Определение № 12846 от 13.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12846 гр. София, 13.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20251100107382 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове на Г. Г., предявени срещу прокурор С., с които се твърди, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, вследствие отказ на прокурора да образува досъдебно производство по отношение на твърдени правонарушения от страна на съдия М.Х., изразяващи се в постановяване на неблагоприятен за ищеца съдебен акт. С предявените осъдителни искове се претендира ангажиране на отговорността на прокурор за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили вследствие на постановен от прокурора акт по служба да образува досъдебно производство.

Предявените искове са процесуално недопустими, съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 КРБ - поради наличието на конституционно установен служебен имунитет на привлеченото в качеството на ответник лице.

Заявените от ищеца обстоятелства съдържат твърдения за поведение на прокурор при осъществяване на служебните му функции – отказ да образува досъдебно производство.

На първо място, определеният от ищеца ответник – прокурор С., на основание чл. 132, ал. 1 КРБ, не носи наказателна и гражданска отговорност за служебните си действия и постановени актове при осъществяването на съдебната власт, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Този функционален имунитет, съгласно константната и непротиворечива практика на касационния съд, е пречка пред допустимостта на процеса, тъй като води до липса на надлежна пасивна процесуална легитимация на ответника (Определение № 2856 от 4.06.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1607/2025 г.; Определение № 403 от 30.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 68/2024 г.; Определение № 60132 от 1.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3935/2021 г.). Процесуалната легитимация обуславя принадлежността на правото на иск и нейната липса е основание за недопустимостта му. За наличието на тази абсолютна процесуална предпоставка съдът следи 1 служебно, като процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба. При липса на пасивна или активна процесуална легитимация, съдът няма право да реши спора по същество и е длъжен да прекрати производството поради изначална липса на право на иск.

Функционалният имунитет на магистрат се преодолява, единствено когато извършеното от него съставлява умишлено престъпление, установено по надлежния ред с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК.

Следователно, за да се ангажира отговорността на магистрат, в исковата молба следва да се твърди, че е извършено престъпление по служба, установено с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (Определение № 60132 от 1.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3935/2021 г.). В случая, ищецът не навежда твърдения за извършено престъпление по служба от прокурора, установено с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, като по този начин не обосновава да е налице изключението от функционалния имунитет на магистрата, поради което предявените искове са недопустими.

Следва да се посочи, че изначалната недопустимост на иск срещу магистрат по силата на функционалния му имунитет, не изключва възможността увредените гражданскоправни субекти да търсят обезщетение за претърпените вреди, предявявайки иск срещу Държавата, като при наличие на конкретните предпоставки тази отговорност се реализира по реда на ЗОДОВ, или по общия ред на чл. 49 ЗЗД (Определение № 2856 от 4.06.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1607/2025 г.; Определение № 403 от 30.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 68/2024 г.; Определение № 35 от 12.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3592/2022 г., II г. о., ГК). В такъв процес пасивно процесуално легитимираният ответник е Държавата, в лицето на съответния съдебен орган като неин процесуален субститутент. Следователно, дори предявените от ищеца искове да бяха основани на някоя от хипотезите в ЗОДОВ или на чл. 49 ЗЗД, то същите отново биха били недопустими, тъй като са предявени срещу конкретен магистрат, а не срещу процесуалния субституент на Държавата – Прокуратурата на Република България.

С оглед изчерпателност на мотивите при анализ на процесната хипотеза следва да се отбележи, дори и исковете на ищеца да бяха насочени срещу Прокуратурата на Република България въз основа на някоя от хипотезите в ЗОДОВ, то същите отново биха били недопустими. Ищецът твърди, че с отказа си да образува досъдебно производство, прокурорът е нарушил разпоредби на Европейското законодателство – чл. 1 и чл. 6 ЕКПЧ. Дори исковете да бяха основани на чл. ЗОДОВ, те остават недопустими, защото отказът на прокурор да образува досъдебно производство не е сред изчерпателно уредените хипотези, ангажиращи отговорността на Държавата по ЗОДОВ (Определение № 873 от 5.04.2024 г. на САС по в. ч. гр. д. № 681/2024 г.).

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 7382 съгласно описа за 2025 г. на I ГО 8-ми състав при Софийски градски съд, което е образувано по исковата молба с вх. № 79384/30.06.2025 г. на Г. П . Г., с адрес: ул. ****, град Варна, поради процесуална недопустимост на предявените искове.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, която може да бъде подадена пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3