Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 125 от 16.12.2024, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно административно наказателно дело 240/2024
Вид
Решение № 125
Подписан
16.12.2024
В сила
16.12.2024
Състав
Калина Тодорова Димитрова, Деница Красимирова Петрова, Атанас Милчев Каменски

Цитирани разпоредби

  • чл.21 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.11 ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.129 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.343 ал.1 б."б" · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.78а ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.107 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.136 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.301 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.303 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.378 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.378 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.47 ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл.63 ал.2 т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. гр. Добрич, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Т. Д.

Членове:

Атанас М. Каменски

Деница Кр. П.а при участието на секретаря Детелина Вл. Михова в присъствието на прокурора Р. К. С.Р. Д. Ж. като разгледа докладваното от Калина Т. Д. Въззивно административно наказателно дело № 20243200600240 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на Г. К. М. с ЕГН - ********** срещу Решение № 83 от 21.03.2024г., постановено по а.н.д.№ 243/2023г. по описа на ДРС, с което същият е признат за виновен в това, че: На 12.12.***г., в гр.Д., по околовръстен път ІІ - 97, в посока от гр.Д. към с.Д. общ.Д., при управление на моторно превозно средство – л.а.„Н.“, марка „Т.“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.63 ал.2 т.1 от ППЗДвП и с това причинил по непредпазливост средна телесна повреда на К. И. Ф. от с.Л. общ.Г. Т., изразяваща се в следните увреждания – **** – престъпление по чл.343 ал.1 б.„б“ вр. с чл.342 ал.1 от НК. На осн. чл.78а ал.1 от НК, Г. М. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева.

Г. К. М. е осъден да заплати сторените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срок и като такава е допустима. Разгледана по същество 1 е неоснователна по следните съображения.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Изразява становище, че в хода на проведеното наказателно производство са събрани доказателства, които са достатъчни да ангажират наказателната отговорност на обвиняемия, както по отношение на авторството на извършеното деяние, така и по отношение на неговата обективна и субективна съставомерност. Настоява за потвърждение на обжалвания съдебен акт.

В съдебно заседание, жалбоподателят Г. К. М. се явява лично и се представлява от адв.В.К. от ДАК, който поддържа жалбата заедно с допълнението към нея и настоява за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Г. М. заявява, че е съгласен с казаното от защитника му и моли, съдът да го признае за невиновен.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, съобразявайки се с изложените в жалбата обстоятелства, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на решението съгласно чл.314 ал.1 от НПК, (приложими в случая, с оглед препращането на чл.378 ал.5 от НПК) констатира следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано въз основа на Постановление на РП – Д. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по отношение на Г. К.

М. за извършено от него престъпление по чл.343 ал.1 б.„б“ вр. с чл.342 ал.1 от НК.

Първоначално образуваното н.а.х.д. № 814/2019г. по описа на РС – Д. е завършило с Решение № 26 от 16.01.2020г., с което обв.Г. К. М. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343 ал.1 б.„б“ вр. с чл.342 ал.1 от НК. С Решение № 38/08.07.2020г. по в.н.а.х.д. № 70/2020г., Окръжен съд - Добрич е отменил горното решение и е върнал делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав. Образувано е а.н.д. № 735/2020г. по описа на ДРС, което с протоколно определение № 260038/29.11.2022г. е било прекратено и делото е върнато на ДРП, поради установени нови фактически положения.

На 07.03.2023г. РП - Добрич отново е внесла в РС - Добрич постановление, с което е направено предложение Г. К. М. да бъде освободен от наказателна 2 отговорност с налагане на административно наказание за извършено от него престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 12.12.***г. около ***ч., в гр.Д. обвиняемият Г. К. М. управлявал моторно превозно средство – л.а. марка „Н.“ модел „Т.“, с рег. № ***, като се движел по околовръстен път II – 97 в посока от бул.„***“ към разклона за с.Д. общ.Д..

Г.М. управлявал автомобила с включени светлини, като бил сам в него.

Непосредствено след него се движел л.а.„Ш.К.“, управляван от св.К. И. Р. В този участък на пътя движението било двупосочно, с по една лента за всяка посока с ширина от по 4 метра. В участъка на пътнотранспортното произшествие имало непрекъсната разделителна осева линия. От двете страни на пътното платно, на разстояние 0.60 метра от двата му края били разположени мантинели. На разстояние 26 метра след началото на дясно разположената мантинела при посока на движението от гр.Д. към разклона за с.Д. /началото на тази мантинела е обозначено като ориентир 1 в протокола за оглед на местопроизшествие/, от страната на лентата за движение в посока от разклона за с.Д. към гр.Д. имало горски път с ширина 3.90 метра. В района нямало пешеходни пътеки и светофарни колони.

Максимално разрешена скорост за движение в пътния участък била 60 км/ч, като това било означено със забранителен пътен знак – „В26“. Пътната настилка била асфалтова, суха, без неравности и повреди. Времето било ясно, макар и в тъмната част на денонощието, но с добра видимост. С намерение да се включи в посочения горски път обв.Г.М. навлязъл в платното за насрещното движение, като пресякъл единичната непрекъсната осева линия и завил наляво, без да включи ляв мигач. В същото време, по същия път в противоположна посока - от разклона за с.Д. към гр.Д., в насрещната лента за движение се движел л.а.марка .„Ф. Ш.“, с рег. № ***, управляван от св.К. И.

Ф., който пътувал със ** и ** си – свидетелите Д.И. Ф. и И.К. И.. Св.К.Ф. управлявал автомобила с включени светлини и със скорост около 120.12 км/ч., когато видял насрещно движещия се л.а.„Н. Т.“ с рег. № *** да завива наляво и да навлиза в неговата лента за движение. Автомобилът управляван от обвиняемия, бил в позиция перпендикулярна на управлявания от св.Ф. автомобил, когато последвал удар между двата автомобила. Мястото на удара се намирало на разстояние 27.00 – 28.50 метра след ориентир 1 и изцяло в лентата за движение на л.а.„Ф. Ш.“, с рег. № ***. В момента на удара, л.а. „Н.

3

Т.“ бил насочен с предната си част към отбивката на горския път. Ударът се осъществил между предната част на л.а.„Ф. Ш.“ с рег. № ***и средната дясна част на л.а.„Н. Т.“ с рег. № ***. В резултат на удара и посоката си на движение л.а.„Н. Т.“ продължил движението си напред и наляво, като се ударил с предната си странична дясна част в дърво в гористата местност и се установил на мястото, където е намерен и фиксиран в протокола за оглед на местопроизшествието. Другият автомобил „Ф. Ш.“, с рег. № ***, след удара с автомобила „Н. Т.“ се ударил с предната си част в мантинелата, разположена вдясно от лентата му за движение, завъртял се около вертикалната си ос на около 200 градуса и се установил в лявата лента спрямо посоката му за движение, обърнат с предната си част почти обратно на посоката, в която се движел.

Св.К. Р. сигнализирал за станалото ПТП на телефон 112.

На местопроизшествието пристигнал Б. Р. – полицейски служител в Първо РУ МВР – Д., който изпробвал обв.Г. К. М. за употреба на алкохол с техническо средство „Акотест дрегер 7510“, като пробата показала отрицателен резултат.

След произшествието св.К.Ф. бил настанен в болница, а впоследствие му била извършена операция в гр.С.. Според заключението на вещото лице, изготвило назначена в съдебно заседание Съдебномедицинска експертиза, в резултат на пътнотранспортното произшествие св.К. И. Ф. е получил ***. По повод на тези увреждания е била предприета хирургическа операция, изразена с ****и представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.

В резултат на процесното ПТП, св.И.К. И. получил ****неопасно за живота, а св.Д. И. Ф. получила ***, която също обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението на изготвената по делото АТЕ, при която са изследвани л.а.

„Ф.“ м. „Ш.“ с рег. № *** и л.а.„Н.“ м.“Т.“ с рег. № *** се установява, че и при двата автомобила не са установени повреди по кормилния механизъм, окачването на предния мост и задния мост, ходовата част и спирачната система, които повреди биха могли да са причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие. Установените по тях повреди са в резултат от удара, настъпил между двата автомобила.

В хода на досъдебното производство е била изготвена АТЕ, която е установила 4 скоростите на движение на процесните автомобили. Съгласно заключението непосредствено преди произшествието л.а.„Ф. Ш.“ с рег. № *** се е движел със скорост около 120,12км/ч., при която скорост опасната му зона за спиране е имала дължина около 124,00м. Непосредствено преди произшествието л.а.

„Н. Т.“ с рег. № *** се е движел със скорост около 25,31км/ч, при която скорост опасната му зона за спиране е имала дължина около 13,27км/ч.

Установено е също, че л.а.“Ф. Ш.“ се е намирал на отстояние около 20,74 м. преди мястото на удара в момента, в който л.а.“Н. Т.“ при извършването на маневра завой в ляво е пресякъл осевата линия и е навлязъл в лентата за насрещно движение, в която лента в този момент се е движел първият автомобил. В заключение вещото лице е посочило, че причина за настъпване на произшествието от технически характер е пресичането на траекторията на движение на л.а.“Ф. Ш.“ от л.а.“Н. Т.“, вследствие на навлизането на втория автомобил в лентата за насрещно движение на разстояние пред първия автомобил по-малко от опасната му зона на спиране. С Комплексна съдебномедицинска, трасологическа и автотехническа експертиза е установено мястото на удара между л.а.„Ф. Ш.“ с рег. № *** и л.а.„Н.Т.“ с рег.

№ ***, а именно на 27,00 - 28,50 м след ОР1 и в лентата за движение на л.а.

„Ф. Ш.“, с рег. № ***

Гореизложената фактическа обстановка е установена по безспорен начин от приложените по делото доказателства, приобщени по надлежния процесуален ред и описани в достатъчна степен от съдия-докладчика. Правилно и законосъобразно районният съд не е кредитирал обясненията на обв.Г. М. в цялост, като е приел същите за израз на неговата защитна позиция, тъй като са в противовес с показанията на останалите свидетели и с другите доказателства по делото. Поради противоречие, районният съд не е кредитирал и показанията на св.Т. И.Т., който почти седем години след инцидента за първи път и то по искане на защитника на обвиняемия е допуснат до разпит в качеството на свидетел. Същият живеел в непосредствена близост, чувайки спирачки и удар излязъл на пътя, видял спирачен път, светел левият мигач на автомобила на обвиняемия, като според него не е имало ясно очертана пътна маркировка. Съобразно протокола за оглед на пътнотранспортно произшествие обаче, видно и от приложения албум към него, в района на местопроизшествието е имало непрекъсната разделителна осева линия.

5

При така установената фактическа обстановка у Въззивната инстанция не остава съмнение, че с действията си на 12.12.***7г. обв.Г. К. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. с чл.342 ал.1 от НК, а именно - управлявайки моторно превозно средство – л.а.„Н. Т.“, с рег. № ***, нарушил чл.63 ал.2 т.1 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата: „Единична непрекъсната линия“ – М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. Така обвиняемият завил наляво, като пресякъл единичната непрекъсната осева линия и навлязъл в лентата за насрещното движение. следствие на това предизвикал произшествието с автомоила, управляван от пострадалия К. Ф. - „Ф.Ш.“, с рег. № ***. В пряка причинно – следствена връзка с произшествието, пострадалият К. Ф. получил ***** представляващи средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Правилно и обосновано районният съд е приел, че в конкретния случай е налице съпричиняване на престъпния резултат, тъй като пострадалият К. Ф., управлявайки л.а.„Ф. Ш.“ с рег. № ***, в действителност от своя страна нарушил правилото за движение, посочено в чл.21 ал.2 от ЗДвП във вр. с чл.47 ал.3 от ППЗДвП – движел се с превишена скорост от 120.12 км/ч, при максимално разрешена в пътния участък 60 км/ч. Това нарушение от страна на пострадалия К. Ф. е допълнителна причина за настъпването на престъпния резултат, но следва да бъде отбелязано, че не това нарушение е причина за произшествието, а именно допуснатото от страна на обв.Г.М. нарушение е в основата и в пряка причинно следствена връзка със станалото ПТП.