Решение № 1454 от 16.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1454 гр. Варна, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Чавдарова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Чавдарова Гражданско дело № 20213110112944 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от Т. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ....., вх. ..., ет. ..., ап. ..., действащ чрез пълномощника си адв. А.П. от ВАК, срещу "......" ЕООД, ЕИК *********, със седалище е адрес на управление: с.

К., общ. А., обл. В., обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

1. с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1820 лева /след допуснато с протоколно определение от 20.04.2022г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща сбор от неплатените брутни месечни трудови възнаграждения, дължими за периода 25.03.2019г. – 30.06.2019г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението;

2. с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата от 535,65 лева /след допуснато с протоколно определение от 20.04.2022г. изменение на иска чрез намаляване на неговия размер по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие по чл.

327, ал.1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението;

3. с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ за сумата от 404,64 лева /след допуснато с протоколно определение от 20.04.2022г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер по реда на чл. 214 ГПК/, 1 представляваща сбор от дължимите мораторни лихви за забава върху незаплатените брутни месечни трудови възнаграждения, начислени за периода 01.05.2019г. – 03.09.2021г.;

4. с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 109,21 лева /след допуснато с протоколно определение от 20.04.2022г. изменение на иска чрез намаляване на неговия размер по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща мораторна лихва за забава върху обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие по чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, начислена за периода 01.09.2019г.

– 03.09.2021г.

С Определение № 4453/2021г., постановено по ч.гр.д. № 12155/2021г. по описа на ВРС, 47-ми състав, е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове на Т. З. К. срещу "....." ЕООД за процесните суми – впоследствие предявени пред Варненски районен съд и предмет на настоящото производство, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банковите сметки на ответното дружество до общия размер на исковите претенции.

В исковата молба се излага, че в периода 25.03.2019г. – 01.07.2019г. ищецът е полагал труд при ответника на длъжността „......" на основание сключен между тях Трудов договор №022/25.03.2019г., безсрочен, като уговореното трудово възнаграждение било в размер на 560 лева, платимо ежемесечно до края на месеца, следващ месеца за който се отнася. Ищецът сочи, че от сключване на трудовия договор работодателят не е изплащал трудовите му възнаграждения и не е извършвал съответните плащания по общественото осигуряване, поради което на 01.07.2019г. ищецът подал заявление за едностранно прекратяване на трудовия си договор на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, считано от 02.07.2019г. Излага, че въпреки, че надлежно е упражнил правото си по чл. 327, ал.1,т. 2 КТ, работодателят не издал заповед за прекратяване на трудовия му договор на това основание, а вместо това, на 09.08.2019г. ищецът получил Заповед №013/26.07.2019г., с която на основание чл. 187, т. 1, пр. 3 КТ вр. чл. 188, т. 3 КТ му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение". Посочената заповед била обжалвана от ищеца, като с влязло в сила Решение № 260145 от 25.08.2020г. по гр. д.

№14365/2019г. по описа на 10-ти състав на ВРС, потвърдено в тази част с Решение № 805/26.04.2021г. по в.гр.д. № 3688 по описа за 2020г. на ВОС, уволнението му било признато за незаконно и отменено. Твърди, че работодателят все още не е заплатил дължимите му месечни трудови възнаграждения, както и дължимото обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в размер на БТВ за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение, който срок, съгласно чл. 7 от сключения между страните трудов договор, е 30 дни.

Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява лично. Представлява 2 се от адв. А.П. от ВАК и мл. адв. ИВ. Д. от ВАК, които поддържат исковите претенции, съобразно измененията в техния размер и молят същите да бъдат уважени. Претендират присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, вкл. в обезпечителното производство, за които представят списък по чл. 80 ГПК.

Ответното дружество се представлява от адв. И.И. от ВАК, който оспорва исковата молба с твърдения за неоснователност на предявените искове, поради което моли за отхвърлянето им и присъждане на разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.

П., в качеството ѝ на процесуален представител на ищеца.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ, чл. 245, ал. 2 КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 245 КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително, заедно със законната лихва, а разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ от своя страна предвижда, че работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове.

Не се спори между страните по делото, а се установява и от приетите като писмени доказателства надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от Трудов договор № 022/25.03.2019г., Длъжностна характеристика за длъжността „...“ на фирма "....." ЕООД и Длъжностна характеристика анекс за длъжността „......" на фирма "....." ЕООД, че на 25.03.2019г. между ответника в качеството на работодател и ищеца – работник е сключен безсрочен трудов договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността „......" с уговорено трудово възнаграждение в размер на 560 лева. Липсва спор и относно това, че в процесния период 25.03.2019г. – 01.07.2019г. ищецът реално е полагал труд при ответното дружество като негов работодател, следователно за последния е възникнало насрещно парично задължение за заплащане на уговореното трудово възнаграждение на посочения в договора падеж – ежемесечно, до края на месеца, следващ месеца за който се отнася.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, даващо компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи, се установява, че са налице неизплатени на ищеца брутни месечни трудови възнаграждения за периода 25.03.2019г. – 30.06.2019г. в общ размер на 1820 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че заключението на вещото лице не се опровергава от представеното от ответника и прието като писмено доказателство по делото писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна изх. № 20035997/20.05.2020г., ведно с приложена към същото молба – 3 допълнение от 24.07.2019г. към жалба вх. № 19084845 от 19.07.2019г., подписана от ищеца, в която същият заявява, че е получил трудовите си възнаграждения за периода от 25.03.2019г. – 10.07.2019г. Последното, като извънсъдебно признание на неизгоден за ищеца факт, следва да бъде ценено с оглед на всички обстоятелства по делото. В настоящия случай ответникът работодател, чиято е доказателствената тежест да установи реалното заплащане на дължимите трудови възнаграждения и от която страната не може да се освободи с обсъжданото извънсъдебно признание, не ангажира други относими и годни доказателства в подкрепа на последното, като поисканите гласни доказателствени средства, предвид разпоредбата на чл.

270, ал. 3 КТ, въвеждаща писмена форма за доказване на изпълнението на задължението на работодателя за заплащане на трудовите възнаграждения, са недопустими, на осн. чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, освен при наличие на изключенията по чл. 164, ал. 2 и чл. 165, ал. 1 ГПК (напр. когато ведомостите за заплати са загубени или унищожени не по вина на работодателя), каквато не е настоящата хипотеза (в този см. – Решение № 258 от 3.11.2017г. на ВКС по гр. д. № 1007/2017г., IV г. о., ГК и др. ). Наред с това, индиция в обратен смисъл на твърдението на процесуалния представител на ответника, че трудовите възнаграждения са заплатени на ищеца след подадения от него сигнал до Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр. Варна, който правнорелевантен факт се домогва да установи страната с признанието, е обстоятелството, че видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло по изложените вече съображения, вноските за задължителното осигуряване на ищеца за процесния период м. март – м. юни 2019г. не са били заплатени от ответника, в качеството му на осигурител, към датата на депозиране на молбата – допълнение, обективираща признанието, в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр. Варна, а именно – 24.07.2019г.

С оглед на гореизложеното и предвид приетото за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелство, че във ведомостите за заплати за процесния период липсва подпис от страна на ищеца Т. З. К., съдът намира, че искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ се явява доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху възнагражденията, считано от датата подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

С оглед основателността на обуславящия иск по чл. 128, т. 2 КТ, основателна се явява и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на сбора от мораторните лихви за забава върху незаплатените брутни трудови възнаграждения за месеците, включени в исковия период, начислени за периода от 01.05.2019г. /датата, следваща падежа на задължението за заплащане на трудовото възнаграждение за м. март 2019г./ до 03.09.2021г.

Според експертното заключение обезщетението за забава върху незаплатените брутни трудови възнаграждения за месеците, включени в исковия период, начислено за периода 01.05.2019г. – 03.09.2021г., възлиза в общ размер на 404,64 лева, който размер съвпада с претендираната сума, поради което и този иск следва да бъде изцяло уважен.

4

По претенцията с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ за обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие по чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, съдът намира следното:

За успешното провеждане на иска по чл. 221, ал. 1 от КТ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно трудово правоотношение между страните, което е било прекратено по надлежния ред от работника без предизвестие, както и неговия размер.

Както бе посочено по-горе, по делото не се спори относно наличието на валидно трудово правоотношение между страните, както и относно размера на уговореното със същия брутно трудово възнаграждение на ищеца от 560 лв. Следователно въпросът, който подлежи на изследване в настоящия случай се състои в това прекратено ли е надлежно трудовото правоотношение между страните едностранно, без предизвестие от ищеца и кога.