Решение № 7806 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7806 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100511926 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.247 от ГПК.

Образувано е п о почин на ответника Е. Д. К. /по молба вх.№ 108057 от 19.09.2025 г.-л.687/ за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение № 5699/17.09.2025 г. по в.гр.д.№ 11926/2023 г. по описа на СГС досежно отразяване действителната воля на съда по отношение на срока за заплащане на присъдената в нейна тежест сума за уравнение на дела й.

В срок е постъпил писмен отговор на молбата от ищеца Б. Д. Ф. – П. /л.728/, в който е изразено становище за нейната неоснователност.

От фактическа и правна страна, съдът намира следното:

В постановеното решение, съдът не е допуснал очевидна фактическа грешка при изразяване на формираната воля досежно срока за заплащане на сумата за уравнение на делът на съделител в производството по извършване на делбата. Както е посочено в постановеното от съда решение, в случая делбата е извършена чрез разпределение на делбените имоти като досежно присъдената законна лихва е приложима разпоредбата на чл.353 ГПК вр. чл. 349, ал. 6 ГПК. Същите предвиждат, че законна лихва върху сумата за уравнение се дължи от влизане в сила на решението до окончателно заплащане на присъдената сума. Такава е и изразената от съда воля.

В постановеното решение е отбелязано, че в случая не е извършена делба чрез възлагане, в който случай би била приложима разпоредбата на чл. 349, ал. 5 ГПК, 1 предвиждаща, че когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.

Поради това и когато съдът извършва делба между съделителите, като разпределя имотите между тях в закона не е предвидена възможност да се обезсилва решението по извършване на делбата, когато някой от тях не е изпълнил задължението си да уравни дела на останалите. След влизане в сила на решението по чл. 353 ГПК прехвърлителният ефект настъпва и собствеността се прекратява, а за сумите за уравнение на дела останалите съделители придобиват вземане, т. е. признато в тяхна полза с влязло в сила решение притезателно субективно право, за което страната може да се снабди с изпълнителен лист и да започне процедура по принудителното му удовлетворяване.

Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на обезсилване по право подлежат само решенията по възлагане по чл. 288, ал. 2 и, ал. 3 ГПК (отм.), постановени след 19.07.2009 г. ; при действащия ГПК това са решенията за възлагане по чл. 349, ал. 2 и 3 ГПК. Само за тях законът обвързва пораждането на вещноправния ефект с плащането на паричното уравнение в шестмесечен срок. При несбъдването на това условие /плащане на сумата в срок/ правото на собственост не преминава върху съделителя, съсобствеността продължава да съществува, което налага обезсилването по право на възлагателното решение и възстановяване висящността на делбеното производство. Неприложимостта на обезсилването по право спрямо делби, извършени по способ, различен от предвидения в чл. 349 ГПК, е несъмнена от граматическото и логическо тълкуване на законовите разпоредби. Изрично в същия смисъл е решение № 98 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 6186/2014 г. на ВКС, III ГО, което се възприема от настоящия състав. В същото се сочи, че когато се съставя разделителен протокол и имотите се получават чрез жребий, а също и когато имотите се разпределят между съделителите от съда, без да се тегли жребий, законът не предвижда възможност да се обезсилва постановеното решение по извършване на делбата, когато някой от съделителите не изпълни задълженията си, т. е. когато не изплати разликата в стойността на получените дялове.

С Постановление № 4 от 30.10.1964 г., Пленум на ВС, чиято актуалност се запазва при непроменената уредба на извършване на делбата по чл. 292 ГПК (отм.), по действащия ГПК - чл. 353 ГПК, се приема, че правото на собственост при разпределение на делбените имоти по чл. 292 ГПК (отм.) се придобива от влизане на решението в сила и лихва се дължи от същия момент по аналогия с чл. 200, ал. 3 ЗЗД.

В случаите, когато делбата се извършва по реда на чл. 287 и 291 ГПК (отм.), т. е. когато се съставя разделителен протокол и имотите се получават чрез жребий, а също така и когато по реда на чл. 292 ГПК (отм.) съдът извършва делбата между съделителите, без да се тегли жребий, законът не е предвидил възможността да се обезсилва постановеното решение по извършване на делбата, когато някой от 2 съделителите не е изпълнил задълженията си, т. е. когато не е изплатил разликата в цените на разпределените имоти. Тъй като неотменимостта и неизменяемостта на решенията от съда, който ги е постановил, е основно начало, а възможностите за обезсилването им са предвидени в закона като изключение от това начало, обезсилването на решение по чл. 292 ГПК (отм.) не може да се признае за законосъобразно - така решение по гр. д. № 288/85 г. на първо ГО на ВС, определение по гр. д. № 9/2000 г. на първо ГО на ВКС.

При така посоченото, молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение на соченото основание.

Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е налице при наличие на противоречие между формираната в мотивите и изявената воля на съда в диспозитива на решението. В случая такава не се твърди и не е налице. Молителката иска промяна волята на съда с доводи за неправилност, които не могат да бъдат обсъждани в производство по чл.247 ГПК. Налице е пълно съответствие между формираната в мотивите и изразената в диспозитива на решението воля на съда относно сумата за парично уравнение и законна лихва върху нея.

Поради това, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззивницата - ответник Е. Д. К. вх.№ 108057 от 19.09.2025 г.-л.687 за допускане на поправка на очевидна грешка на основание чл. 247 ГПК в постановеното решение № 5699/17.09.2025 г. по в.гр.д.№ 11926/2023 г. по описа на СГС досежно отразяване действителната воля на съда по отношение на срока за заплащане на присъдената в нейна тежест сума за уравнение на дела й.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1 - месечен срок от съобщенията до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3