Решение № 257 от 15.04.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Благоевград, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20251210102564 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Е. Г. У., ЕГН **********, с постоянен , чрез адв. Д. Г., вписан в АК – Ловеч, с № 1900017355, служебен адрес: гр. Т, срещу „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С. Р. Я.и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от И.М. Ш. - Управител.

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена недействителността на Договор за потребителски кредит № 3102139/29.12.2024 г., сключен между Е. Г. У., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С. Р.в Я. поради неточно посочено в него ГПР.

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на Договор за поръчителство от 29.12.2024 г. сключен между Е. Г. У., ЕГН ********** и „Ай тръст“ ЕООД, поради противоречието му с добрите нрави. Претендират се сторените разноски.

Твърди се, че на 29.12.2024 г. между Е. Г. У. и „Кредисимо" ЕАД е сключен договор за паричен заем № 3102139, като страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1750,00 лева, при следните условия: лихвен процент - 34.65%, годишен процент на разходите (ГПР) - 40.72%, срок на погасяване - 9 месеца, обща сума за връщане - 2,017.23 лв. Навежда се, че за да бъде отпуснат кредита, ищецът е трябвало да предостави обезпечение, което съгласно пар. 17 от Общите условия - банкова гаранция или 1 поръчителство. Навежда се, че в процесния случай едновременно със сключването на договора за заем ищецът е сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с посочено от Кредитора дружество - „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 1,009.47 лв. Твърди се, че доколкото възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР по договора за кредит, то процесният договор за кредит е недействителен поради неточно посочено ГПР, а договорът за поръчителство - нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Счита се, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството - гарант, което задължение възниква непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума и което задължение има определен размер, без да се отчита дали страната кредитополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, представлява уговорка, която нарушава добрите нрави. С оглед изложеното се твърди, че Договора за заем е нищожен, като се излагат съображения в тази насока. Сочи се още, че поръчителят „Ай Тръст" ЕООД е дружество, чийто капитал е собственост на дружеството - кредитор, а именно „Кредисимо" ЕАД, съгласно справка от ТР, поради което възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит. Твърди се, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено като услуга в полза на заемодателя, която в случая е задължително условие за отпускане на заема. Счита се, че възнаграждението за гаранта всъщност представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага се, че включването на възнаграждението за гаранция в размер 1,009.47 лева в ГПР ще доведе до ГПР, който ще надхвърли законоустановения такъв, а именно същият би бил в размер 170.96%, в пъти по- висок от предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

По отношение нищожност на Договора за предоставяне на поръчителство се счита, че същият е нищожен, като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като с него се нарушава принципът на добросъветност, справедливост и еквиталентността на престациите. Сочи се, че възнаграждението в общ размер от 1,009.47 лв. се дължи без насрещна престация. Посочва се, че в процесния случай, съгласно чл. 8, ал.

5 от Договора за предоставяне на поръчителство, възнаграждението се дължи не на ответното дружество, а на „Кредисимо“ ЕАД - дружеството-майка и заемодател, което на практика води единствено до увеличаване на дължимата сума по заема. Счита се, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството - поръчител, което задължение възниква непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума и което задължение има определен размер, без да се отчита дали страната заемополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, представлява уговорка, която нарушава добрите 2 нрави.

С Разпореждане № 4015/18.11.2025 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответниците с указание, че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Препис от исковата молба е изпратен на ответниците и връчен чрез ССЕВ на 24.11.2025 година. В указания от съда едномесечен срок на 22.12.2025г. ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е депозирало писмен отговор, с който не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит и договора за поръчителство. Не се оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на Ай Тръст ЕОАОД не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.

Иска се от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Претендират се и сторените в производството разноски. В условията на евентуалност, в случай, че съда приеме, че за процесуалния представител на ищеца са дължими разноски, се прави възражение за прекомерност.

Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит № 3102139/29.12.2024г., (договора за кредит) между ищецът, като кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД. (Кредисимо), като кредитодател, за сумата от 1750 лева, при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 34,65 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 40,72%. Не се оспорва и сключването на договора за предоставяне на поръчителство от 29.12.2024 година между „Ай Тръст“ ЕООД и Е. Г. У..

Оспорва се твърдението на ищеца, че процесния договор за кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗП във вр. с чл.

19, ал. 4 ЗПК.

Не се оспорва твърдението, че при изчисление на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на Ай Тръст ЕООД не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, тъй като не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

На следващо място се сочи, че „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. Сочи се, че „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя Ай Тръст, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Твърди се, че възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит 3 от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Оспорва се, че за ищецът било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Сочи се, че съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита, като видовете обезпечение, които „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател приема са посочени в цитираната разпоредба и те са (1) банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител. Сочи се, че кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му. Сочи се, че в чл. 4, ал. 1 от договора за кредит във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит се регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит. Твърди се, че договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит, като няма задължително условие кредитът да е обезпечен. Не на последно място се сочи, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „Кредисимо“ ЕАД. Т.е. сочи се, че клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент в насока на твърдението ни, че предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита.

Твърди се, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, но въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност; служители, информационни системи и правила на дейност. В този смисъл се посочва, че „Кредисимо“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия.

Сочи се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Излага се, че по силата на договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищцата) възложените от нея действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с нея за изпълнението на всички нейни задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита.Счита се, че вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на 4 поръчителство възникват в полза на ,Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД, като „Кредисимо“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД. На следващо място се счита, че дори и да бъдат споделени доводите на насрещната страна за свързаност на двете дружества - ответници по производството и наличие на скрито обогатяване, на ответника, то това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД. Сочи се, че това е така, тъй като сам по себе си договорът за поръчителство, по силата на който другият ответник „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил по отношение на ответника да отговаря за задължението на ищеца по договор за потребителски кредит поражда за ищеца единствено права и поставя същия в по-благоприятно положение, отколкото би бил, ако същият не беше сключен. Сочи се, че чрез договора за поръчителство е повишена кредитоспособността на ищеца и същият е получил кредит, който иначе не би му бил отпуснат. При изпълнение от страна на поръчителя по отношение на ответника, ищецът ще дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя (главница и лихва), като задължението му няма да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание, различно от договора за потребителски кредит. В този смисъл се прима, че единствено уговорката за заплащане на възнаграждение за услугите на ,Ай Тръст“ ЕООД противоречи на закона и добрите нрави, съответно само тя следва да бъде обявена за недействителна, без да е това да доведе до нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. С оглед на изложеното се твърди, че договора за кредит е действителен и предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.