Решение № 20897 от 19.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20897 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110120858 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

ЗЕАД „Б..“ е предявило срещу ЗАД „О...“ осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ за сумата от 1 280 лева, представляваща непогасена част от регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № .. във връзка с настъпило на 02.08.2023г. в гр.София ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2024г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 02.08.2023г. в гр.София водачът на МПС марка „К..“, с рег. № .., поради движение с несъобразена скорост и несъобразявайки пътната обстановка по негова вина реализира ПТП със спрял на спирка на градския транспорт автобус марка „Ю.“ с рег № ..., застрахован към датата на ПТП по застраховка „Каско Стандарт“ при ищеца съгласно застрахователна полица № .. В исковата молба се твърди, че към датата на застрахователното събитие за МПС марка „К..“, с рег. № .., водачът на който е виновен за настъпването на ПТП, има сключена с ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи се, че във връзка с причинените от ПТП вреди при ищцовото дружество е била образувана преписка по щета № .., изготвен е опис-заключение и доклад. След извършване на ремонт на увреденото МПС на съответния автосервиз е изплатена сума в размер на 15 541.72 лева с преводно нареждане за кредитен превод от 02.11.2023г. Ищецът посочва, че е изпратил на ответника регресна покана за заплащане на сума в размер на 15 566.72 лева (15541.72 лева заплатено обезщетение и 25 лева ликвидационни разходи). Твърди се, че от страна на ответника е извършено погасяване на част от задължението чрез извършване на прихващане с насрещно задължения за сумата от 14 286.72 лева. Предвид това се сочи, че по процесната регресна претенция е останала непогасена сума в размер на 1 280 лева. С оглед на това претендира от ответника заплащането на процесната сума, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по размер като завишен. Излага твърдения, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено съобразно осреднена стойност на цената на труда за отстраняване на повреди на автобуси и камиони, която се равнява на 38 лв./час, а не каквато е заплатената от ищеца цена на труд – 48 лв./час. Поддържа, че цената на калкулираните 1 части за подмяна надвишават среднопазарните цени и цените на алтернативни такива съобразно годините на експлоатация. Сочи, че с извършеното от него прихващане изцяло е погасил задължението си. Като завишен се оспорва и размерът на претендираните ликвидационни разноски, които ответникът счита, че следва да са в размер на 15 лв., а не в процесния размер от 25 лв. Изрично заявява, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с виновния водач, както и валидността на сключения застрахователен договор „Каско“ с увредения. Не се оспорва и механизма на ПТП и извършването на плащане на застрахователно обезщетение в посочения размер от страна на ищеца, в това число и получаването на поканата за доброволно изпълнение. Ето защо се моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, а в негова полза да бъдат присъдени сторените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ между ищеца и увреденото лице за автобус марка „Ю.“ с рег № ...; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата за МПС марка „К..“, с рег. № ..; настъпването застрахователното събитие, което представлява покрит риск по застраховката „Каско Стандарт“ и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, размера на вредите, както и извършеното от ищеца плащане на стойността на вредите.

В доказателствена тежест на ответника съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С обявения за окончателен доклад по делото съдът е отделил на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата: наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“, между ищцовото дружество и водача на автобус марка „Ю.“ с рег № ..., по което твърдяното застрахователно събитие представлява покрит риск; наличието на валиден към датата на ПТП договор по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача на МПС марка „К..“, с рег. № ..; механизма на настъпване на ПТП при виновно и противоправно поведение от страна на водача на застрахованото при ответника МПС и извършеното плащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение в посочения размер.

Спорен е единствено въпросът дали заплатеното и претендирано от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 15 541, 72 лв. надвишава средната пазарна стойност на причинените при произшествието вреди. Съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ възстановителната застрахователна стойност се равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, вкл. присъщите разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка., т.е. при определяне размера на дължимото обезщетение от значение е стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им без прилагане на обезценка. Съгласно заключението на изготвената и неоспорена САТЕ общият размер на причинените щети на процесния автомобил, определен по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП, е 15 881, 81 лв., което е повече от стойността, заплатена от ищеца. Вещото лице е направило справка в сервиза, извършил ремонта на процесния автобус – „Д...“ ЕООД и е установило, че при ремонта са били използвани оригинални части, част от които са били закупени от алтернативни доставчици. С оглед на изложеното, съдът намира, че заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение не е завишено, същото е дори в по-нисък размер от средната пазарна стойност към датата на настъпване на вредите, поради което е дължимо в пълния претендиран размер от 15 541, 72 лв., заедно с 25 лв. ликвидационни разноски, или общо 15 566, 72 лв. Между страните не се спори, че ответникът е заплатил преди образуването на 2 производството сума в размер на 14 286, 72 лв., поради което е останал неплатен остатък в размер на 1280 лв. и предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.

По разноските:

В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на общо 864, 80 лв., от които 51, 20 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за експертиза и 513, 60 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е неоснователно, същото се равнява на минимално заложения размер в чл. 7, ал. 2, т.

2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с вкл.

ДДС, като видно от приложената по делото фактура, процесуалният представител на ищеца е регистриран по ЗДДС.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА “ЗАД „О...““ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С...“ № ..., ет. 5, да заплати на "ЗЕАД Б.." ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. "П.." №..., на основание чл. 411 КЗ сумата от 1 280 лв., представляваща непогасена част от регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № .. във връзка с настъпило на 02.08.2023 г. в гр.София ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2024г. до окончателното заплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 864, 80 лв. разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3