Решение № 2202 от 09.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2202 гр. Бургас, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20242120108044 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, със седалище гр. София, против Я. Я. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 4 079.09 лв. - главница по Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № *** от 28.06.2021г., дължима главница за периода от 02.12.2022 г. до 05.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до пълното погасяване на, ведно със законна лихва върху нея за периода от 14.12.2023 г. до изплащане на вземането; 625.01 лв. - възнаградителна лихва за периода от 02.12.2022 г. до 26.09.2023 г.; 981.22 лв. - мораторна лихва за периода от 02.12.2022 г. до 05.12.2023г., които вземания са предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 7586/2023г. по описа на Районен съд Бургас.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на 28.06.2021 г. Я. Д. сключил с „Юробанк България“ АД Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № ***. Съгласно него банката се е задължила да предостави на картодържателя Я. Д. револриващ потребителски кредит под формата на кредитен лимит, който се ползва за извършване на платежни операции („Трансакции") с персонална кредитна карта Mastercard Standart, издадена на Картодържателя на основна карта, както и с 1 допълнителна кредитна карта.

Разрешеният кредитен лимит към датата на сключване на договора (28.06.2021 г.) бил в размер на 4 200 лв. Средствата по този разрешен кредитен лимит се ползвали за извършване на трансакции посредством картата, както и за заплащане на дължимите такси, комисиони и други разходи, свързани с използване на картата. За изполването на кредитния лимит, Я. Д. се задължил да заплаща лихва, която се изчислявала при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 18,9 %, като всички дължими възнаграждения по договора се начислявали и добавяли като задължения по кредитния лимит на картата през съответния месечен отчетен период и се посочвали в месечното извлечение по картата.

Ищецът твърди, че на дата 02.12.2022 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница и за лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и за лихва, считано от датата на изпадане в забава 02.12.2022 г. С оглед на формираното просрочие Банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 26.09.2023 г. с връчена Покана до длъжника. С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Сочи се, че към датата на настоящата искова молба длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Юробанк България“ АД, което обуславя правния интерес на Банката от предявяване на иск за установяване на вземането.

Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължал и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице.

Ищецът излага, че процесните суми се претендират като изцяло и предсрочно изискуеми, като счита вземането за предсрочно изискуемо, считано от дата 26.09.2023 г. - датата на връчване на поканата до длъжника. С настоящата искова молба се позовава на предсрочната изискуемост на кредита, като изрично изразява волята си за обявяване на вземанията по Договор за кредит лимит за издаване на кредитна карта № *** за изцяло и предсрочно изискуеми.

Предвид изложеното предявява и исковата си претенция, като моли в негова полза да бъдат присъдени и сторените разноски в настоящото и в заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1, ГПК ответникът, чрез 2 назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище, че исковете са допустими, но неоснователни.

На първо място сочи, че от исковата молба и представените доказателства не се установява на ответника да е предоставена реално кредитна карта. Излага, че не са налице и доказателства за действителна активация на процесната кредитна карта. Предвид това намира, че от така представените с исковата молба писмени доказателства не се установява нито фактическото предаване на процесната кредитна карта (и ПИН код за ползването й) от ищцовото дружество на ответника Д., нито ползването й и извършването на каквито и да е операции и трансакции от последния с въпросната кредитна карта, вкл. усвоявания на суми от кредитен лимит.

Оспорва и начина на формиране на претенциите за лихва, като излага, че по никакъв начин не става ясно как са изчислени, доколкото не е ясно какви са били по вид и размер задълженията за отделните месеци, включени в посочения период.

По въпроса за надлежното уведомяване на ответника Я. Я. Д. от ищцовото дружество за настъпила предсрочна изискуемост на дължимите според него суми, произтичащи от Договор за кредит № *** сочи, че с исковата си молба ищецът е представил „покана за изпълнение“, в която е посочено, че вземанията на банката по процесния договор за револвиращ потребителски кредит № *** се обявяват за изцяло и предсрочно изискуеми, без обаче да се посочва кои точно са просрочените задължения, които обуславят обявяването на предсрочната изискуемост. Намира, че липсата на яснота по тези въпроси на практика прави изявлението на банката неясно и дори невалидно. Отделно от това излага, че от приложените с ИМ уведомление и разписка за връчване на ЧСИ Делян Николов се установява единствено, че е извършено залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК, но не и невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес, респективно тази невъзможност да е била констатирана наймалко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях. Поради това възразява срещу твърдението, че ответникът е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.

Извън горното процесуалния представител на ответника счита, че така представения от ищеца договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № ***/28.06.2021г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като същият не отговаря на императивното изискване по чл.

10, ал. 1, а именно, че всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Също така счита, че договорът е недействителен и поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора 3 кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР и липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита.

На следващо място счита, че представения от ищеца с ИМ Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № ***/28.06.2021г. е недействителен и поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока.

По изложените съображения ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № *** от 28.06.2021г, сключен между „Юробанк България“ АД и Я. Я. Д., по силата на който банката предоставя на картодържателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит, персонална кредитна карта Mastercard Standart. В чл. 2 е посочено, че разрешеният кредитен лимит към датата на сключване на договора е в размер на 4 200 лв.

В чл. 5, ал. 2 от договора е предвидено, че при погасяване изцяло на пълния размер на всички текущи задължения по Договора до съответната Дата на издължаване, посочена във всяко Месечно извлечение, Банката не начислява и освобождава Картодържателя от заплащане на дължимата лихва за текущия месечен отчетен период върху следните задължения: (а) Трансакции по чл. 5.1.1. и чл. 5.1.2. от Общите условия; (б) такси, дължими по Договора за издаване на Кредитна карта, посочени в т. 4., т. 5., т. 12. и т. 21. от Раздел VII1.B. от Тарифата на Банката, (в) начислени месечни вноски при покупки на равни месечни вноски и/или разсрочване на Трансакции по чл. 9 от Общите условия; (г) начислени и непогасени лихви за предходни периоди по чл. 4, ал. 3 от договора. Алинея 3 на чл. 5 на договора предвижда, че в случай, че Картодържателят не погаси изцяло до Датата на издължаване пълния размер на всички текущи задължения по Договора (погасяване на части), Картодържателят дължи на Банката лихва върху пълния размер на всички задължения по Договора, която се начислява считано от датите и при условията, посочени в чл. 4 по-горе. Периодът от съответната дата, посочена като „Дата на трансакция" в Месечното извлечение до Датата на издължаване 4 се нарича „Гратисен период".

В чл. 4, ал. 3 от договора е предвидено, че банката изчислява дължимата лихва върху задълженията по чл. 4 ал. 2 на ежедневна база, като натрупаната лихва за текущия отчетен период се начислява и добавя като ново задължение по кредитния лимит на Картата веднъж месечно, на датата на издаване на Месечното извлечение, с изключение на лихвата, за която е приложено правилото по чл. 5, ал. 2 по - долу. Ежедневната лихва се изчислява, като текущите непогасени задължения се умножават с приложимия годишен лихвен процент, разделен на 360.

Видно от договора, чл. 7, ал. 2 предвижда, че при непогасяване на Минималните месечни вноски по две последователни Месечни извлечения, Банката може да обяви задължението на Картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо.

Представена е покана за доброволно изпълнение, адресирана до ответника, в която е посочено, че банката обявява цялото задължение по договора за незабавно предсрочно изискуемо и дължимо. Посочен е общ размер на задължението към 02.08.2023 г. В тази връзка е представена и разписка за извършени действия по връчване на книжа/призовки от ЧСИ Делян Николов. Било е залепено на входната врата уведомление по чл.47 от ГПК. Няма пощенска кутия. В тази връзка по делото е представено уведомлението по чл.47 от ГПК.

По делото е прието неоспорено от страните заключение по изготвена съдебно - счетоводна експертиза, която установява, че към 26.09.2023г. размерът на непогасените вземания по договора за кредитна карта е както следва: 4079,09 лв. – главница, 625,01 лв. – възнаградителна лихва и мораторна лихва в размер на 981,22 лв. След датата 05.12.2023г. няма извършвани плащания по кредитната карта, съответно няма и погасявания на дължимите суми.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с ответника - договор за кредитна карта, изпълнение на задълженията му по този договор, включително предоставяне на кредитните суми, размера на претенцията си, а по исковете за мораторна лихва - наличието на изискуеми вземания по отношение на ответника, техния размер и периода на забава.

В настоящия случай така сключения между страните договор е освен такъв за предоставяне на кредитна карта и такъв за предоставяне на банков кредит. Договорът за банков кредит е формален, реален договор, с който 5 кредитна институция предоставя в заем парична сума, като договорът за револвиращ кредит притежава допълнителен белег - определената сума, посочена като кредитен лимит, се предоставя на кредитополучателя с възможност за неколкократно усвояване и възстановяване на лимита, при връщане на дадената в заем сума или част от нея. Настоящият случай е именно такъв.