Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4248 от 12.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 10911/2021
Вид
Решение № 4248
Подписан
12.07.2024
Състав
Мария Милкова Запрянова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4248 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20211100110911 по описа за 2021 година

Производството е образувано по следните предявени от НАП София, чрез главен публичен изпълнител искове срещу М. Т. М., в лично качество и действаща като ЕТ „Е.-М. М.“, М. Х. М., Х. М. М. и В. М. М.:

1. Главен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на държавата на договор, сключен на 22.12.2017г. за покупко-продажба на недвижим имот, с който ответницата М.

Т. М., действаща като ЕТ „Е.-М. М.“ ЕООД, по отношение на който са установени неизплатени публични задължения в особено голям размер, прехвърлила правото на собственост, след започване на ревизията на дружеството, в полза на ответниците Х. М. М. и В. М. М. магазин, находящ се в гр. София, бул. „**************, между вход „Б“ и вход „В“, на 1 етаж /партер/, с обслужващи и складови помещения, с общо застроена площ от 87.17 кв. м., представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, одобрени със Заповед РД-18-45/09.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, район „Оборище“, булевард „**************, ет. 1.

2. Главен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на държавата на договор, сключен на 22.12.2017г. за дарение на недвижим имот, с който ответниците М. Т. М. и М.

Х. М. са дарили на ответниците Х. М. М. и В. М. М. апартамент № 22, находящ се в гр. София, район „Оборище“, в сградата на ЖСК „Управление Механизатор“, на бул. „*******, представляващ самостоятелен обект в сграда 1 с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД18-45/09.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК.

3. Евентуални искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за обявяване за недействителни по отношение на държавата на процесните два договора.

В исковата молба се релевира, че към момента на сключване на процесните два договора е била възложена ревизия на ответницата М. Т. М., в лично качество и действаща като ЕТ „Е.-М. М.“ със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22220417007918-020-01/15.11.2017г., връчена лично на ответницата на 07.12.2017г. Ищецът сочи, че към момента на извършване на разпоредителните сделки ревизираното лице е било уведомено и запознато с факта, че е започнало ревизионно производство срещу него.

В ИМ се сочи още, че в хода на ревизионното производство са издадени няколко ЗИЗВР, които са връчени на ответницата М. на 17.01.18г., 01.03.18г., 20.03.18г. и на 11.04.18г. Бил издаден РД № Р-22220417007918-09201/28.05.2018г., с който било направено предложение за установяване на задължения в размер на 424 218.66 лв., връчен по електронен път на ответницата на 31.05.2018г. Изтъква се, че ревизионното производство е приключило с ревизионен акт № Р-22220417007918-091- 001/02.07.2018г., връчен на ответницата на 28.08.2018г., с който е установено задължение в размер на 429395.55 лева. Ревизионният акт бил обжалван в законово определения срок като бил потвърден от административно решаващия орган с Решение № 1744/12.11.2018г. на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ София и с Решение № 4340/01.07.2021г. на АССГ С цел събиране на неплатените задължения от ответницата, действаща като ЕТ от страна на НАП било образувано изпълнително дело № 180606221/2018г. по опис на ТД на НАП, по което било връчено покана за доброволно изпълнение на ответницата на 08.04.2019г. по електронен път.

В хода на изпълнителното производство били наложени запор върху регистрираните банкови сметки и на две МПС като впоследствие било установено, че няма налични авоари. По отношение на двата автомобила било установено, че първият е продан за части, а вторият е продаден на 07.03.2018г.

В хода на производството било установено, че ответницата не разполага с годни за обезпечение активи, като нямало активи, с които да обезпечи НАП.

По отношение на процесните два договора ищецът счита, че същите са извършени с намерение за увреждане на кредитора и са със свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК като по отношение на договора за покупко-продажба е посочено, че излиза извън обичайните пазарни стойности на имотите за същия вид и местонахождение. С оглед гореизложените съображения намира предявените искове за основателни и доказани.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК 2 са постъпили отговори от ответниците М. Х. М., М. Т. М., в лично качество и действаща като ЕТ „Е.-М. М.“, Х. М. М., с които оспорват предявените искове като неоснователни като в тази връзка са релевирани следните възражения: процесните сделки са били в процес на осъществяване не само преди датата на връчване на ЗВР на 07.12.2017г., а и преди самото издаване на ЗВР на 15.11.2017г., поради което не е налице твърдяното от ищеца намерение за увреждане на кредитора; ревизионният акт е съставен повече от 6 месеца след изповядването на сделките; в нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК липсва правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, поради което в случая е неприложима нормата на ЗЗД; в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК подлежи на доказване само намерението на длъжника за увреждане; в нотариалния акт за покупко-продажбата изрично е записано, че паричните средства са платени по банков път с представено платежно нареждане по банков път, поради което не е налице намаляване на имуществото.

В законоустановения срок е постъпил отговор по реда на чл. 131 ГПК от ответника В. М. М., чрез назначения по делото особен представител адв. М., с който оспорва предявените искове като недопустими като в тази връзка релевира отсъствието на задължителна положителна предпоставка за допустимост на исковете – установено с влязъл в сила Ревизионен акт или влязло в сила съдебно решение, публично вземане. В условията на евентуалност исковете са оспорени като неоснователни като в тази връзка се изтъква, че не са налице императивно необходимите предпоставки от фактическия състав на предявените искове.

В доказателствена тежест на ищеца по главните искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК да установи при условията на пълно и главно доказване следните императивно необходими предпоставки: 1/ наличието на публично вземане на държавата, установено с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, съответно с влязло в сила съдебно решение, 2/ сключването на сделка след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповед за възлагане на ревизия, 3/ сделката да е извършена във вреда на публичния взискател и 4/ страни по нея да са длъжникът и свързано с него лице.

В доказателствена тежест на ищеца по евентуалните искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК е да установи при условията на пълно и главно доказване следните императивно необходими предпоставки: 1/ наличието на публично вземане на държавата, установено с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, съответно с влязло в сила съдебно решение, 2/ сключването на сделка /в хипотезата на т. 1 – безвъзмездна сделка с имуществени права на длъжника; в хипотезата на т. 2 – възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото; в хипотезата на т. 4 – сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели/ след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповед за възлагане на ревизия и 3/ страни по нея да са длъжникът и свързано с него лице.

3

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделени следните обстоятелства:

- обстоятелството, че е налице договор, сключен на 22.12.2017г. за покупко-продажба на недвижим имот, с който ответницата М. Т. М., действаща като ЕТ „Е.-М. М.“ ЕООД е прехвърлила правото на собственост в полза на ответниците Х. М. М. и В. М. М. върху магазин, находящ се в гр.

София, бул. „**************, между вход „Б“ и вход „В“, на 1 етаж /партер/ - обстоятелството, че е налице договор, сключен на 22.12.2017г. за дарение на недвижим имот, с който ответниците М. Т. М. и М. Х. М. са дарили на ответниците Х. М. М. и В. М. М. апартамент № 22, находящ се в гр. София, район „Оборище“, в сградата на ЖСК „Управление Механизатор“, на бул.

„*******, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, одобрени със Заповед РД-18-45/09.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК.

- обстоятелството, че ответниците М. Т. М. и М. Х. М. са родители на ответниците Х. М. М. и В. М. М.

- обстоятелството, че ответниците М. Т. М. и М. Х. М. са съпрузи, като и към момента на сключване на процесните сделки са били съпрузи -наличието на образувано срещу ответницата М. Т. М., в лично качество и действаща като ЕТ „Е.-М. М.“ ревизионно производство, в хода на което са издадени няколко заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия, които са връчени на ответницата М. на 17.01.18г., 01.03.18г., 20.03.18г. и на 11.04.18г.;

-наличието на издаден РД № Р-22220417007918-092-01/28.05.2018г., с който било направено предложение за установяване на задължения в размер на 424 218.66 лв., връчен по електронен път на ответницата на 31.05.2018г.;

-наличието на ревизионен акт

№

Р-22220417007918-091001/02.07.2018г., връчен на ответницата на 28.08.2018г., с който е установено задължение в размер на 429395.55 лева.

Съгласно чл.216, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция н едействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения: по т. 6. сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице; по т.1. безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника;по т. 2. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото; по т.4. сделки 4 или действия с намерение да се увредят публичните взискатели.

По главния иск по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК

Относно наличието на публично вземане на държавата, установено с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, съответно с влязло в сила съдебно решение – тази предпоставка се установява от посочените писмени доказателства - издаден ревизионен акт № Р-22220417007918-091001/02.07.2018г., връчен на ответницата на 28.08.2018г., с който е установено задължение в размер на 429395.55 лева. Срещу издадения ревизионен акт е подадена жалба пред АССГ и е образувано адм. д. № 6054/2019г. на Първо отделение на АССГ, 42 състав, по което е постановено решение №4340/1.7.2021г. Видно от решението, жалбата срещу ревизионния акт е отхвърлена. Представено е решение №3542/4.4.2023г. по адм.д. №5232/2022г. по описа на ВАС, от което е видно, че е отхвърлена молба за отмяна на влязло в сила решение №4340/1.7.2021г. по адм. д. № 6054/2019г. на Първо отделение на АССГ, 42 състав. Посоченото решение на ВАС е окончателно.Не са представени заверени преписи от решенията, но същите са обявени на сайта на АССГ, респ. - на ВАС, поради което съдът приема, че представените преписи установяват влизането в сила на съдебното решение №4340/1.7.2021г. по адм. д. № 6054/2019г. на Първо отделение на АССГ, 42 състав.

Относно сключването на сделка след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповед за възлагане на ревизия – тази предпоставка се установява от представените писмени доказателства: заповед за възлагане на ревизия от 15.11.2017г. и разписка за връчване на заповедта от 7.12.2017г., подписана от М. Т. М. в качеството й на управител на ЕТ „Е.-М. М.“ /л.188/, като възраженията на ответниците относно връчването на заповедта за възлагане на ревизия не се доказват от събраните доказателства.