Определение № 2978 от 05.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2978 гр. София, 05.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20268002101160 по описа за 2026 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Напоителни системи“ЕАД-клон Горна Тунджа-Стара Загора, подадена чрез юрк.М. К., против решение № 318/04.12.2025г. (допълнено с определение № 170/03.02.2026г. в частта за разноските), постановено по въззивно гр.д. № 712/2025г. на ОС-Стара Загора. С обжалваното решение е потвърдено, в атакуваната пред окръжния съд част, решение № 782/07.08.2025г. по гр.д. № 2142/2025г. на РС-Стара Загора, за признаване на незаконно и за отмяна на уволнението на С. Х. С., извършено на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ със заповед № 09/28.03.2025г. на управителя на „Напоителни системи” ЕАД – клон Горна Тунджа, гр.Стара Загора; ищецът С. е възстановен на предишната работа – „машинист-багер” при ответното дружество и последното е осъдено да му плати сумата 4787,11 лева, като обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 01.04.2025 г. до 30.07.2025г., през който е останал без работа, след извършено прихващане с полученото обезщетение по чл.222, ал.2 КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-08.05.2025г., до окончателното плащане.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулира следните въпроси, за които счита, че са от съществено значение за изхода на спора: 1. Има ли задължение работодателят да промени организацията на работа, в т.ч. с откриване и поддържане на нова допълнителна щатна бройка за длъжността, за да запази трудовото правоотношение с трудоустроен работник и да може лицето да полага труд при облекчени условия, съгласно здравните предписания на ТЕЛК; 2. За задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, които имат значение за акта му по 1 съществото на правния спор и да прецени доказателствата, съобразно чл. 12 ГПК.

По първия въпрос твърди, че е налице противоречие с решение № 251/28.09.2016г. по гр.д. № 1278/2016г. и с определение № 5551/01.12.2025г. по гр.д.№ 3053/2025г.

Във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставя въпросите:

3. Обективно възможно ли е да са налице и двете законови хипотези на първата предпоставка в разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 КТ и ако да, наличието, респ.доказването само на първата хипотеза води ли до незаконност на уволнението и 4. Как се доказва фактът на оставането без работа в 6 месечния период след уволнението, с оглед настъпилите промени в законодателството и отпадането на трудовите книжки в хартиен формат, считано от 01.06.2025г. По отношение на последния въпрос, счита, че следва да бъде осъвременена съдебната практика, предвид законодателните изменения.

Ответникът по касационната жалба С. Х. С., чрез пълномощника адв. Д. М., в писмен отговор излага съображения за отсъствие на предпоставките за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК, отговаря на формалните изисквания на чл.

284 от ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по предварителния въпрос за допустимост на касационното обжалване, намира следното:

Разгледани са искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че те са основателни, тъй като не е налице соченото в заповедта за уволнение основание на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. За да достигне до този извод съдът е установил от фактическа и правна страна следното: трудовото правоотношение на работника е било прекратено със заповед № 09/28.03.2025г. на управителя на ответното дружество, на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ във връзка с писмено становище вх.№ 765 от 05.03.2025г. от Службата за трудова медицина „СТМ Валжан“ ЕООД-гр.Ст.Загора, според което е налице невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК. Съдът е посочил, че анализът на нормата на чл.325, ал.1, т.9 КТ предполага наличието на две кумулативни предпоставки - невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания, въз основа на заключение на ТЕЛК и при същия работодател няма друга подходяща работа за здравното състояние на работника/служителя. И в двете законови хипотези на първата предпоставка - невъзможността за изпълнение на работата поради болест, довела до трайна неработоспособност или поради здравни противопоказания, се касае изключително и само до медицински въпроси, които са от компетентността на здравния орган (ТЕЛК или НЕЛК), съгласно чл.3 от НМЕ. Невъзможността на работника да изпълнява определена работа при първата алтернатива би се дължала на конкретна болест, довела до намалена негова работоспособност, а при втората до конкретни здравни противопоказания, без да е налице процент намалена работоспособност. Следователно според съда едната законова алтернатива изключва другата, поради което не е възможно и не могат и двете едновременно да представляват годни уволнителни основания. При избора на законово основание за прекратяване на ТПО работодателят трябва да посочи достатъчно ясно, точно и 2 изчерпателно белезите му и настъпилите факти и обстоятелства, довели до необходимостта да се прекрати трудовия договора, като това представлява приложението на принципа за законоустановеност на основанията за прекратяване и изключва разширително тълкуване. Съдът е посочил също, че за прилагане разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 от КТ не е достатъчно само да е налице решение на ТЕЛК, в което да е отразено заболяване на работника и да е определена трайно намалена работоспособност, а е задължително да е налице законосъобразно основание за прилагане на разпоредбата, което да е установено от съответния компетентен здравния орган (ТЕЛК или НЕЛК), посочен в чл.3 от НМЕ-обективна невъзможност поради болест работникът да изпълнява трудовите си задължения. В случая с ЕР № 90190/12.02.2025г. на ТЕЛК II състав при „МБАЛ Шумен“ АД на работника е била определена 92 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза: друга и неуточнена цироза на черния дроб, неинсулинозависим захарен диабет, с бъбречни усложнения. В т.14 от решението на ТЕЛК са отразени общи противопоказни условия на труд (тежък физически труд, нощен труд, неблагоприятни климатични фактори, включително работа на открито, работа с токсични вещества и смеси); изрично в т.16 е направен извода, че освидетелстваният може да работи като машинист ПСМ. ЕР № 90190/12.02.2025г. на ТЕЛК Шумен не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 01.04.2025г., поради което към момента на прекратяване на ТПО е бил налице стабилен административен акт. Съдът е изложил съображения, че от компетентността на здравния орган по чл.3 от НМЕ е със заключението по експертното решение да посочи болестта, довела до инвалидност, трудовата неработоспособност, процентът й, съответните здравни противопоказания, както и да прецени обективната възможност на работника или служителя да заема конкретната си длъжност и изрично да посочи дали установеното състояние на работника поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение. Следователно за законосъобразното прекратяване на ТПО по реда на чл.325, ал.1, т.9 от КТ е следвало в решението на ТЕЛК - Шумен да е налице медицински извод, че работникът не може да изпълнява конкретната длъжност при работодателя поради наличието на болест, довела до трайна неработоспособност или поради някакви здравни противопоказания. В случая в решението на ТЕЛК изрично е посочено, че не е налице такава невъзможност за работника. Според съда заключението на ТЕЛК не може да бъде заместено от протокол на друг орган, на служба по трудова медицина, от работодателя, от показания на свидетели или от съдебен орган. Нормата на чл.113, ал.3 от Закона за здравето сочи на задължителния характер на влязлото в сила решението на ТЕЛК/НЕЛК, а от разпоредбата на чл.317 от КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретната длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения работник, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица, нито от показанията на свидетели в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от общия граждански съд.

Предвид изложеното съдът е приел, че в ЕР на ТЕЛК - Шумен от 12.02.2025г. ясно и недвусмислено е посочено, че работникът може да изпълнява заеманата длъжност при спазване на противопоказните условия на труд, като липсва преценка на здравния орган за невъзможност на работника да изпълнява трудовата си функция по конкретната длъжност и липсва каквото и да е предписание за 3 трудоустрояването му на друга длъжност при същия работодател. Съдът е допълнил, че ако работодателят е имал съмнения във възможността на конкретния работник да изпълнява трудовата си функция при спазване на противопоказните условия на труд, той е следвало да инициира по надлежния ред произнасяне на компетентния здравен орган ТЕЛК- Шумен и съответно НЕЛК-София за това.

Доводите на ответника за евентуална голяма продължителност на производство по оспорване на решение на ТЕЛК в тази му част не отговарят на обективната действителност и това не може да дерогира прякото приложение на влязъл в законна сила административен акт - ЕР на ТЕЛК гр.Шумен. По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ въззивният съд е посочил, че доказателство за оставането без работа е трудовата книжка, в която всеки работодател по закон е длъжен да вписва фактите и обстоятелствата относно ТПО. С оглед междувременно настъпилите в хода на производството изменения в част от разпоредбите на КТ въззивният съд е съобразил представената от работника нова, актуална писмена Справка от НАП и актуално състояние (всички данни) ЕЕТЗ за работника, потвърждаващи липсата на сключени трудови договори за процесния период. Предвид това съдът е намерил за основателна и доказана и осъдителната претенция. С тези мотиви е уважил предявените искове.

Върховният касационен съд намира, че липсват предпоставките за допускане до касационно обжалване на така мотивираното въззивно решение.

Първият поставен от касатора въпрос не е бил обсъждан от въззивния съд, не е обусловил решаващата му правна воля и няма нужното значение за изхода от спора по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009г. Противно на изложеното в първата част на въпроса въззивният съд не е обсъждал има ли задължение работодателят да променя организацията на работа с откриване на нова щатна бройка за трудоустроен работник. За да счете уволението по чл. 325, ал.1, т.9 КТ за незаконно, въззивният съд, в пълно съответствие със съдебната практика на ВКС по приложението на разпоредбата е съобразил, че от компетентността на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да посочи както болестта, довела до инвалидност, така и наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника конкретна длъжност. Медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина, нито от вещи лица в трудовия спор, за да се установи законосъобразността на уволнението, тъй като тази преценка (на ТЕЛК и НЕЛК) не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд.