена регистрация от 28.08.2026г., поради липса на пререгистрация след продажба по договор за покупко-продажба на ППС от 26.06.2026г. Съгласно съдържанието на договорът за покупко-продажба на ППС от 26.06.2026г. купувач на ППС е „С. г. К-К“ ЕООД, следователно дружеството е имало задължение да извърши пререгистрацията на ППС.

Към жалбата е приложен трудов договор между г-н Д. и „С. г. К-К“ ЕООД от 15.05.2024г.

От данните по ЗППАМ се налага извод, че МПС е било с регистрационни номера и е било във владение на дружеството, което го е предоставило за управление на своя работник, поради което на г-н Д. не е имало как да му стане известно, че МПС е с прекратена регистрация.

Не е предвидена възможност за проверка в регистър, който да е публично достъпен и който да съдържа данни за МПС с прекратена регистрация, поради това не следва водачът на МПС, който не е негов собственик да носи отговорност, за действията на собственика на МПС довели до прекратяването на регистрацията му, особено в случай като разглеждания, когато водачът на МПС е работник по трудово правоотношение със собственикът на МПС.

От една страна, при спазване на чл.70, ал.1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагането на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.3)гг) от ЗДвП вр. чл.175, ал.3 от ЗДвП, т.е. към момента на издаването на заповедта за прилагане на ПАМ са били налице материалноправните предпоставки за издаването й – г-н Д. е управлявал МПС, което е било със служебно прекратена регистрацията. В този аспект следва да се посочи, че съгласно нормативната уредба административния орган действа при условията на обвързана компетентност и при наличието на фактическият състав е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ с предвиденото в ЗДвП съдържание.

От друга страна, в предвидените изпълнителни деяния по чл.171, т.1, б.3)гг) от ЗДвП вр. чл.175, ал.3 от ЗДвП подлежат на установяване факти, които могат да бъдат обективно възприети от контролния орган – прекратена служебно регистрация на МПС, но тези факти не могат да бъдат проверени от водачите на МПС, преди проверката на контролния орган. Когато не са собственици на МПС и не са членове на семействата на собствениците на МПС, за лицата управляващи чуждото МПС не е предвидена възможност да извършат проверка за неговата регистрация. Нормативната уредба не е прецизирана, като мярката по чл.171, т.1, б.3)гг) от ЗДвП вр. чл.175, ал.3 от ЗДвП се налага на водач, който не е в състояние да провери дали автомобилът е дерегистриран, във всички случаи на управление на нерегистриран автомобил, без да са обсъдени и взети предвид фактите, свързани с липсата на регистрация и субективното отношение на водача към тях. Това важи с особена сила в настоящия случай, в който водачът не е собственик на управлявания от него автомобил и при условие, че МПС не е било със свалени номера и е било собственост на работодателя на г-н Д., като при управлението на посоченото МПС г-н Д. е осъществявал трудовите си функции. Предвид това приложената ПАМ се явява непропорционална на общите и специалните цели на административната принуда, доколкото лишава правоспособен водач от възможността законосъобразно да управлява не само автомобила с прекратена и впоследствие възстановена регистрация, но и други автомобили.

Предвидената ПАМ, при факти, като констатираните се явява несъразмерна и накърняваща в по-голяма степен от необходимото конституционните права на гражданите, като напр. правото на труд, поради което жалбата се явява основателна и обжалваната заповед следва да бъде отменена.

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по оспорването по жалбата на С. М. Д., чрез адв. Л. А. М., ВАК, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 3117154/12.09.2026г. издадена от мл. автоконтрольор към РУ Тутракан, ОД МВР Силистра, упълномощен със заповед № 342з-607/22.05.2025г. на директора на ОД МВР Силистра.

Решението e окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�