Решение № 229 от 13.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Пловдив, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20225001000180 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 21 113/19.11.2021 г., постановено по т.д. № 98/2020 г. на ОС-К., в частта му, с която ЗАД“Д.Б.:Ж.и З.“АД-гр.С. е осъдено да заплати на ЕЛ. ЕР. М. по предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер над 8 000 лв. до 48000 лв. (т.е. за сумата 40 000 лв.), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от настъпилото на 18.10.2018 г. ПТП с лек автомобил „О.К.“ с рег.

№********, управляван от Е.Р.Ю. от гр. К., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „Д.Б.:Ж.и З.“ АД-гр. С., както и в частта му, с която е присъдена законна лихва върху сумата 48 000 лв., считано от датата на изпращане на застрахователната претенция 21.09.2020 г. до окончателното й изплащане, вместо от датата 21.12.2020 г., а също и в частта му за разноските.

Жалбоподателят „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено в обжалваните негови части 1 като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 30.12.2021 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение и искане то да бъде намалено при условията на чл. 78,ал.5 от ГПК.

Ответницата по жалбата ЕЛ. ЕР. М. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 17.03.2022 г.

Като ищца в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 27.11.2020 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.и З.“АД-гр.С. да й заплати сумата 48 000 лв. като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на увреждания (както и за присъждане на обезщетение в размер на 6 187,60 лв. за претърпени от нея имуществени вреди), настъпили при и в резултат на ПТП на 18.10.2018 г. по вина на водача Е.Р.Ю. при управлението от нея на лек автомобил „О.К.“ с рег. №********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира пряко от застрахователя от ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта 18.10.2018 г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 18.10.2018 г. в гр. К. е настъпило ПТП с участието на лекия автомобил „О.К.“, управляван от Е.Р.Ю., при което е пострадала ищцата Е.Е. М.. Не се спори между страните, че за водача на 2 посочения автомобил е имало сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.

Безспорно е, че от ищцата е било отправено на 21.09.2020 г. до ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за понесените от нея неимуществени и имуществени вреди и че преди датата на подаването на исковата молба 27.11.2020 г. и в хода на производството пред окръжния съд на ищцата не е било изплатено обезщетение от застрахователното дружество. Твърдението на ищцата, заявено в исковата молба, е, че в резултат на настъпилото по вина на водача Е.Р.Ю. ПТП са й причинени уврежданията, посочени в исковата молба – средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен десен зъб, първи и втори горни леви зъби, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, лека телесна повреда, изразяваща се в травма на лява колянна става с излив на кръв в същата (хемартроза), довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, и лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания на гръдния кош, корема и крайниците, доведи до болки и скрадание. Ищцата твърди, че вследствие на тези увреждания тя е търпяла и продължава да търпи болки и страдания. Затова претендира за присъждане на обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 48 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 18.10.2020 г.

С подадения на 2.02.2021 г. отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество оспорва изцяло исковете. Възразява, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 48 000 лв. е необосновано завишено. Възразява, че лихва би следвало да се дължи не от датата на ПТП, а от 24.09.2020 г., която дата е датата, на която ищцата е предявила пред дружеството своята претенция за изплащане на обезщетение и е предоставила банкова сметка.

С допълнителната искова молба от 17.02.2021 г. ищцата заявява, че оспорването на размера на претендираното обезщетение като завишен е неоснователно. Оспорва възражението относно началната дата на дължимост на законна лихва върху претендираното обезщетение.

С отговора на исковата молба от 8.04.2021 г. ответното дружество поддържа заявените оспорвания и възражения.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице 3 основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът преценява, че ПТП на 18.10.2018 г. е настъпило по вина на водача Е.Р.Ю., като е неоснователно заявеното от ответника възражение за съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат. Съдът приема, че на ищцата са били причинени твърдените от нея в исковата молба телесни увреждания, които са установени по делото и представляват избиване на първи горен десен зъб и на първи и втори горни леви зъби, травма на лявата колянна става с излив на кръв в същата (хемартроза), навяхване и разтягане на ставния апарат на гръбначния стълб, охлузвания на кожата на гръдния кош, корема и крайниците, които са съпътствани от болки и страдания, справедливият размер за обезщетяването на които е 48 000 лв. Съдът отчита при определянето на този размер на обезщетението, че избиването на първи горен десен зъб и на първи и втори горни леви зъби е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, че травмата на лявата колянна става с излив на кръв в същата към момента на причиняването й и навяхването и разтягането на ставния апарат на гръбначния стълб са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание. Съдът намира, че от всяко едно от причинените й телесни увреждания ищцата е претърпяла болки и страдания, различни по продължителност и интензитет, някои от които са с трайни последици, като ищцата е била на болнично лечение в периода 18.10.2018 г.-25.10.2018 г. Съдът отчита, че и понастоящем при промяна на времето и на работното й място като касиерка в хранителен магазин, което налага ищцата да работи права, ищцата продължава да изпитва болки в пострадалия крак. Съдът съобразява, че лечението на избитите три горни зъба продължава, като тази травма не може да се възстанови по физиологичен път. Съдът намира, че гласните доказателства установяват и негативна неотшумяла промяна в психическото, емоционалното и поведенческото състояние на ищцата след произшествието – променила се коренно, като се затворила в себе си, станала необщителна и се изолирала, спряла да се среща с приятелите си, притеснявала се и се срамувала от външния си вид поради липсата на зъби, продължава да изпитва страх при пресичане, има шофьорска книжка, но не шофира, защото се страхува, имала си приятел, с който подготвяли годеж, но заради случилото се го отложили.

Съдът отчита и обстоятелството, че всички тези поражения ищцата е 4 претърпяла в значително млада възраст (през 2018 г. е била ученичка и понастоящем е на 21 години), поради което събитието е оставило трайни негативни последици върху съзнанието и поведението й, а избиването на предните й зъби, които не могат да бъдат възстановени, е довело до изпитване на неудобство, притеснение и срам от външния й вид и до продължаващо неприключило лечение, изискващо не само време, но и значителни средства.

Съдът приема, че върху сумата на обезщетението ответникът дължи да заплати на ищцата и законна лихва считано от посочения в чл. 429,ал.3 от КЗ начален момент, като в случая ищцата е изпратила уведомление на 21.09.2020 г. и лихвата се дължи от тази дата.

С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че решението е неправилно в обжалваните негови части, защото, на първо място, обезщетението е неправилно определено, и, на второ място, началната дата на присъдената законна лихва е неправилно определена. Заявява, че травматичните увреждания са изчерпателно описани в исковата молба – избиване на първи горен десен зъб, първи и втори горни леви зъби, травма на лявата колянна става, охлузвания на гръдния кош, корема и крайниците, - като в исковата молба не е описана травма „разтягане и навяхване на ставния апарат на гръбначния стълб“, поради което това увреждане и претърпените от него болки и неудобства не са предмет на образуваното производство. Твърди, че въпреки това, позовавайки се на заключението на СМЕ, съдът е описал и тази травма, отчел е болнично лечение от 7 дни поради нея и в общия присъден размер на обезщетението е включил и преживените болки и страдания, дължащи се на това увреждане, което е основание присъденото обезщетение да бъде намалено. Твърди още, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с принципа за справедливост. Заявява, че с изключение на избитите зъби всички останали увреждания се свеждат до травма на лява колянна става и повърхностни наранявания – охлузвания на кожата, като според заключението на СМЕ дори и в острия период на травмите болките са били със среден интензитет и в рамките на две седмици са отшумели и ищцата е практически здрава. Заявява, че избитите зъби са причинили болки за непродължителен период от време, но те обуславят отрицателни емоции от естетическа гледна точка, на ищцата са поставени временни импланти, но предвид нейната млада възраст е препоръчано възстановяване на зъбната редица с постоянни импланти, чиято стойност е включена в имуществените 5 вреди, които ответникът ще заплати. Твърди, че за неинтензивни болки и неудобства, търпени в рамките на дни от леки травми и охлузвания на тялото и от избити зъби определеното от съда обезщетение от 48 000 лв. не отговаря на критериите, формиращи принципа за справедливост, и този размер не е съобразен с обществено-икономическите условия в страната и обезщетителния характер на института на непозволеното увреждане. Затова претендира присъденото обезщетение да бъде определено в размер на 8 000 лв. Относно началната дата на присъждането на законна лихва върху обезщетението жалбоподателят претендира на основание разпоредбата на чл.

497,ал.1,т.2 от КЗ тя да бъде определена след изтичането на тримесечния срок за доброволно изпълнение, т.е. вместо от 21.09.2020 г. (датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалата пред застрахователя) от датата 21.12.2020 г.

С отговора на въззивната жалба ответницата заявява, че по делото е доказано, че всички телесни увреждания на ищцата са възникнали и са пряка последица от ПТП, включително навяхване и разтягане на ставния апарат на гръбначния стълб. Заявява, че избитите зъби предизвикват и ще причиняват цялостно изменение на телесната цялост на ищцата до края на живота й тя ще е принудена да живее и да се съобразява с това нараняване, като като жена ищцата освен чисто физиологичните последици от подобна травма ще трябва да носи и последиците в психологическо естество касателно външния й вид.