Определение № 3803 от 29.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3803 гр. София, 29.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Частно касационно гражданско дело № 20238003104571 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Р. И. срещу определение № 2525 от 18.09.2023 г., постановено по ч. гр.д. № 2769/2023 г. на ВКС, II-ро г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 6817/23.01.2023 г., подадена от И. Р. И., чрез пълномощника адвокат С. Л., срещу разпореждане № 979/12.01.2023г. по гр. д. № 16854/2020 г. на Районен съд - Пловдив.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното :

Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :

Производството по гр.д. № 2769/2023Г. на ВКС, второ г.о. е образувано по частна жалба на И. Р. И. срещу разпореждане № 979/12.01.2023г. по гр. д. № 16854/2020 г. на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без движение подадената от него молба за отмяна по чл.303 ГПК на решение № 412/09.02.2022г., постановено по същото дело, като са дадени указания за внасяне на държавна такса и вписване на молбата.

За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че обжалваното определение не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК - не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не попада в 1 изрично посочените от закона случаи. Посочено е, че производството по подадената от И. И. молба за отмяна по чл.303 ГПК на решение № 412/09.02.2022г. е приключило с влязло в сила разпореждане, с което молбата за отмяна е върната като процесуално недопустима. В производството по подадената частна жалба срещу същото разпореждане е постановено окончателно определение на ВКС, І г.о., с което е прието, че молбата за отмяна е върната законосъобразно. Процесуалните действия на съда и страните във връзка с даването и изпълнението на указанията за отстраняване нередовностите на молбата за отмяна са включени в предмета на проверка в това приключило производство.

Настоящият състав на ВКС, I- во г.о. изцяло споделя приетото от състава на ВКС в обжалваното определение.

На обжалване подлежат определенията, посочени в чл. 274, ал.1 ГПК – ако преграждат по-нататъшното развитие на делото или ако законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване. Определението, постановено от първоинстанционния съд, с което е оставена без движение постъпила молба за отмяна и са дадени указания за отстраняване нередовностите й, не подлежи на обжалване, защото не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, като и няма изрична законова разпоредба, регламентираща обжалваемостта му.

В частната жалба са наведени доводи, че първо е приключило производството по частната жалба против разпореждането за връщане на молбата за отмяна, въпреки че тази частна жалба е насочена срещу акт, постановен след разпореждането за оставяне без движение на молбата по чл.

303 ГПК. Тези доводи са неотносими към настоящия спор, в който на преценка подлежи допустимостта на частната жалба против разпореждане № 979/12.01.2023г.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че с обжалваното определение съставът на ВКС не се е произнесъл по искането за институционален контрол върху разпореждане № 28449/12.12.2023г., с което е разпоредено връчване на препис от решението на районния съд за допускане на съдебна делба и е указано, че подлежи на обжалване, като се поддържа, че това действие на районния съд не е обсъдено и разпореждането не е отменено. Задължение на съда е да се произнесе по частната жалба, с която е сезиран, а в случая в частната жалба изрично е посочено, че е против разпореждане № 979/12.01.2023г. по гр. д. № 16854/2020 г. на Районен съд – Пловдив и се иска отмяната му. Именно по така очертания от самия жалбоподател предмет на спора се е произнесъл съставът на ВКС, като е приел, че частната жалба е недопустима. Съдът не е дължал произнасяне по поставените в частната жалба въпроси относно други актове на съда, постановени по делото, касаещи обжалване на решението по допускане на делбата и направеното общо искане до съда да се произнесе по издадените по делото разпореждания, с които според жалбоподателя е опорочено делото.

Дали това решение е влязло в сила или не и съответно дали подлежи на въззивно обжалване, са все въпроси, по които се дължи произнасяне от администриращия жалбата съд по повод допустимостта на подадената 2 въззивна жалба против решението, постановено във фазата по допускане на делбата, но не и в настоящето производство, което е с различен предмет, който не включва преценка на тази допустимост.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о., ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2525 от 18.09.2023 г., постановено по ч. гр.д. № 2769/2023 г. на ВКС, II-ро г.о.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3