Определение № 731 от 20.07.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 731 гр. Бургас, 19.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Радослава Н. Маждракова като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20232100600926 по описа за 2023 година против определение 120 от 23.05.2023 год. по НЧД 262/2023 год. по описа на Районен съд Несебър. Приключило е разследване по досъдебно производство за престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ НК, прекратено с постановление на прокурор на основание чл. 24 ал.1 т.1 НПК.

Постановлението на прокурора от 08.06.2022 год. било атакувано от пострадалата С. И. чрез процесуален представител адв. Д. пред съда. Чрез жалбата се оспорва приетото за установено фактическо положение и правни изводи. Според тях фактическите обстоятелства не са изяснени в пълен обем, което е довело до порок на прокурорския акт за прекратяване на производството.

Съдът приел жалбата за процесуално допустима и разгледана по същество основателна. Постановлението на прокурора не отговаря на изискванията на закона, не е мотивирано. Обвинителят е посочил, че прекратява наказателното производство на основание чл. 24 ал.1 т.1 НПК.

Правната норма съдържа две хипотези и не е посочено коя от тях е приложима. Всяко едно основание изисква и подробно излагане на фактите и правните аргументи за постановяването му. Съдът е допуснал, че прокурорът е приел наличието на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК и прекратил делото. По делото били изготвени две авто-технически експертизи, които 1 пресъздават механизма на настъпилото ПТП, при която при преминаване на кръстовище регулирано със светофарна уредба при съответни сигнали, е настъпило ПТП между автомобил и пресичащ пешеходец. Вещите лица достигнали до извод, че деянието е настъпило в опасната за спиране зона на лекия автомобил. Съдът правилно е анализирал доказателствената съвкупност и е направил разграничение между опасна зона за спиране и обективно поведение на водач на МПС. Изследвал е обективните дадености на настъпилото произшествие през призмата на законовите задължения на водач на МПС. Не е имало препятствия във видимостта на водача, която да го ограничава или затруднява във възприятията му в процеса на управление на МПС при преминаване на кръстовището. Опасната зона за водач е правно понятие и прокурорът е задължен да даде отговор за наличието или липсата и по отношение на водача на МПС в конкретния случай. Този обективен анализ и правен извод липсва в постановлението и е недопустимо основание за прекратяване на делото да се извежда заключението на вещо лице.

Съдът е отбелязал порок в разследването и произнасянето на прокурора, че не били установени всички обстоятелства, свързани с видимостта на водача на МПС по това време и място, наличие на други МПС или обстоятелства, свързани с тази възможност. Не е установено с категоричност участниците в ПТП на какъв светлинен сигнал за предприели пресичане през кръстовището. Всички сигнали на уредбата са синхронизирани и е останал този въпрос неизяснен обективно.

Изразявайки несъгласието си с определението на съда, прокурорът иска неговата отмяна и потвърждаване постановлението за прекратяване на делото. Според него било установено, че пешеходката се намирала на пътеката при червен сигнал, а водачът е предприел пресичане на зелен сигнал на уредбата. По надолу в протеста е посочено, че пешеходецът предприел пресичане на зелен сигнал, но времето се оказало недостатъчно и в момента на удара между двамата участници в движението, сигнала за нея бил червен.

Обстоятелствата на ПТП и поведението на участниците в него се съдържа в показанията на разпитаните свидетели и няма спор за наличието на препятствия или други ограничения. И по двете експертизи вещите лица достигнали до един извод, че пострадалата е попадала в опасната за движение зона на лекия автомобил. Прокурорът прави извод, като цитира съдебна 2 практика, че е налице случайно деяние по чл. 15 НК. Чемширова е имала напълно правомерно поведение, извършила е всички действия като водач, и не е била длъжна и не е могла обективно да предвиди настъпването на обществено-опасните последици.

Пострадалата чрез повереника си е уведомена за протеста, не е представила становище.

Приключило е разследването по ДП 304 ЗМ 815/2022 год. по описа на РУ МВР Несебър, за изясняване причините на настъпило на 10 август 2022 година в гр. Несебър ПТП, при което е пострадала пешеходка. Разпитани са свидетели, извършен е оглед на местопроизшествието часове по късно, извършени са експертни изследвания от лекар, установил вида и характера на поучените телесни увреждания на пострадалата, както и автоексперти, дали заключението си за механизма на настъпилото ПТП, други писмени доказателства. ДП е приключило с произнасяне от прокурор, който прекратил наказателното производство.

По делото няма повдигнато обвинение.

По основанията на протеста.

Постановлението страда от пороци, както във фактическото си съдържание, така и правни изводи. Те подробно са посочени от първостепения съд и е ненужно тяхното обсъждане. В описателната си част няма пълно и точно възпроизвеждане на настъпилото ПТП. Не са анализирани всички доказателства обективно и в тяхното действително съдържание, взаимовръзка помежду си и принос в установяване обективните факти на настъпилото ПТП. Има две авто-технически експертизи, а в постановлението си прокурорът не е посочил коя от тях приема за меродавна и основава изводите си на нейните заключения и констатации. Това се повтаря и в протеста пред настоящата инстанция.

Обследваното събитие е резултат от поведението на двама участници, което е взаимосвързано, за да настъпи удар между тях. Както в постановлението, така и протеста прозира непълнота или невъзможност да се анализират доказателствата и заключенията на вещите лица в техническата си част. Самият прокурор заявява в протеста, че „пострадалото лице е предприело пресичане на изтичащ зелен сигнал“. Водачът от своя страна, при 3 подаване от уредбата на разрешен сигнал, предприел преминаване през кръстовището. Последвал удар между двамата участници. Правилно, но само дефинитивно, прокурорът е извел, че за да е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК е задължително причинителят на телесната повреда – в случая водачът на МПС, да е изпълнил всички предписани от закона изисквания за правомерно поведение и управление на МПС. При изпълнение на всеки един от участниците на задълженията си към правилата за движение, на всеки от тях му е гарантирано безопасно преминаване по това време и място. Но това не е настъпило и това е резултат от неизпълнение задълженията на някой от тях. Освен разрешение за предприемане на преминаване през кръстовище, регулирано със светофарна уредба, при зелен сигнал водачът е длъжен да изпълни и други изисквания към себе си. Правото на зелен сигнал не е абсолютно право на преминаване, което е приел прокурорът. Това е относително негово право, възможност, поставена от изпълнение на негови задължения, визирани в ЗДвП. Именно затова, че не ги е изпълнил, е настъпило ПТП.

Напълно следва да се сподели и аналитичната дейност по отношение съдържанието на понятието опасна зона за спиране в движението на лекия автомобил. Разбирането на прокурора за това понятие е погрешно и изхожда от абсолютното право на преминаване на управляваното от водача МПС.

Българският закон за ДвП не познава такава правна и фактическа конструкция. Чл. 15 НК изисква обективна невъзможност, но тя е различна от интерпретацията на прокурора по това дело. Водачът е имал поведение, довело го до ПТП, резултат от неизпълнението на вменените му по закон задължения. Постановлението страда от съществен порок от фактическа страна. Поведението на всеки един от участниците в ПТП е изложено самостоятелно и независимо едно от друго и на тази основа прави своите фактически и правни изводи. Поведението на водача на МПС и пешеходеца са взаимосвързани и правно регулирани. Прокурорът не е успял да изложи в динамичен модел поведението на всеки един от участниците в ПТП и достигнал до грешни фактически и правни изводи. Пешеходецът е попаднал в опасната му за спиране зона не защото това е обективен факт, а резултат от поведението на водача. Това е и разликата между случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК и виновното поведение. Като не е изпълнил предписанията на закона, водачът сам се е поставил в тази обективна невъзможност, която е 4 законово укорима и следва да носи отговорност. Това неразбиране на тези понятия, се съдържа както в постановлението, така и в протеста.

Протестът е неоснователен. Определението на съда е подробно и е изследвало всеки един от елементите на правно и фактическо състояние на прокурорския акт и достигнатите изводи са правилни и законосъобразни. То следва да бъде изпълнено и законът приложен такъв, какъвто е.

С оглед изложеното, определението на първостепенния съд следва да се потвърди.

Воден от горното и на основание чл. 243 ал.8 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение 120 от 23.05.2023 год. по ЧНД 262/2023 год. по описа на Районен съд Несебър.

Определението е окончателно.

Да се уведомят страните за настоящото решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5