Определение № 41551 от 14.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41551 гр. София, 14.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110150502 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на В. А. Т. срещу „фирма“ ООД.

Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за потребителски кредит № 690282/10.06.2022г., съгласно който на ищеца следвало да бъде отпусната сумата от 800лв. със срок на погасяване 16.09.2022г. Размерът на ГЛП бил 40,05%, а на ГПР 49,93%. В чл. 5 от договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант – отговарящ на условията, посочени в ОУ, или с банкова гаранция. При неизпълнение се дължала неустойка от 283,42лв., която била начислена.

Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР. Същият бил посочен единствено като процент, като не било изпълнено изискването за посочване на компонентите, които го формират, за яснота и прозрачност. Отделно, същият бил посочен погрешно, тъй като действителният бил в по-висок размер, тъй като неустойката трябвало да бъде включена в него. Евентуално посочва, че клаузата за заплащане на неустойка е нищожна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 11 от договора е нищожна, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5,00лв. като частична претенция от такава в общ размер от 283,42в., представляваща недължимо платена сума по кредита, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Счита, че производството е недопустимо, тъй като е налице злоупотреба с права от страна на ищеца, доколкото бил образувал няколко сходни дела за други договори пред СРС.

Посочва, че са налице условията на чл. 213 ГПК. Излага съображения и за неоснователност на исковете, като поддържа, че договорът отговоря на изискванията на ЗПК, и включвал ясно посочване на ГПР с неговите компоненти. Твърди, че уговорената клауза за неустойка е действителна и обезпечава неизпълнението на задължението на ищеца. Последният разполагал с възможност да се откаже от договора и черпил права от собственото си неправомерно поведение. Поддържа, че е налице индивидуално и добросъвестно договаряне. Посочва, че това бил пореден 1 договор между страните и на ищеца му били известни клаузите. Счита, че всички платени суми от ищеца са на годно правно основание.

Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Предявените искове са допустими. Няма основание за приложение на чл. 213 ГПК, доколкото другите дела са по-рано образувани и именно по тях следва да се направи това искане. Отделно от това, нормата на чл. 213 ГПК предвижда възможност, която съдът намира, че в случая не следва да бъде прилагана.

Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на сочените императивни норми на закона, а по евентуалните искове – наличието на посочената клауза, която има неравноправен характер, противоречи на императивни правни норми и на добрите нрави; плащане на суми по договора в полза на ответника.

В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне и годно правно основание за получаване на сумите.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

Съдът намира, че следва да бъде уважено искането за допускане на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи, тъй като същите са необходими за изясняване на релевантни за спора обстоятелства и изискват специални знания.

Останалите искания следва да бъдат оставени без уважение, тъй като не е необходимо съдебно съдействие на ищеца, за да се снабди с посочената информация – и без съдебно удостоверение може да се снабди с информация от БНБ и „Изипей“ АД.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 213 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2024г. от 10:50ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи.

2

НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 350лв., вносими от ищеца в 1-седмичен срок от уведомяването.

ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за изготвяне на заключението, включително да му предоставят всяка изискана от него информация и документация. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК, а именно ще приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3