Решение № 97 от 27.05.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Панагюрище, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20255230100007 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр.

3 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД от Л. Н. против „СТИК КРЕДИТ“ АД, с ЕИК: 202557159 за прогласяване за нищожен поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави на Договор за потребителски кредит № 771212 от 23.12.2021г., сключен между ищеца и ответника, евентуално на чл. 27 от договора, предвиждащ задължение за заплащане на неустойка в размер на 0,9 % на ден от стойността на усвоената сума за непредоставяне на поръчителство, както и осъдителен иск, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1518,76 лева представляваща платена без основание сума.

Ищецът основава предявения иск на следните фактически твърдения: Сочи се, че между страните по делото на 23.12.2021 г. е сключил със СТИК - КРЕДИТ“ АД Договор за потребителски кредит от разстояние № 771212 по реда на чл. 6 от ЗПФУР, за сума в размер на 2000 лева, която се задължила да върне на 24 месечни вноски при годишен лихвен процент от 30,24 % и годишен процент на разходите 34,80 %. Общо дължимата сума по кредита възлизала на 2869,33 лв. Твърди, че в чл. 17 ал. 1 от договора се предвиждало заемът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в ОУ- доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Съгласно чл. 27 от Договора, в случай на неизпълнение на задължението си чл. 17 в предвидения срок, заемодателят дължи на заемателя неустойка в размер на 0.9% на ден от стойността на усвоения кредит. Неустойката се заплащала разсрочено, заедно месечната вноска по кредита. Излага, че била начислена неустойка в общ размер на 3162,12 лв., тъй като не представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, с общата сума, която следвало да 1 върне била 6032,05 лева. Твърди се, че е заплатена сума в размер на 3518,76 лева от ищеца, поради което сумата в размер на 1518,76 лева е платена при начална липса на основание, поради недействителност на договора, поради невключване на процесната неустойка в ГПР.

Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 27 от Договор за паричен заем за заплащане на неустойка е нищожна, тъй като нямала характера на неустойка, а всъщност се целяло заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че неустойката не изпълнявала обезщетителната си функция, тъй като не зависела от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение, а се начислява като добавък към погасителните вноски.

Твърди се, че предвиждането в процесния договор, че кредиторът има право на обезщетение по чл. 92 ЗЗД надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение не защитава легитимния интерес не кредитора, тъй като при такова неизпълнение е предвидена санкция в чл. 33 ЗПК. Сочи се, че предвиждането на заплащане на неустойка в размер по-голяма от мораторната лихва представлява неравноправна клауза по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Твърди се, че неустойката излиза извън присъщатата й обезпечителна функция, тъй като следва да се направи извод, че кредиторът не желае извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение, а вместо това прехвърля в тежест на кредитополучателя последиците от това свое задължение в противоречие с чл.

143, т.3 ЗЗП. Сочи се, че неустойката не е обоснована с вредите за кредитора, а произтича от неприсъщо за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основаното задължение на длъжника по договора. Освен това се излага, че с неустойката се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с процесната неустойка се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнение. Сочи се, че подобно кумулиране на неустойка за забава и мораторна лихва е недопустимо, като в този смисъл съдебната практика била константа, сочи се че е налице неравноправна клауза по чл. 143, ла. 1 ЗЗП.

Твърди се, че ищецът- потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието на клаузите по договора. Твърди се, че клаузата за неустойка следва да се счита за нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като в този смисъл е цитирана съдебна практика. Сочи се, че договорът за кредит се явява недействителен, тъй като не отговаря на изискваният на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посочените размери на ГПЛ и ГПР не съответстват на действителните такива. Сочи се, че в ГПР следва да се посочат разходите по кредита, като в конкретния случай, че общата дължима сума при непредставяне на обезпечение в размер на 6032,05 лева не съответства на размер на ГПР от 34,80%, като размерът надминава допустимия такъв съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че процесния договор е недействителен и на основание чл. 22 във вр. С чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния ГПР, като в този смисъл е цитирана практика на СЕС. Моли се за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Стик кредит“ АД е подал отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявения иск. Не се оспорва, че на 23.12.2021 година между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 771212, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума, която сума е следвало да бъде върната заедно с дължимото възнаграждение за 2 ползването и съгласно Погасителен план. Оспорва твърденията за нищожност на уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение. Излага, че договорът е сключен по инициатива на ищеца, при спазване изискванията на закона, след като на кредитополучателя била предоставена необходимата договорна информация относно заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение.

Изпратени й били проект на Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържали предвидената в законите преддоговорна информация за желания кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. Излага, че сключвайки договора, ищецът е изразил недвусмислено съгласие със съдържанието му.

Поддържа, че макар да не била начислявана, включената в договора клауза за неустойка била валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Настоява, че доколкото неустойката представлявала самостоятелно съглашение по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит, по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД. Налице били основанията за възникването йнеизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява, в случая за непредоставяне на обезпечение по договора. Понеже се явявала парична санкция, имаща за цел да гарантира изпълнението „под страх”, че в противен случай би се начислила, закономерно било в случай, че задължението, което обезпечава не бъде изпълнено, размерът на задължението да нарасне. Поради това само на това основание, не може да се счита, че е нищожна, предвид че това е присъщата за нея функция. В случая неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, което не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определял в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. Затова размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, същата се начислявала, докато не бъде изпълнено задължението, което зависило изцяло от волята на заемателя. Неустойката се дължала единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие спирало начисляването й. Причината за евентуалното начисляване на такава неустойка, било единствено виновното поведение на ищеца. Счита, че договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. I от ОУ в размер на 0.9% дневно, бил съобразен с предвидените в чл. 92 от 33Д цели и не предвиждал неоснователно разместване на блага, предвид присъщите на неустойката функции-освен обезщетителна, също и обезпечителна и санкционна. Целта й била да се стимулира изпълнението и превенира допускане на неизпълнение. В случая уговорената неустойка не излизала извън присъщите й функции, а вредите от неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение били очевидни.

При непредоставяне на обезпечение кредиторът бил лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засягало неговия интерес. Нямало въведено законодателно изискване относно размера на неустойката и ограничение на 3 максималният размер. Допустимо било нейният размер да бъде и по-голям от размера на главното задължение. Доколкото по-големият размер на неустойката бил обусловен от бездействието на длъжника, същият не можел да се приеме като изначално договорен в противоречие на добрите нрави. Нищожността, поради противоречие с добрите нрави следвало да се преценява към момента на сключване на договора, а не въз основа на размера, получаващ се в резултат на неизпълнението. Дори неустойката да се явявала прекомерна, същата можело да бъде намалявана, без обаче да отпада изцяло, поради което не би следвало цялата клауза да бъде обявена за недействителна. Тъй като неустойката представлявала предварително определено обезщетение, закономерно било нейният размер да е предварително уговорен между страните и включен, като част от погасителните вноски.

Прекомерността на неустойката не я правила, а priori, нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Същата следвало да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че задължението за неустойка, предвидено в договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 771212 от 23.12.2021 година, отговарял на присъщите на неустойката функции и клаузата за заплащането й не следвало да бъде прогласявана за нищожна. Поддържа, че длъжникът не е бил изправен пред изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Ищцата била запозната с условията на Договора, преди да бъде сключен и не е била длъжна да го сключи веднага, а е разполагала с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с нея и след това да премине към подписването на договора. Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна е действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД. Оспорва твърденията, че обезпечението следвало да бъда дадено преди сключване на договор, позовавайки се на разпоредбата на чл.

71 от 33Д, която предвиждала възможност задължението по договора да стане предсрочно изискуемо при непредоставяне на обещаното обезпечение от страна на длъжника. С оглед изложеното, счита, че задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово задължение, са валидни и не противоречащи на добрите нрави. Моли се за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: