Определение № 381 от 24.11.2020, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 381

23.11.2020 г.

Окръжен съд – Разград

Град Разград

Втори въззивен граждански състав

На 23.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20203300500284 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 418 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от от "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК 831919536, гр.София, чрез пълномощник против разпореждане от 01.10.2020г., постановено от ИРС по ч.гр.дело №605/2020г. по описа на съда, в частта му с която е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжниците „Сузи-Транс-80" ЕООД, ЕИК 202639269, гр.И. и Б. А. Х., ЕГН-******** от гр.И., за сумата 144 лева, претендирана от заявителя като разходи за уведомяване на последните за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Излагат се съображения за неправилност на разпореждането в посочената част, с искане за неговата отмяна, с уважаване на заявлението в тази му част и връщане на делото на първостепенния съд с указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение и по отношение на тези претендирани разноски.Излагат се съображения за неправилност на разпореждането в атакуваната му част.Частният жалбоподател отправя искане за присъждане на разноски в настоящото производство.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на контрол по реда на настоящото производство.

За да се произнесе, окръжният съд съобрази следното:

Производството по ч.гр. дело №605/2020г.по описа на ИРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК 831919536, гр.София, чрез пълномощник против длъжниците „Сузи-Транс-80" ЕООД, ЕИК 202639269, гр.И. и Б. А.Х., ЕГН-******** от гр.И., в условията на солидарност за заплащане в полза на заявителя на парично задължение в размер на 13 795.95 - главница по Договор за банков револвиращ кредит № 0039/615/23042019 от 23.04.2019г., 2 227.22 лева - договорна лихва за периода от 20.05.2019г. до 24.09.2020г. и 665.98 лева наказателна лихва за просрочие за периода от 20.05.2019г. до 24.09.2020г.), законната лихва върху главницата за периода от 25.09.2020г. до изплащане на вземането, 144.00 лева дължими разходи за уведомяване, както и деловодни разноски, от които 323.34 лева заплатена ДТ и 688.01 лева - заплатено адвокатско възнаграждение (с ДДС).

1

По подаденото заявление съдът е издал Разпореждане от 01.10.2020 г. и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от същата дата, с които е уважил претенцията на заявителя, с изключение на сумата 144 лева, представляваща разходи за уведомяване. За да отхвърли претенцията за това вземане от 144 лева -дължими разходи за уведомяване, съдът е приел, че същото е неравноправно договорено и недължимо. Каквито и да са действията, пораждащи този разход, те биха били типично управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора, а не допълнителен разход. Систематичното тълкуване на чл.10а, чл.19, ал.З и чл.ЗЗ от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи. Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник зависи от конкретните, а не абстрактно предвидени при сключване на договора разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещите разходи, събирани по силата на самия договор и въвеждането на отделни такси за същата дейност, несъмнено придава на подобни клаузи неустоечен характер и са несъвместими с потребителската защита.Счел е претендираното заплащане на разходи за уведомяване, е в противоречие с изискванията на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява от Потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита, поради което е отхвърлил заявлението в тази му част.

По отношение на претенцията за такси и разходи /включително такива за извънсъдебно събиране на задълженията/ настоящият въззивен съдебен състав също приема, че посочената претенция е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, предвиждаща че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия по управление на кредита, тъй като са разноски, начислявани за уведомяване и информиране на заемателя. В случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, предвиждащи че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, размерът на която не може да надвишава законната лихва.

По изложените съображения обжалваното разпореждане се явява в атакуваната му част се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадената жалба отхвърлена.

Предвид изложеното, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане от 01.10.2020г., постановено от РС - И. по ч.гр.дело №605/2020г., в частта му с която е оставено без уважение искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжниците „Сузи-Транс-80" ЕООД, ЕИК 202639269, гр.И. и Б. А. Х., ЕГН-******** от гр.И., за сумата 144 лева, претендирана като разходи по уведомяване на последните за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Връща делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3